Blockchain

Ще станат ли блокчейн мечтите на бизнеса реалност

Как блокчейн технологията дава шанс на компаниите да растат и да излязат от традиционните бизнес модели и кой ги финансира

Йоан Запрянов

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Блокчейн сферата е шарена - от една страна, повечето компании, които развиват технологията, се появиха или разшириха по време на бума на криптовалутите през 2017 г. Покрай огромните скокове на bitcoin и ethereum, двете най-масови разплащателни средства в сферата и до днес, излязоха още хиляди проекти, които впоследствие станаха стотици, но днес тези, които действително имат тежест, са десетки. В много случаи те са насочени към финансовата част – по-бързи, по-сигурни и по-големи транзакции, но блокчейн проектите все по-често стават и далеч по-разнообразни.

Често компаниите прибягват до блокчейн, за да улеснят процеси в компаниите, в отношенията с клиентите, за по-лесно верифициране на информацията. Има и такива, които чрез нея просто измислят модели, които да разбият традиционните. Добър пример в това отношение например е Еastman Kodak - иконата на аналоговата фотография пропусна момента да се бори ефективно с цифровизацията и смартфоните. За да навакса обаче това изоставане и да се бори успешно с конкуренцията, Kodak в партньорство с други компании създава проекта си One, който позволява на хиляди професионални фотографи и аматьори да монетизират снимките си чрез блокчейн платформата, която ги продава и следи много лесно, когато има кражба на авторски права. В началото на годината изпълнителният й директор Кам Чел обяви, че само в тестовия им период са заявленията по авторски права са за 1 млн. долара. Нещо, което блокчейн скептиците веднага подложиха на съмнение, но пък Kodak показва в каква посока се движат идеите.

Освен това разширението на тази екосистема става отвътре навън – успешните блокчейн проекти, които вече са набрали финансиране, инвестират в по-малки проекти. Което пък в крайна сметка може да се счита за ускорител на растежа. Друга тенденция е, че все повече проекти започват да се финансират с директно набрани средства, а не с популярните по време на бума на виртуалните монети ICO.

Българската следа

Единият от тези случаи е регистрираната в Лихтенщайн Aeternity, която има силно представено българско участие и събра 35 млн. долара през 2017 г. чрез дарителска кампания. Фирмата има свое звено за инвестиции, Aeternity Ventures, и през него финансира вече втора поредна година. При първата вълна през 2018 г. тя инвестира общо 1.3 млн. долара в девет проекта, сред които и два български – TRADExsocial и Noble.

Тази година тя отново инвестира, но до финансова помощ достигнаха четири проекта, сред които отново има български – Homeport, компания за събиране на данни от космически сателити чрез блокчейн.

От Aeternity коментират, че целта на фонда е да модернизира класическия модел на набиране на капитал, така че той да бъде приспособен към процесите, характерни за блокчейн проектите. Едно от условията за самите проекти, които кандидатстват за финансиране от Aeternity Ventures, е те да базират своя проект върху платформата на компанията, а не върху нечия друга. Критериите към екипите, които кандидатстват, са "находчивост, експертиза, предишни проекти", а за самия продукт, който разработват - "да бъде използваем и да може да бъде имплементиран на практика".

"Решението за инвестиция в даден проект е сложен процес и изисква задълбочен анализ на проектите, екипите, техните бизнес модели, стратегия", казва Никола Стоянов, изпълнителен директор на Aeternity Ventures.

Инвестициите на Aeternity са насочени към проекти, които да разраснат цялостната екосистема. Не така стоят нещата при инвестициите от големи компании, които най-често инвестират в самите себе си и развиват вътрешни проекти или в най-добрия случай купуват блокчейн стартъпи, основно с цел придобиване на самия екип от програмисти. Такъв е случая например с Facebook.

Сред компаниите, които кандидатстват за финансиране от Aeternity Ventures, винаги прави впечатление едно – географското разнообразие. При първата реколта кандидатстват проекти от пет европейски страни – година по-късно вече има и проекти от Венецуела и Иран наред с по-необичайни европейски дестинации като Сърбия. Цялата платформа на Aeternity работи с цел да бъде ползвана от потребители, но Aeternity Ventures всъщност прави повече за развитие на бизнес екосистемата от проекти, от които по-късно пазарът да отсее дали има нужда.

Какво търси бизнесът

Limechain е българска компания, която разработва блокчейн решения за други компании. Фирмата съществува от 2017 г. и през нейната призма лесно може да се проследи доколко самите компании са започнали да осъзнават разликата между блокчейн като технология и криптовалутите като дигитални активи. За разлика от повечето фирми, които имат chain в името си, Limechain всъщност не работи с криптовалути и е един традиционен бизнес за разработване на софтуер – с изключението, че самият софтуер не е традиционен.

От създаването й компанията е разработила десетки решения за други компании като слоя за посредник между клиентите и машините в Arxum, проект на германската Arend, или блокчейн системата на Iris AI, която позволява лесно търсене на научна информация в академични среди.

За Николай Тодоров, изпълнителен директор и основател на Limechain, основната промяна през последната година се крие в това, че самите компании вече разглеждат блокчейн технологията като възможност за по-голяма ефикасност на бизнес системата си, а не я свързват задължително с криптовалути. Посочва, че в проучване на Deloitte от тази година сред 1386 директори по света 53% от тях посочват разработването на блокчейн решения като критично важен приоритет за тяхната организация.

"Всеки един от нас може да види как компаниите гледат на блокчейн, като погледне последните бизнес новини в големите международни медии, казва Тодоров. Промяната, която виждаме през последните две години, е, че вече основните заглавия не са колко е скочил или паднал bitcoin, а това, че например UBS е обявила решението си да използва блокчейн за финансова търговия."

Тодоров посочва една дупка на пазара – докато фондове като Aeternity Ventures финансират компании на ниво незавършен продукт, малкият и средният бизнес не инвестират особено в блокчейн, защото решенията са прекалено скъпи. "Отговорът на въпроса кой инвестира в блокчейн се крие в друг въпрос – кои компании могат да си позволят да отделят бюджет за разработването на вътрешно блокчейн приложение", казва той. Такива примери доскоро бяха малко, но вече и редица фирми от Fortune 100 като JPMorgan, Google, Apple, GM и други разработват такива решения.

Паралелът, който Тодоров прави с развитието на блокчейн като технология, е с началното развитие на интернет. Това е често срещано сравнение в екосистемата – както от чисто блокчейн ентусиасти, така и от защитници на криптовалутите. "В началото интернет се асоциираше като играчка за техниците и беше екзотична технология, казва той и добавя: В момента сме в интернет ерата на блокчейн."

Колко далеч е основният поток

Въпросът днес е дали блокчейн вече е "мейнстрийм" – или казано на прост език, всеобщо приета технология. Отговорът и на Тодоров, и на Стоянов е кратък - не. Но това "не" не е толкова просто – самата технология и нейните решения определено са далеч от това да бъдат масово наложени и предпочитани пред по-традиционни методи на централизирани системи. Идеята за блокчейн обаче определено може да се каже, че е популярна и става все по-популярна сред бизнеса всяка година.

Има и голяма разлика между това кога блокчейн ще пробие в бизнеса и кога при потребителите. Децентрализираните поточни линии могат да се превърнат в нещо изключително популярно и все пак никой извън тях да не го разбере. В другия случай, при модела "бизнес към потребители", най-често става дума за налагането на блокчейн във финансови технологии. И в този случай това може да се случи, без самите клиенти да го разберат.

Блокчейн също така е технология, която страда от прекалено голяма популярност на теория и прекалено малко разбиране на практика. Много фирми например слагат към името си blockchain просто защото така е модерно, а не защото създават иновационни децентрализирани решения. Също толкова много проекти и решения просто нямат нужда от подобна технология. "Всеки бизнес е различен, казва Стоянов. При някои блокчейн може да подобри значително операционните процеси. При други блокчейн е излишен, защото няма проблеми, които технологията да решава."

Тодоров от своя страна наблюдава, че през последната година се наблюдава силно увеличение на бюджетите на компаниите за инвестиции в блокчейн приложения. "Тенденцията от наша гледна точка е към засилване на заделените средства и по-високо място на блокчейн в дневния ред", казва той.

И тук обаче важи правилото, че тези приложения могат да бъдат напълно операционни едва в бъдеще и отново фактът, че са базирани на блокчейн, да не бъде забележимо за масовия потребител, който ще ги ползва.

Всъщност в това е и основната битка на цялото блокчейн общество - опитите да излязат от теоретичното и да влязат в практическото, но без да се налага да се мисли постоянно коя технология е блокчейн и коя не. Ако се направи друг паралел с интернет, той би звучал така – вече никой не мисли за интернета на теория, защото той е напълно приет от всички като част от ежедневието им. "Очакваме блокчейн да стане "мейнстрийм" след още десет години", казва Никола Стоянов. "Това ще се случи тогава, когато хората спрат да говорят за блокчейн и просто го използват", завършва той.