Неясната съдба на някогашната баня "Орта мезар"

Ще бъде ли възстановена и в какъв вид сградата - паметник на културата

Михаил Ванчев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Регионален бизнес: Пловдив. Още за развитието на бизнеса в отделните региони в страната може да откриете тук.

"Орта мезар" е една от четирите най-стари живи сгради в Пловдив. Има данни, че тази обществена баня е построена през ХV-XVI век. Обявена е за паметник на културата от местно значение. Точно преди година сградата се запали и изпепели инвестиционния ентусиазъм на двама пловдивски бизнесмени – Радослав Бозуков и Чавдар Стоянов, които искаха да я реставрират в арт кафе галерия и да вложат около 1 милион лева в проекта си. Двамата обаче не са се отказали и са категорични, че не пожарът е препъникамъкът на техните намерения.

Историята

Понякога една сграда има шанса да оцелее въпреки усилията на община, държава, че дори и на цар Борис III да я разрушат. В книгата си "Пловдив по следите на отминалото" Владимир Балчев припомня, че през 1929 година лично царят подписал указ за събарянето й. "...Което ще рече, че и в царско време царският подпис понякога не означавал нищо", пише Владимир Балчев.

През 2005 година община Пловдив продава на търг своята фирма "Бига", а сградата на банята "Орта мезар" е част от активите й. Тогава Радослав Бозуков и Чавдар Стоянов купуват за 500 хил. лева общинската фирма заедно с всичките й задължения от 450 хил. лева. "Предварително бяхме наясно, че баня "Орта мезар" е паметник на културата и че искаме да я възстановим и запазим заради историческата памет на града ни. Точно заради тази сграда купихме и фалиралото общинско предприятие", казва Радослав Бозуков. После ентусиазмът на новите собственици се сблъсква с желязната завеса на административните проблеми.

През 2005 година частните инвеститори заварват сградата на "Орта мезар", която иначе е паметник на културата, със залепени на фасадата 5 незаконни пристройки. "Борихме се 5 години да се спази законът и двете институции, които отговарят за паметниците на културата – в държавата и в общината - да въведат ред. Тези незаконни пристройки пречеха да стартираме каквито и да било дейности по реставрацията, защото тя започва със заснемане на сградата на "Орта мезар". А няма как да заснемеш една сграда, след като върху 30% от фасадата й са залепени някакви постройки", разказва Чавдар Стоянов.

Пожарът променя плановете

През февруари 2016 г. "Орта мезар" пламва. За трагичното събитие Радослав Бозуков разказва: "Споменът ми за пожара е, че бях на място на петнадесетата минута и молех пожарникарите да обливат стените на старата баня. И те се запазиха. Изгоря обаче междинното ниво, което архитектите наричат галерия, падна и част от мазилката. Но се показаха много неща, които във времето са били зазидани. Така че се вижда как е изглеждала "Орта мезар" в първоначалния й вид през XV век. Показаха се три исторически пласта и има съмнение, че е горяла и преди, защото единият от пластовете е почернен от сажди. Първоначално банята е била без горното ниво, което е построено век или два по-късно."

Пожарът променя плановете или най-малко сроковете за реставрация на "Орта мезар". През 2014 година инвеститорите внасят идеен проект за реставрация на сградата, в който декларират намеренията си как искат да възстановят старата сграда. И изчакват една година за решение. След което от тях искат да разработят не идеен проект, а подробен проект. "Това са допълнително средства за нещо, чиято идея не е одобрена. Но нямаше как – направихме и подробен проект", спомня си Радослав Бозуков.

Проектът и по-нататък

На 18 ноември 2016 г. е внесен за разрешение подробният проект за "Орта мезар". И отново започва чакането на писмен отговор, който по принцип трябва да бъде в едномесечен срок. "Отговор няма, но в неофициални разговори ни беше намекнато, че сега се разбирало, че банята в оригинал нямала втори етаж. И ние сега се питаме – кое е оригиналът? Докъде в историята да се върнем, за да намерим оригинала. Защото преди банята тук е имало гробища и името "Орта мезар" означава точно това – средни гробища. Ако получим такова становище, ние задължително ще го атакуваме в съда. Абсурдно е да заснемем втория етаж, който е на 200 години, после той да изгори и тогава някой да каже, че това не е оригинална постройка", коментира Чавдар Стоянов, който е и юрист.

За пловдивчани "Орта мезар" е градски ориентир. И за двамата инвеститори тази баня не е просто имущество. Те никога не са си правили илюзията, че този обект могат да го използват по друг начин, освен като реставрират и превърнат в знаково място за града. "Заложили сме си името и 12 години вървим в една посока – да реставрираме "Орта мезар" в първоначалния й блясък. За нас тя е красива сграда и такава трябва да бъде", категоричен е Радослав Бозуков.

След реставрацията

Проектът "Орта мезар арт кафе галерия" предвижда там, където може, да се виждат различните човешки намеси по конструкцията на сградата. Двамата собственици искат да се вижда например как е изглеждала мазилката преди 4 века, какво се е променило два века по-късно, та досега. В проекта се предвижда също изгорялата дървена част над банята да бъде заменена с нещо по-съвременно – метална конструкция със стъклен под, така че да се вижда сградата отвсякъде. Този втори етаж е на около 2 века.

"Като инвеститори сме основният губещ от всички административни перипетии. За 12 години можехме да си възстановим инвестиционните разходи, ако бяха в нещо друго. Много се надявам ние да сме изключение от отношението, което държавата и общината имат към инвеститор, който иска да възстанови красива сграда – паметник на културата, и да я превърне в едно приятно място за пловдивчани", завършва с ирония Радослав Бозуков.