Къде е качеството в българските университети
Завършеното висше образование подобрява шансовете на пазара на труда, но основните фактори са какво и къде точно учи студентът
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Продължава негативната тенденция завършилите университет в България да не работят на позиция, която изисква висше образование. През последните години този дял устойчиво е около 50-те процента. Всеки четвърти завършил пък не се осигурява в страната, което може да означава, че или е емигрирал, или е икономически неактивен, или е в преход между образование и работа. Завършеното висше образование със сигурност подобрява шансовете за реализация на пазара на труда, но тя зависи до голямата степен и от това къде точно е придобито. Това са най-важните изводи от изданието на рейтинговата система на висшите училища в България за 2015 г., която измерва огромен набор от индикатори за качеството на обучението, научната дейност и реализацията на завършилите студенти.
Кажи ми къде и какво учиш
Средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование се различават значително между професионалните направления и висшите училища. Например най-висок среден месечен облагаем доход получават завършилите информатика и компютърни науки в Софийския университет (над 3 хил. лв.) и завършилите администрация и управление в Американския университет (над 2750 лв.). Същите специалности в други университети обаче не гарантират подобна реализация - разликата в доходите в някои случаи надхвърля четири пъти. Това важи включително за направления, в които има дефицит на кадри - специалистите по информатика в Русе или Шумен, да кажем, нямат шанс за толкова добра реализация като колегите си от София. Това показва, че изборът на образование трябва да е свързан и с икономиката на региона. Университетите извън столицата обаче са особено силни по отношение на обучението на учители и други специалисти за обществения сектор.
Среден месечен осигурителен доход над 1000 лева получават завършилите 13 професионални направления, сред които военно дело, информатика и компютърни науки, проучване и добив на полезни изкопаеми, математика, металургия, комуникационна и компютърна техника, обществено здраве, медицина, политически науки, електротехника, електроника и автоматика, енергетика, фармация и физически науки.
Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления медицина, фармация, стоматология и военно дело. Най-висока е безработицата сред завършилите животновъдство (6.13%) и история и археология (5.57%). Най-ниско е приложението на придобитото висше образование сред завършилите туризъм и изобразително изкуство (под 25%) - това означава, че специалистите в тези професионални направления често работят на позиция, която не изисква висше образование.
"Данните недвусмислено показват, че висшето образование подобрява шансовете на пазара на труда и намалява риска от безработица", обобщи при представянето на данните през ноември м.г. изпълнителният директор на институт "Отворено общество" – София, Георги Стойчев, чиято организация участва в консорциума, развиващ рейтинга. Според него обаче дисбалансите в самите професионални направления говорят за нужда от промяна в структурата на висшето образование.
Къде отиват висшистите
Според данните от рейтинговата система близо 25% от завършилите висше образование в България през последните 5 години не се осигуряват в страната. Между тях са 30% от завършилите медицина. Едновременно с това медицината е "бръшляновата лига" на българското висше образование, както казва Георги Стойчев - в тези специалности се приемат студенти с най-високи дипломи за средно образование, реализацията на студентите е почти 100%, а делът на чуждестранните студенти - най-голям.
Средният осигурителен доход на завършилите в България през последните пет години е 925 лева, а делът на регистрираните безработни сред тях е 3.74%. През първите 5 години след завършването си по-малко от половината наети висшисти работят на позиция, за която се изисква висше образование (47%) - това е силно тревожен извод, който не изглежда да се подобрява през последните години. И важи и за най-масовите специалности - две трети от завършилите икономика и администрация и управление работят на позиция, която не изисква висше образование. Студентите по туризъм и по изобразително изкуство имат най-малък шанс да работят на позиция, която изисква висше образование. Сред завършилите туризъм например само един от всеки пет е нает на такава позиция.
Има ли наука в университетите
Рейтинговата система е и поредното доказателство, че само няколко университета в България развиват силни научни изследвания. Софийският университет, Медицинският университет – София, и Химикотехнологичният и металургичен университет са трите висши училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации. В същото време 18 висши училища не присъстват в основните международни бази данни с нито една научна публикация, която да е цитирана поне веднъж.
И след рейтинга
Макар основната цел на рейтинговата системата да е да подпомогне кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират във възможностите за обучение в България, тя вече се използва и като инструмент за правене на политики в сферата на висшето образование. Част от субсидията за държавните университети зависи от качеството на учебния процес и връзката с пазара на труда, измерени през системата. През 2016 г. 25% от субсидията се формира на база на тези критерии, а през 2018 г. този дял трябва да достигне 50%. "Чрез тези инструменти ние поставяме правилата, според които висшите училища да успеят да се насочат към специалностите с най-качествен учебен процес и най-добра връзка с пазара на труда", каза при представянето на данните в края на миналата година тогавашният зам.-министър на образованието и науката проф. Николай Денков, чийто екип разработи промени в Закона за висшето образование, които обвързаха финансирането на университетите с качеството на обучението и научната им дейност. Той прогнозира, че "предвид непрекъснато намаляващия брой кандидат-студенти конкуренцията сред висшите училища ще стъпва все повече на данни на рейтинговата система и в крайна сметка ще доведе до затваряне или намаляване на някои специалности и професионални направления". Така би трябвало и да се скъса връзката финансиране - брой студенти, която доведе до масовизация във висшето образование и фокус върху количество вместо качество.
Безработица сред завършилите (%) | Приложение на придобитото висше образование и реализация по призвание (%) | Осигурителен доход на завършилите (лв.) | |
Администрация и управление | |||
1. Американски университет в България | 0.94 | 65.02 | 1663.65 |
2. Софийски университет "Св. Климент Охридски" | 2.56 | 56.94 | 1377.73 |
3. Технически университет - София | 2.52 | 53.11 | 1253.25 |
Архитектура, строителство и геодезия | |||
1. Университет по архитектура, строителство и геодезия | 2.11 | 71.18 | 936.23 |
2. Академия на министерството на вътрешните работи | 0.23 | 98.12 | 1122.36 |
3. Висше транспортно училище Тодор Каблешков | 2.6 | 48.02 | 1031.14 |
Биологически науки | |||
1. Софийски университет "Св. Климент Охридски" | 3.23 | 46.41 | 877.01 |
2. Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" | 6.5 | 27.58 | 682.85 |
3. Тракийски университет | 5.9 | 31.44 | 774.53 |
Електротехника, електроника и автоматика | |||
1. Технически университет - София | 2.17 | 54.7 | 1197.32 |
2. Химикотехнологичен и металургичен университет - София | 2.69 | 50.59 | 1287.08 |
3. Минно геоложки университет "Св. Иван Рилски" | 1.74 | 48.48 | 1330.98 |
Икономика | |||
1. Софийски университет "Св. Климент Охридски" | 1.58 | 67.86 | 1587.95 |
2. Американски университет в България | 0.35 | 66 | 1556.66 |
3. Университет за национално и световно стопанство - София | 2.74 | 50.23 | 1210.01 |
Информатика и компютърни науки | |||
1. Софийски университет "Св. Климент Охридски" | 0.91 | 91.7 | 2015.5 |
2. Американски университет в България | 2.08 | 71.05 | 1543.06 |
3. Нов български университет | 1.33 | 73.24 | 1693.81 |
Комуникационна и компютърна техника | |||
1. Технически университет - София | 1.3 | 76.04 | 1646.82 |
2. Технически университет - Варна | 2.53 | 58.75 | 1105.74 |
3. Висше транспортно училище Тодор Каблешков | 1.83 | 47.64 | 1110.79 |
Математика | |||
1. Софийски университет "Св. Климент Охридски" | 1.29 | 81.02 | 1581.41 |
2. Технически университет - София | 2.27 | 62.5 | 1274.55 |
3. Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" | 3.51 | 33 | 774.59 |
Медицина | |||
1. Медицински университет - София | 0.28 | 91.57 | 1155.06 |
2. Медицински университет " Проф.д-р Параскев Стоянов" - Варна | 0.26 | 96.91 | 1213.98 |
3. Медицински университет - Пловдив | 0.46 | 97.88 | 1208.26 |
Педагогика | |||
1. Софийски университет "Св. Климент Охридски" | 3.05 | 71.97 | 802.33 |
2. Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" | 3.61 | 70.85 | 679.79 |
3. Русенски университет "Ангел Кънчев" | 4.42 | 71.61 | 654.38 |
3. Тракийски университет | 4.76 | 80.56 | 728.36 |
Право | |||
1. Софийски университет "Св. Климент Охридски" | 1.97 | 74.39 | 1003.94 |
2. Университет за национално и световно стопанство - София | 3.9 | 82.19 | 1014.91 |
3. Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" | 4.86 | 72.83 | 890.53 |
Психология | |||
1. Софийски университет "Св. Климент Охридски" | 2.49 | 61.72 | 1132.35 |
2. Нов български университет | 2.63 | 53.1 | 911.57 |
3. Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" | 4.17 | 54.37 | 765.79 |
Физически науки | |||
1. Софийски университет "Св. Климент Охридски" | 1.15 | 62.11 | 1132.01 |
2. Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" | 3.74 | 32.74 | 872.59 |
3. Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" | 7.48 | 35.56 | 786.42 |
Филология | |||
1. Софийски университет "Св. Климент Охридски" | 2.21 | 45.66 | 1125.96 |
2. Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" | 3.94 | 37.41 | 775.51 |
2. Нов български университет | 1.88 | 33.13 | 936.54 |
3. Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" | 4.26 | 36.01 | 707.72 |
3. Югозападен университет "Неофит Рилски" | 5.37 | 48.88 | 743.69 |
Химически науки | |||
1. Софийски университет "Св. Климент Охридски" | 1.86 | 50.51 | 951.81 |
2. Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" | 4.9 | 28.08 | 690.81 |
3. Югозападен университет "Неофит Рилски" | 6.61 | 34.12 | 851.67 |
Източник: Рейтингова система на висшите училища в България за 2015 г.; Стандартизирана класация |
Брой студенти | Общ брой студенти за професионалното направление |
---|---|
1. Икономика | 57375 |
2. Администрация и управление | 26238 |
3. Педагогика | 12141 |
4. Право | 11136 |
5. Комуникационна и компютърна техника | 8879 |
... | |
Математика | 417 |
Металургия | 311 |
Теоргия и управление на образованието | 188 |
Теоргия на изкуствата | 84 |
Международна мобилност | Брой студенти на 1000 студента от професионалното направление, участвали по програма за обмен |
---|---|
1. Медицина | 106.13 |
2. Здравни грижи | 86.26 |
3. Математика | 73.89 |
... | |
Енергетика | 0 |
Металургия | 0 |
Теория и управление на образованието | 0 |
Чуждестранни студенти | % на чуждестранните студенти от общия брой |
---|---|
1. Медицина | 41.9 |
2. Фармация | 30.78 |
3. Стоматология | 30.47 |
... | |
Металургия | 0 |
Теория на изкуствата | 0 |
Средно | 4.28 |
Облагаем доход на завършилите | Среден месечен облагаем доход на завършилите през предходните 5 г. |
---|---|
1. Информатика и компютърни науки | 1857.02 |
2. Математика | 1611.82 |
3. Военно дело | 1527.32 |
... | |
Стоматология | 623.21 |
Педагогика на обучението по... | 622.57 |
Средно | 979.98 |
Безработица сред завършилите | % на официално регистрираните безработни сред завършилите през предходните 5 г. |
---|---|
1. Военно дело | 0.04 |
2. Медицина | 0.34 |
3. Фармация | 0.44 |
... | |
История и археология | 5.57 |
Животновъдство | 6.13 |
Средно | 3.74 |
Очаквано нетно нарастване в търсенето на кадри | Дял на работодателите, изразили очакване, че през следващите 5 г. нуждата им от кадри ще се увеличи, намален с дела на работодателите, очакващи, че нуждата им от такива кадри ще се намали. |
---|---|
1. Комуникационна и компютърна техника | 66.19 |
2. Електротехника, електроника и автоматика | 64.23 |
3. Здравни грижи | 58.16 |
4. Обществени комуникации и информационни науки | 57.78 |
5. Машинно инженерство | 55.4 |
Търсене на кадри | Дял на работодателите, заявили, че наемат или очакват през следващите 5 г. да наемат кадри. |
---|---|
1. Икономика | 47 |
2. Администрация и управление | 21 |
3. Машинно инженерство | 17 |
Индекс на цитируемост по научна област | Индекс на цитируемост по международната база данни Scopus |
---|---|
1. СУ "Св. Климент Охридски" - Физически науки | 49 |
2. СУ "Св. Климент Охридски" - Математика | 48 |
3. СУ "Св. Климент Охридски" - Химически науки | 33 |
4. МУ-София - Фармация | 28 |
5. МУ-София - Медицина | 28 |
Източник: Рейтингова система на висшите училища в България за 2015 г.
1 коментар
Би било интересно да се види колко човека завършват различните направления по специалности и по университети. например в раздел икономика се сравняват унсс и су а в су се учи предимно БА а в унсс завършват стотици ако не и хиляди всякакви годишно което обяснява разликата по осигурителен доход. Цитируемоста е трагична :( тук там някой "феодален старец" издава някой превод на чужди артикъли колкото да закрепи броя на публикациите които се изискват (ако съществуват подобни изисквания въобще). От друга страна това е напълно разбираемо при положение че дори в БАН нямат пълен достъп до всички академични журнали а да не говорим за студентите които дори не отварят учебниците на старците а камо ли някой артикъл. Медицината е практическа наука в тук. Чудно ми е дали има все пак направления които се релизират като кадри в науката от наш'те универтитети уни?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.