Инж. Илия Келешев: Неизвестните пред машиностроителния сектор са много

Какво ще кажете за зачестилите изявления, че фирмите за производството на части за автомобилостроенето в голяма степен покриват изискванията на "Индустрия 4.0"?

- Несъмнено е така. Много от тях са пример за високо равнище и към него се стремят и други машиностроителни компании. Така е, защото всичко за тези фирми идва на високо ниво у нас – съвременна техника и оборудване, организация, номенклатура с осигурен пазар. Нотите ги пишат компаниите майки. Нещата са организирани на съвременно ниво. Иначе ще загубят пазарите. Развоят е затворен в самите фирми и се извършва от техни служители.

Как предвидените промени в Закона за висшето образование ще допринесат за по-добрата подготовка на инженерните кадри. Става дума за намерението водещи специалисти от фирмите да участват пряко при разработване на учебните програми като преподаватели, а също и в комисиите по акредитация на специалностите?

- Мерките са в правилна посока. Някои от тях, макар и не като масова практика, са вършени и до този момент – привеждане програмите за обучение в съответствие с изискванията на практиката, налице е и участие, макар и не широко разпространено, на специалисти от фирмите в преподаването във ВУЗ. Най-често това са ръководители и специалисти от фирми със защитени докторати. (АМК - Габрово, ИХКТ - София, "Петров технолоджи" – София, и др.). Очакваме обаче повече промени в Закона за висшето образование – например задържане на завършващите по основни за фирмите специалности за определено време на работа в България, за което има внесени предложения.

Разчитаме много на въвежданото дуално обучение. Машиностроителните специалности са трудни и не особено привлекателни. Младите хора и техните родители търсят по-лекото. Няма достатъчно желаещи да се обучават по тези професии. Не е тайна, че зам.–ректори по учебната част, декани и зам.-декани на машиностроителните факултети обикалят още от есента като Диоген села и паланки да агитират учениците от 12 клас след дипломирането си да се запишат при тях. Немалка част от записалите се студенти по машиностроителни специалности са с диплома 3.50. За каква подготовка да говорим по-нататък. ВУЗ-ове много, деца малко, постоянно се разкриват филиали и колежи. От години предлагаме да се въведе като първа стъпка мораториум при разкриването на нови ВУЗ, филиали и колежи. Наличието на много ВУЗ у нас не означава по-висока конкуренция при подготовка на студентите и тяхната реализация. По-скоро е такава за раздаване на дипломи.

Известно е, че кадри не достигат. Какво е решението?

- Че не достигат кадри, е ясно и ежедневно се дават идеи и се правят предложения как да се реши този въпрос. Широко се прокламира, че решението е внос на работници и специалисти. Правителството дори предприе мерки в това отношение. Определена категория кадри най-вероятно ще се осигурява от внос – в туризма например. Да се надяваме, че ще започнат да идват изпълнителски кадри и за другите сектори, но едва ли това ще е масово. Вижте колко от бежанците, които минават през България, желаят да останат у нас. Чудо не можем да очакваме.

Да привличаме вносни инженерни кадри е по-малко вероятно. Ще е възможно по-скоро за отделни фирми и работни места, и то предимно за такива, дейностите на които са свързани със съответната страна. Изходът е в извършването на коренна промяна в подхода при приема в средните училища, където да се готвят изпълнителски кадри за нуждите на индустрията по региони, а не за чужбина и за атрактивно звучащи специалности, за които няма реализация на пазара на труда, завършващите инженери да работят у нас, да се развиват, да се чертае пред тях перспектива. Важно е да се повишава и квалификацията на заетите, което също не върви. Тук водещи отново трябва да бъдат самите фирми. Това на порталите да има чакащи за работа и от тях да се избира кой да бъде нает отдавна го няма.

Каква е перспективата пред сектора?

- Надяваме се да има такава. Неизвестните са много – противоречиво международно развитие, вероятно задържане в растежа. Дано да няма спад. Съфинансирането по европейските програми ще спре. За развитието си фирмите ще трябва да разчитат на собствени средства и на кредити, които ще трябва да връщат. Налице е популизъм в исканията за произволно увеличаване на заплатите, без връзка с повишаване производителността на труда, недостиг на кадри, нежелание от работещите да повишават квалификацията си. В такава обстановка развитието на фирмите ще става все по-трудно.

Интервюто взе: Мара Георгиева