Тежка Индустрия

Добивна промишленост: Малко повече производство, по-голям ръст на приходите

Високите цени на металите подобриха резултатите на целия сектор, но сигналите във въгледобива не са обещаващи

Иглика Филипова

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Приходите на най-големите 15 в сектора се повишават с 15% през миналата година, а общата им печалба нараства с близо 140 млн. лв.

Статията е част от специалното издание на "Капитал" Тежка индустрия. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Лек ръст на произведените обеми и по-голямо увеличение в стойностно изражение отчита добивната индустрия в България през 2017 г. Макар че общата продукция на сектора нараства само с 1%, стойността й се повишава с 9% до 2.7 млрд. лв., показват данни от годишника на Българската минно-геоложка камара (БМГК).

В страната се произвеждат основно твърди горива (въглища), които формират 32% от общия добив през миналата година, руди (31%), както и нерудни полезни изкопаеми като индустриални, инертни и скалнооблицовъчни материали. Течните горива като нефт и газ имат все по-малък дял в общото производство.

През 2017 г. световната икономика нарасна с 3.7%, а индустриалното производство се увеличи с 3.5%, което се отрази положително на добива като цяло. Металите поскъпнаха, като индексът, който отчита изменението на цените им в долари, се повиши с 20.7%, показват данните на БМГК. Причините за ръста бяха засиленото търсене, свързано с глобалния растеж на индустриалното производство, и по-слабото предлагане в резултат на предприетите мерки от страна на Китай за намаляване на замърсяването на въздуха в страната. Цената на медта регистрира най-висок растеж при металите през 2017 г.

Добрата икономическа и пазарна среда се вижда и в резултатите на водещите български компании в сектора. Данните показват, че приходите на най-големите 15 от тях се повишават с 15%, а общата им печалба нараства с близо 140 млн. лв. Загуба на практика отчитат само свързаните с енергийния бизнесмен Христо Ковачки "Мини открит въгледобив" и "Въгледобив Бобов дол".

Държавен лидер

Най-големият представител на добивната индустрия е държавната компания "Мини Марица-изток", която експлоатира и най-голямото находище на лигнитни въглища в страната (с площ около 240 кв. км), където са разположени три открити рудника. Дружеството снабдява с въглища електроцентралите в Източномаришкия басейн - държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", американските "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал" и "Брикел", които произвеждат над 40% от електроенергията в България. Общите приходи на компанията през миналата година нарастват с 8%, а печалбата й се увеличава близо четири пъти. Увеличението се дължи главно на повишен добив - с 9.3% до общо 30.3 млн. тона, както и на по-висока калоричност на въглищата.

През първата половина на 2018 г. обаче резултатите на компанията се влошават и тя отчита загуба от 3.15 млн. лв. при печалба от над 21.3 млн. лв. за същия период на миналата година. Добитите въглища за периода са 14.8 млн. т. Компанията продава при фиксирана цена, която последно беше определена през 2014 г. на 77 лв./тон условно гориво (1 тон въглища с калоричност 7000 ккал/кг).

Меден ръст

Поскъпването на медта допринася за по-високите резултати на "Елаците мед" и "Асарел - Медет", които добиват и преработват медни руди.

Концесионерът на находище "Елаците" отчита ръст на приходите от продажби с малко над 28%, което се дължи както на продадените по-големи количества меден концентрат, така и на постигнатата по-висока средна цена. Добивът през миналата година е увеличен с 0.14%, но в отчета на компанията не се посочват конкретни обеми. Нетната печалба за годината е 147 млн. лв., а рентабилността на база приходи се увеличава до 28.7% (22% за 2016 г.).

Висока нетна рентабилност на приходите от продажби (26.9%) отбелязва и "Асарел - Медет", която е концесионер на находище "Асарел" и участък "Запад" към него. През миналата година от рудника са добити и преработени 13.3 млн. тона руда (минимално увеличение от предната година). От компанията отчитат и високо ниво на извличане на метал от преработената руда - 92.39%.

Златни резултати

Рекордно производство отбелязва "Дънди прешъс металс Челопеч", която добива медно-златни руди. През 2017 г. компанията е добила и преработила 2.2 млн. тона руда (ръст от 1%). Макар че произведеният меден концентрат намалява с 6% заради по-слабото съдържание на метала в рудата, съдържанието на злато в концентрата е нараснало с 19% до 141.2 хил. тр.у. Отделно компанията е произвела и 56.4 хил. тр.у. от благородния метал под формата на пиритен концентрат. В същото време дружеството е постигнало значително по-високи продажни цени - средно 6258 долара/тон мед (4933 долара през 2016 г.) и 1263 долара/тр.у. злато (1249 долара през 2016 г.). Така компанията увеличава печалбата си с близо 18 млн. лв. до 85.4 млн. лв.

Стабилно при неметалите

Сравнително стабилни остават резултатите на компаниите, добиващи неметални суровини. Най-големият производител на индустриални минерали (каолин, кварцов пясък, шамот, варовик и т.н.) - "Каолин", която е част от германската група Quarzwerke, отчита около 100 млн. лв. продажби на собствена продукция. Общите й приходи нарастват с 3.3%, с малко над 3 млн. се повишава и печалбата. Дружеството има концесии за добив от девет находища в страната, както и осем фабрики за преработка на суровината. През следващата година се очаква компанията да започне изграждането на нов завод в Дулово, като планираната инвестиция е близо 30 млн. евро.

Олово и цинк от Родопите

Значителен ръст на производството и финансовите резултати има при производителите на оловно-цинкови руди "Върба - Батанци" и "Горубсо - Мадан". Собственици на първото предприятие с по 50% са групата "КЦМ 2000" и "Минстрой холдинг", а самото то държи 97.77% от "Горубсо - Мадан".

Освен чрез собственост компаниите са свързани и оперативно. "Върба - Батанци" държи правата за добив върху едноименното находище, а "Горубсо - Мадан" е концесионер на находищата "Петровица" и "Крушев дол". Добитата руда и на двете дружества се преработва в Рудоземската обогатителна фабрика, която е собственост на "Върба - Батанци", а полученият концентрат се доставя на пловдивския КЦМ.

През 2017 г. в обогатителната фабрика са преработени 318.3 хил. тона руда (310.2 хил. тона за 2016 г.). От общото количество 224.5 хил. тона са доставени от "Горубсо - Мадан", а останалите - от "Върба - Батанци", като и двете минни предприятия отчитат значителен ръст на добитата руда. Във фабриката са произведени 13.2 хил. тона оловен концентрат и 10.5 хил. тона цинков концентрат.

Общите приходи на "Върба - Батанци" нарастват с една четвърт, а печалбата се удвоява. По-малък ръст (3%) на приходите има при "Горубсо - Мадан", но печалбата му се утроява.

Между двете компании в класацията по приходи се нарежда "Лъки инвест", в което най-голям акционер (48.8%) е КЦМ. Дружеството експлоатира находищата "Говедарника" и "Джурково" в района на град Лъки, където освен олово и цинк се добива и сребро. През миналата година от двата рудника са добити общо 169.6 хил. тона руда.

Най-голям ръст на общите приходи в сферата на металните полезни изкопаеми отчита друг производител на оловно-цинкови руди - регистрираното в Златоград "Родопи еко проджектс", което е собственост на "Минстрой холдинг". Компанията е свързана с по-малкото "Горубсо - Златоград" (също собственост на "Минстрой"), като преработва добитата от него руда. През 2017 г. това е осигурило на "Горубсо - Златоград" приходи от 13.2 млн. лв. Самата "Родопи еко проджектс" пък е получила 36.7 млн. лв. приходи от продажба на оловни и цинкови концентрати през миналата година спрямо 28.5 млн. лв. през 2016 г. Основна роля за увеличението има поскъпването на металите, тъй като продаденото количество концентрати е с минимален годишен ръст.

Още въглища

Освен държавната "Мини Марица-изток" в челните 15 позиции в сектора се нареждат и още три компании, които добиват въглища. Свързаната с Христо Ковачки "Мини открит въгледобив" увеличава приходите си с над 16% през миналата година, но отново отбелязва загуба. Предприятието добива кафяви каменни въглища в района на Перник. В началото на миналата година концесията му беше прехвърлена на друго дружество - "Мин индъстри", което е регистрирано през 2012 г. с 2 лв. капитал и е собственост на Петър Николов. "Мини открит въгледобив" продължи да добива въглища, но вече като подизпълнител на "Мин индъстри". През 2017 г. в Пернишкия въглищен басейн са добити 248 хил. тона въглища на стойност 5.8 млн. лв. Новият концесионер рязко увеличава приходите си - над 50 пъти. Подобен е скокът и при разходите му за външни услуги, които най-вероятно са свързани със заплащането на подизпълнителя. Към края на годината "Мин индъстри" успява да излезе на малка печалба.

Третото предприятие - "Въгледобив Бобов дол", отново е собственост на Ковачки. То отчита и най-големия спад на общите приходи през 2017 г. от 15-те (28%), а загубата му се увеличава с 6.5 млн. лв. "Въгледобив Бобов дол" беше влязло в процедура по несъстоятелност, но преди два месеца тя беше окончателно прекратена със съдебно решение и се премина към план за оздравяване. В средата на годината дружеството обяви, че закрива рудник "Бобов дол".

Предварителни данни за 2018 г.

През първите седем месеца на 2018 г. производството в добивната промишленост спада с 5.3% спрямо същия период на миналата година, показват изчисления на "Капитал" на база данни на Националния статистически институт. Това се дължи изцяло на понижението с 15.7% в добива на въглища. Ръст от 4.7% има при рудите и 23.1% при неметалните материали и суровини.

По отношение на оборотите в индустрията статистиката не представя конкретни резултати, а индекс, който дава представа за изменението им. Данните показват, че оборотите във въгледобива също спадат - с 12.7%. Ръст има при рудите (9.7%) и неметалните суровини (24.3%), което води до повишение на общите обороти в добивната индустрия с 3.5%.