Тежка Индустрия

Машиностроенето: Възходящият тренд продължава

Компаниите изнасят продукцията си на всички континенти, но изостават по производителност на труда

Мара Георгиева

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от специалното издание на "Капитал" Тежка индустрия. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Повече приходи, стъпване на нови пазари и нарастване на експорта - така изглежда българското машиностроене през изминалата година. Предварителните данни показват, че компаниите във важния за икономиката на страната отрасъл са имали приходи от над 10 млрд. лв. през 2017 г., което е малко над 10% от брутния вътрешен продукт. Според националната статистика износът на дружествата от бранша е около 9 млрд. лв. за миналата година, което е 20% от реализираната продукция зад граница на компаниите от преработващата промишленост. Над 60% от общите приходи се реализират от най-големите 40 компании в бранша (виж карето). Добрата новина е, че продължаващият няколко години възходящ тренд се пренася и през първото полугодие на 2018 г.

"Българска машиностроителна продукция се продава в страни от всички континенти. ЗММ - Сливен, например изнася машини в 56 държави. Компанията се утвърди като световен производител на универсални стругове и на тежки стругове с цифрово-програмно управление (CNC), за които търсенето непрекъснато нараства", отбелязва инж. Илия Келешев, председател на браншовата камара.

Нараства и броят на заетите в сектора – през 2017 г. те са 129 370 при малко над 100 хил. души преди четири години. Най-голям е скокът при производството на автомобили, части за автомобили и превозни средства (30 863 души). Наетите във фирмите с над 250 души персонал са 68 105 (52.64% от общия брой). Големите предприятия са 72 от общо 3702, очертава общата картина Илия Келешев.

Продажби, износ, заети

По данни на Браншовата камара по машиностроене най-висок е ръстът на приходите при производството на части за автомобили (с по над 10% през последните години), както и при военната продукция, която на свой ред натоварва с поръчки много доставчици и поддоставчици.

Макар и без завод за сглобяване на коли, в България работят 170 компании, които произвеждат компоненти за индустрията и повечето от тях планират да разширят дейността си. Това се посочва в анализ на SeeNews за автомобилната индустрия в региона. Продуктите включват много широка гама - от високотехнологични като микроелектроника, климатични системи и инструментални табла до алуминиеви части, кабели, каучукови и пластмасови изделия, тапицерии и т.н. Заетите са над 40 хил. души, показват данни на автомобилния клъстер и Министерството на икономиката за 2017 г. Общите приходи на компаниите в сектора са 3.5 млрд. евро, от които 90% са от износ за световни автомобилни пазари.

Според Келешев за пръв път от 2015 г. има оживление и в корабостроенето и кораборемонта. Запазват се темповете на растеж при производството на машини и оборудване. Има ръст и при металните изделия. От години добре работят и хидравличните фирми – "Капрони" и "М+С Хидравлик" в Казанлък, "ХЕС" - Ямбол, "Бъдещност" - Чирпан, които усвояват нови изделия и разширяват пазарите си. "М+С Хидравлик" произвежда около 8% от хидромоторите в света. На съвременно ниво, неотстъпващо на водещите фирми, работещи в тази област, е и производството на помпи за автомобили от "Капрони". Добре се развиват и редица от леярските фирми, подчертава Келешев.

Наблюденията на председателя на браншовата камара се подкрепят и от мениджъри на компании, с които разговаря "Капитал".

"Миналата година беше най-добрата за компанията. Отбелязахме 7% ръст на приходите, които надхвърлиха 37 млн. лв. Но главното беше въвеждането в експлоатация на дълготрайни материални активи за над 7.5 млн. лв.", коментира Славин Янакиев, изпълнителен директор на леярското предприятие "Прогрес" - Стара Загора. В резултат на инвестициите в обучение на персонала, подобряване условията на труд и безопасност и повишаване на технологичното ниво в дружеството вече работи германска производствена линия HWS, която увеличава с 50% капацитета. "В действие са американски индукционни пещи Inuktoterm, подобрихме значително енергийната ефективност, закупихме оборудване за контрол на качеството на производствените процеси, разширихме парка от машини и строим ново хале за механообработка", изброява новостите в компанията Янакиев.

Отлични резултати отчита и пазарджишката фирма "Раис" - производител на машинни центри, фрезови и стругови машини с цифрово-програмно управление. През май т.г. дружеството откри нова производствена база. Компанията, започнала преди около 20 години "от нулата", сега разшири дейността си. Инвестицията доведе до разкриване на още 40 работни места с тенденция да станат 100 - всички с висока степен на автоматизация.

"През последните две години ние утроихме нашето производство, което наложи да разширим производствена база. Новото предприятие е със застроена площ 3800 кв.м, а цялостната инвестиция е за 8.6 милиона лева", уточни за "Капитал" инж. Нишан Бъздигян - управител на "Раис". В новата база се извършва монтаж на машините и механична обработка на дребни детайли, а в старата се произвеждат корпусите и защитата на работните зони на машините. "Освен производствените помещения в новата база сме обособили административна част и голям шоурум, където са изложени металорежещи машини от производствената ни гама, както и машини на компании, за които "Раис" е системен интегратор. На откриването присъства д-р Йошихару Инаба, президент и изпълнителен директор на FANUC Corporation, Япония. Той определи "Раис" като лидер в новата ера на CNC машиностроенето в България. Когато това е казано от световен лидер, е наистина задължаващо, затова и плановете ни са да продължим да отстояваме тази оценка за нас", коментира още инж. Нишан Бъздигян. Компанията отчита 21% ръст на оборота през 2017 спрямо предходната година. "Всяка година е по-добра от предходната не само заради финансовите резултати, а въобще заради развитието ни в технологично отношение. Сектор машиностроене е изключително динамичен през последните години, новите дигитални технологии навлязоха бързо и промениха изключително много процесите на контрол и управление на машините. Затова постоянно имаме нови разработки, всяка година в производство влизат нови машини, в които внедряваме последните постижения в бранша", обобщава Нишан Бъздигян.

По оценка на браншовата камара добро развитие има и при производството на машини и оборудване за хранително-вкусовата промишленост – "Хранинвест – Хранмашкомплект" - Стара Загора, "Биомашиностроене" - Пловдив, "Донидо" - Хасково, "Индекс 6" и "Томика метал" – Пловдив, ПИМ - Хасково.

"Биомашинстроене" - Пловдив, е сред най-големите европейски производители на топлообменници и съдове за химическата, хранителната и фармацевтичната индустрия. Компанията доставя оборудване директно на петте най-големи инженерингови дружества за хранително оборудване: GEA, Tetra Pak, Alfa Laval, ESPX, Ciyman. Сред клиентите й (отново без посредници) са и най-големи световни корпорации в сектора на храните и напитките: Nestle, PepsiCo, Coca-Cola, Danonе. С подкрепата на ЕБВР "Биомашинстроене" започна шестгодишна инвестиционна програма за 10 млн. евро, чиято цел е удвояване на производството и 50 млн. лв. приходи към 2022 г.

Ускорено се развива и оптоелектрониката. Над 90% от продукцията й се създава в "Оптикс" - най-големият производител на оптични детайли, оптомеханични възли, инфрачервени камери и прицели, термовизионни камери и прицели, както и военни изделия, и "Оптикоелектрон груп"- Панагюрище. "Със сигурност 2017 е най-успешната година от финансова гледна точка в историята на компанията. Постигнахме най-големите си приходи (73 млн. лв.), извършихме преструктуриране и направихме значими инвестиции в развитието не само на "Оптикс", но и на фирмите в групата", коментира за "Капитал" изпълнителният директор Иван Чолаков. През 2004 г. компанията учреди смесеното предприятие "Шьоли-Оптикс", в което 60% от дяловете са притежание на Schölly Fiberoptic Gmbh - Германия - световен лидер в ендоскопията. "Благодарение на "Шьоли-Оптикс" България се нарежда на деветото място в света за производство и сервиз на медицински и индустриални ендоскопи за безкръвни операции и индустриални приложения", обобщава Иван Чолаков.

През 2017 г. дружеството направи още една крачка в посока партньорство. "Съвместно със северноамериканския фонд DWHP учредихме ново дружество - "Майкро Оптикс Юръп", с капитал 3.95 млн. лв. Това е рядко срещана сделка с огромни пазарни перспективи и възможности. Финансовите резултати го доказват. Темпът на развитие е силен и това ни дава самочувствие. Значителна част от приходите в "Оптикс" дължим на успешно реализираното партньорство", подчертава Чолаков.

Налице са и съвременни фирми в производството на вентилационна и климатична техника - "Атаро Клима" - Пловдив, "Тангра АВ" - София, "Дамвент" - Бургас, посочват от браншовата камара.

С по-бавни темпове

Според Илия Келешев "една по една закриват дейността си дружествата, произвеждащи хладилни витрини, шкафове, фризери". "Големите хранителни вериги внасят оборудването си отвън, по-малките обекти се закриват. Родното производство на домашни хладилници, агрегати и компресори беше унищожено. Добре е, че "Либхер" организира у нас производството на домашни хладилници", коментира той.

Малката софийската фирма "Братя Чичеклиеви" е приятно изключение. Фамилната компания, създадена през 1992 г., започва с производство на витрини за малки гаражни магазинчета. Днес екипът от 25 специалисти проектира и произвежда хладилни и топлинни витрини, стелажи, специализирано хладилно оборудване за търговски обекти, барове, сладкарници. Сред клиентите на дружеството са Nestle (всички витрини за насипен сладолед в страната), сладкарници "Неделя" (включително и обектите в Румъния), бензиностанции "Шел" (където изместили полска фирма), баничарници, вериги пицарии, суши ресторанти. Компанията разработва интелигентна хладилна витрина, която е новост и за европейския пазар. Стойността на иновацията е почти 637 хил. лв., от които близо 500 хил. са безвъзмездна финансова помощ по програма "Иновации и конкурентоспособност". Това е четвърти проект на дружеството, субсидиран с европейски средства, уточни управителят Александър Чичеклиев.

"На добро ниво е производството на прикачен селскостопански инвентар – "Мадара" - Шумен, "Перла" - Нова Загора, "Металагро" - Добрич, но шансовете да се възроди производството на селскостопански машини засега са сведени до минимум, тъй като в страната ни имат представителства основните световни компании. Да се конкурираме с тях е невъзможно", коментира още Илия Келешев.

Символично е и производството на кари. "Няма как да е другояче. Второешелонното производство за кари у нас беше ликвидирано и сега всичко за производството им се внася отвън. Секторът се представлява основно от "Балканкар Рекорд", "Димекс Лифт" - Пловдив, "Ди - Вен" - Лом", изброява председателят на браншовата камара.

Проблеми и перспективи

По производителност на труда секторът изостава значително от средноевропейското равнище, а в същото време заплатите нарастват два-три пъти по-бързо. Фирмите изпитват недостиг както на квалифицирани кадри, така и на хора, които желаят да работят в материалното производство, отчита Илия Келешев. И дава пример. "ЗММ Стомана" – Силистра, е водеща фирма в производството на дървообработващи машини. Италиански бизнесмен предлага производство на скъпи машини и най-модерен софтуер и техника. Ръководството на българската фирма обаче отклонява предложението, защото няма кадри. Не е изключено недостигът на кадри да намали интереса и на чуждестранните инвеститори да организират производства в страната", обобщава Илия Келешев.

Според него високият ръст в производството през последните години е главно в резултат на подема в икономиката на европейските страни. "Ако темпът на растеж при тях се забави, ще последва забавяне и при нас. Това навярно ще стане през следващите години, но дано намалението не бъде срив", казва той.

Според прогнозите на камарата, ако не настъпи промяна на международните пазари, темпът на нарастване на производството и приходите от продажби през 2019 г. ще се задържи на нивата от 2018 г. Очаква се тогава да бъдат изпълнени и част от проектите по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", водещи до по-висока производителност на труда.

Приходите на най-добрите в сектора растат

Най-добрите компании в сектора през миналата година са увеличили приходите си, показва класацията топ 40. Постъпленията на 40-те производителя на машини и оборудване (без военна продукция) надхвърлят 6.885 млрд. лв. срещу 6.212 млрд. лв. през предходната година. Най-добрите три - "Либхер-Хаусгерете Марица", "Интегрейтид микро електроникс България" и "Идеал стандарт - Видима", осигуряват общо 18.5% от постъпленията. И трите дружества отчитат приходи от продажби по над 400 млн. лв. през миналата година.

Пет компании са имали оборот между 300 млн. и 400 млн. лв. през 2017 г. - "Сенсата технолоджис България", "Монбат", "АББ България", "Язаки България" и "Теклас-България". Четири дружества отчитат приходи от продажби между 200 млн. и 300 млн. лв. - "Магна пауъртрейн Пловдив", "Шнайдер електрик България", "СЕ Борднетце – България", "Монтюпе". Дванадесет компании са с оборот между 100 млн. и 200 млн. лв., а други 16 – между 55 млн. и 100 млн. Само една фирма в топ 40 - "Алс България", отчита загуба през 2017 г.

Инж. Славин Янакиев, изпълнителен директор на леярска фирма "Прогрес" – Стара Загора:

Новите изделия ни дават стратегическо предимство

В своята 105-годишна история "Прогрес" АД последователно оправдава името си - в ДНК-то на компанията е заложен стремежът към непрекъснато подобрение. Екипната работа при ясни цели за развитие дава своите резултати. Дружеството е с много подготвен персонал, най-модерно оборудване и качество на произвежданите отливки, сравнено с най-добрите световни практики.

"Прогрес" изнася директно над 70% от своята продукция. Нашите основни клиенти са световноизвестни имена като Bocsh, Danfos, Interpum Hydraulics, Casappa и др. Основен доставчик на отливки сме за 80% от българското машиностроене: "М+С хидравлик", "Капрони", "Балканско ехо", "ЗММ Сливен", "Модул Бяла", "Хранинвест ХМК" и др. Компаниите, за които работим, са в състояние с поръчки многократно да надвишат производствения ни капацитет, въпреки това продължаваме да разработваме нови пазари. Освен традиционната ни маркетингова политика към страните от Западна Европа през 2017 г. успяхме да привлечем две големи компании от Беларус.

За първите шест месеца на 2018 г. обемът ни се е увеличил с 10% в сравнение със същия период на миналата година и очакванията ни са за стабилен ръст. Инвестираме много във възможностите си за бързо усвояване на нови изделия и това ни дава стратегическо предимство. Основните ни производствени мощности са на най-високо технологично ниво и сега интензивно работим върху дигитализиране на производственият процес.

Плановете ни за следващите няколко години включват увеличаване броя на отливките, на които се извършва механообработка, преди да достигнат до клиента. Предстои цялостно реконструиране на филтърните съоръжения, за да отговорят на новите изисквания, които влизат в сила в края на 2021 г. Усилено работим в посока енергийна ефективност и алтернативни източници, в отговор на постоянното увеличение цената на електроенергията. С голям приоритет ще са условията на труд и привлекателността на работните места, зони за отдих, битови помещения и др.

Инж. Нишан Бъздигян, управител на "Раис" – Пазарджик:

Предлагаме не просто машини, а цялостно обслужване

Постоянно имаме нови разработки, всяка година в производство влизат нови машини, в които внедряваме последните постижения в сектора. По принцип всяка нова машина на "Раис" е съобразена с конкретно изискване на клиента, който изисква напълно завършен, програмиран за конкретно производство продукт. Предимството на "Раис" е, че не предлагаме просто машини, а цялостно обслужване. Това включва не само сервиз, а и обучение, и консултации, и съвместна разработка на детайли или продукт на клиента. Именно затова имаме изградени цели производствени комплекси в няколко големи промишлени предприятия, включително и комплекси, обслужвани от роботи на FANUC, Япония. Подобни комплекси могат да бъдат видени в "М+С хидравлик", "Астроида", "Амет", "ВМЗ", "Емко", както и във фирми в Македония, Сърбия, Хърватия, Русия, Полша и др.

Изключително добре работим и на нашия, и на чужди пазари. Освен в посочените вече държави продаваме добре също в Румъния, Македония, Германия, Швейцария. Радваме се и на успехи в Тайван. На част от пазарите работим с местни фирми, които поемат сервиза на машините ни, на други разкриваме свои дъщерни фирми, така че имаме опит с различни форми на реализация на продукцията. Износът при нас продължава да има превес, като конкретно за 2017 г. делът му е 70%.

През последните години значително променихме технологията на организация на монтажа, съобразена с Internet of things концепция. В производството на дребни детайли е повишена производителността и ефективността от използваното оборудване с въвеждане на роботизирани комплекси. Въведен е и софтуер за управление и наблюдение на производствения процес и на самото оборудване както на място, така и от разстояние – дейности, съобразени с Индустрия 4.0. Другото направление, по което работим, е роботизация на производствения процес. Вече имаме реализирани не просто работна станция с робот, а цели роботизирани комплекси, при които няколко машини се обслужват от един робот. Освен това управлението, приемането на заявките към машината може да става онлайн - от разстояние може да се смени поръчката, която се изпълнява от машина, обслужвана от робот. Машиностроенето е много динамичен сектор, в който постоянно навлизат нови технологии. А и конкуренцията е много сериозна, бих казал, дори безкомпромисна. Това налага да работим в посока на увеличаване скоростите на обработка, подобряване на дизайна на машините, на комуникацията с машините, наблюдаване на производствения процес от произволна точка в света чрез интернет, различни автоматизации при обслужване на машините и, разбира се, намаляване на стойността им. Вече сме във времето, в което машините се управляват през телефон или таблет. За всичко това трябва да е подготвено младото поколение. Учениците и студентите трябва да излизат от учебните заведения с достатъчни знания. В "Раис" винаги сме се отнасяли с отговорност към постоянно повишаване квалификацията на кадрите. Участваме и в проект за дуално обучение. Наскоро при нас бяха на посещение ученици от една от пазарджишките гимназии и всички признаха, че никога не са си представяли, че този, който работи, примерно пред една стругова машина, всъщност само натиска копчета. Но за това са нужни знания.

Инж. Иван Чолаков, изпълнителен директор на "Оптикс" – Панагюрище:

Високи технологии в нови продукти са нашето конкурентно предимство

Над 60% от нашата продукция се реализират на международните пазари в над 40 страни от всички континенти. Големи международни компании в бранша са наши партньори и, разбира се, плановете ни са свързани с разширяване на мрежата от партньорства. В преговори сме за продажба на гамата ни спортна оптика с някои от най-големите чуждестранни дистрибуторски мрежи, включително и с едни от най-силните търговски брандове в бранша.

"Оптикс" се развива динамично и възходящо вече 20 години. Финансовите резултати и амбициозната ни инвестиционна програма го доказва. Въпреки отделянето на част от производството в отделна компания предвиждаме, че през 2018 г. ще постигнем същите приходи от продажби, които постигнахме през 2017 г. Предстои да финализираме проекта ни за нова база в Божурище. Планираме и реновиране на още 14 хил. кв.м производствена площ на територията на Панагюрище, изключително необходима за разширяване на нашия производствен капацитет.

При сегашните разчети нямаме притеснения за намирането на пазари през следващите три години. Прилагането на високи технологии в нови продукти е наше конкурентно предимство. Неслучайно целта ни е да инвестираме в производствен капацитет и в хората, които са най-ценният ресурс. Отчитайки трудностите на пазара на труда и кризата с намирането на инженерни специалисти, смятам, че новият развойно-производствен комплекс по електроника в Пловдив ще ни помогне в тази насока. Божурище - също. Имаме ясна стратегия и търсим нови предизвикателства. Компетентността на екипите ни в секторите на нашата специализация ще нарасне значително.

Освен изпълнението на проектите, свързани с охраната на границата, високотехнологичните решения за предупреждение и превенция от пожари, успешно разширяваме продуктовата си гама на изделията за спорт. Става все по-актуална и темата за съвременна електрооптика за нуждите на бронетанковата техника. В това направление тепърва ще направим най-значителните си инвестиции за повишаване на технологичните ни възможности и компетентности на развойните екипи.