Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Най-голямата грешка в дебатите за плана за Европейско икономическо правителство е думата правителство. Думата "правителство" прикри същината на плана и той остана до голяма степен недоразбран. Тази гръмка дума изплаши много широк кръг критици на европейското обединение: от пламенните защитниците на националния суверенитет до отявлените привърженици на свободния пазар.
Страховете им са напразни. Това не е никакво правителство. Всъщност терминът правителство не фигурира нито веднъж в предложения от Франция и Германия план. Явно френското и германското правителство са се поучили от провала на договора за конституция и са притъпили максимално федералистичната реторика за сметка на труднодостъпния технократски жаргон. Не винаги обаче бюрократският език е в полза.
И все пак нека се опитаме да разтълкуваме европейския жаргон и да видим какво всъщност предвижда този план.
В хода на дебатите бяха изказани няколко необосновани притеснения, свързани с разрастването на бюрокрацията на европейско ниво. Беше изразена загриженост, че Брюксел ще съсредоточи в себе си твърде много икономическа власт. Освен това централизираното икономическо управление би повишило риска от фалит на цялата еврозона. Смятам, че и трите твърдения са неоснователни.
Нов дублиращ бюрократичен орган няма да бъде създаван. Вместо това ще бъдат провеждани периодични срещи на най-високо ниво (два пъти в годината), в които държавните лидери ще следят за изпълнението на пакта за стабилност и растеж. Г-н Лозанов изрази скептицизъм относно много малката честота на тези срещи, с който съм склонен отчасти да се съглася.
Трите най-важни предложения в плана са за балансиран бюджет, хармонизиране на корпоративното данъчно облагане и въвеждането на данък върху финансовите транзакции. Параметрите на този данък все още са неуточнени.
Относно първото предложение планът предвижда до средата на 2012 г. да бъде закрепено конституционно изискване за балансиран бюджет и намаляване на дълга във всяка от държавите-членки. Като ограничи държавите в техните плащания тази мярка цели на направи евентуална нова криза на публичните дългове технически невъзможна.
Втората и независима от първата част от плана предвижда координация на държавите-членки в областта на корпоративното облагане. В тази връзка по случай юбилея от подписването на Елисейския договор за приятелство между Франция и Германия двете най-силни икономики в ЕС решават да въведат общ корпоративен данък от 2013 г.
Г-н Лозанов е прав да изрази опасения относно подхода "един размер за всички". Данъчната хармонизация е най-спорната част от плана и все пак дори там не се предвижда засилване на правомощията на Брюксел, защото данъчната политика си остава в компетенциите на националните държави. За да бъде това променено е нужно да се променят самите учредителни договори на ЕС.
Данъчната хармонизация трябва да бъде осъществена на базата на предложенията на пакта "Евро плюс". България е първата държава извън еврозоната, подкрепила този пакт. Важно е да се отбележи, че пактът "Евро Плюс" е основан на доброволното участие на държавите-членки, тъй като се отнася до икономически области, в които държавите-членки не са предоставили компетентност на ниво ЕС. Следователно тези мерки се вземат единствено със съгласието на държавите-членки и никакви брюкселски данъци не могат едностранно да им бъдат налагани.
Убеден съм, че планът на Франция и Германия е стъпка в правилната посока. Залозите са големи. На карта е поставено самото бъдеще на общата европейска валута. Трябва да се действа сега.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.