Ниските данъци невинаги означават повече инвестиции
Данъчните експерти в Ernst & Young Клаус фон Броке и Стив Бил пред "Капитал Дейли"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Профил
Доктор Клаус фон Броке има магистърска степен по право и бизнес от университетите в Мюнхен и Единбург. Работил е в Европейската комисия и Deloitte & Touche. В момента е партньор в Ernst & Young, където е старши експерт по европейско данъчно право. Също така е специален съветник по европейски въпроси към Германската адвокатска асоциация (DAV).Стив Бил е бивш директор за ДДС в Европейската комисия и началник на кабинета на еврокомисаря за данъците Ласло Ковач (2006 - 2009 г.). В момента е директор за данъчна политика в Earnst & Young - Лондон.
Много страни в Европейския съюз увеличиха данъците си в отговор на кризата – това ли беше най-доброто решение? И колко дългосрочно може да е то?
- Клаус фон Броке: Има такова общо схващане сред политиците, един своеобразен активизъм: когато трябва да се направи нещо – например да се повишат приходите, следователно се вдигат данъците. Разбира се, това показва на обществото, че се взимат някакви първоначални мерки, но в дългосрочен план трябва да се мисли по-разумно. Зад всяко вдигане на данъците има известна алчност и тя е оправдана, но за да запазите финансовите интереси на страната си, тези средства трябва да се използват за финансирането на определени области като общественото благосъстояние, социални институции: болници, детски градини и т.н. Но същевременно трябва и да създавате стимули за привличане на инвестиции в страната, а в този случай вдигането на данъците е пречка. Мисля, че всяка страна трябва да е в състояние разумно да структурира данъчната си система, т.е. да не се поставя фокус само върху определен данък, а да се гледа цялостната картина както на преките, така и на косвените данъци. Ако например трябва да свалите данъците, за да привличате инвестиции, трябва също така да прецените дали има други области, които може да се обложат – например малко по-социалистическия подход, при който се облагат имотите на по-богатите хора, или пък да се въведе данък върху унаследяването на имот, както се случва в Германия в момента. При косвените данъци също трябва да се внимава – не бива да залагате твърде високи ставки, защото това спира потреблението. Така че трябва да се гледа общата картина, а това често отнема време.
Но в ситуация на криза, когато няма достатъчно време, какво е най-подходящото решение за държавите?
- К.Ф.Б.: Не съм голям почитател на идеята да се привличат инвестиции само с намаляване на корпоративния данък, тъй като това е краткосрочно решение – за няколко месеца или година-две. Може да постигнете краткосрочен успех, като например Ирландия или Кипър, но според мен страните от ЕС трябва да гледат в по-дългосрочна перспектива и действително да оценят активите, с които разполагат. Например за пръв път съм в България и виждам, че София е разположена много благоприятно – близо до планината, тоест градът е благословен с околна среда, която е много привлекателна за чуждестранните туристи. Същото се отнася например за млечните продукти. Имате и много зеленина. И когато всичко това се събере и се сравни на фона на други страни, може да се види как стои страната. Може да се насърчава туризмът, като се използва разпространяващата се в момента в Европа вълна на т.нар. зелен стил и се построят пътища за достъп до хубавите места, да се правят национални паркове, да се насърчава изграждането не на типичните хотели, а на приятни сгради, които да привличат туристите. Оттам може да се премине и към хранителната индустрия и т.н. Идеята е, че трябва да започнете от активите, с които разполагате. Това е дългосрочно решение и фактор за успешна конкуренция с други държави. Такъв е примерът с някои региони в Австрия и в Германия, в които се произвежда вино – допреди 20 години едва ли някой беше чувал, че има области в тези страни, които са известни с избите си, произвеждащи бели вина. Но те положиха много усилия за маркетинг и сега успешно привличат туристи – а когато привличаш хора, това вкарва пари в икономиката на страната. Другата област е индустрията. Вчера разбрах, че в България има населени места, известни с розовото си масло – работете в областта на козметичната индустрия, опитайте се да положите усилия и да се конкурирате с Франция. Понякога си мисля, че е толкова лесно – имате нужната основа. Вижте например Ирландия, която пое в съвсем грешна посока – те имат толкова хубава природа, но просто се фокусираха върху финансовата индустрия и когато тя се срина, това повлече цялата страна. Така че трябва да имате повече области, в които да се инвестира.
Да се върнем към данъчната сфера – как гледате на идеята за въвеждане на обща основа за корпоративния данък в ЕС? Какви са предимствата и недостатъците й и смятате ли, че ще се случи?
- Стив Бил (С.Б.): Бизнесът ще може да извършва по-лесно трансгранични транзакции. За международните компании ще е по-лесно да съставят консолидирани отчети, което определено ще е предимство както по отношение на общия размер на данъка, така и по отношение на свързаните с това разходи. Разбира се, има някои страни членки, които не са щастливи от идеята, главно защото виждат в нея заплаха за собствените им усилия да направят данъчните си системи по-привлекателни за инвеститорите. Смятам, че вероятността да бъде приета единодушно е почти нулева. Но в дългосрочен план е възможно част от страните членки да развият тази идея и да я приемат, което би могло да доведе до по-голяма консолидация. Така че може и да има обща данъчна основа, но след четири-пет-шест години... Също така мисля, че някои от тези страни, особено Германия, ще искат въвеждането на минимална ставка, но не съм сигурен доколко това би било привлекателно от политическа гледна точка. Но като цяло, ако можете да предложите общата данъчна ставка, ще е привлекателно за бизнеса да дойде и да развива дейността си в страната. А ако страната е и в еврозоната и прилага общата данъчна ставка, това вече ще са две предимства за външните инвеститори да дойдат във вашата страна, вместо да изберат по-неясната среда в страна с по-ниска данъчна ставка, но извън системата на общата данъчна основа. Така че смятам, че ще има и предимства за страните членки, които приемат общата данъчна основа.
Но все пак не е ли по-добре да има данъчна конкуренция между отделните страни?
- С.Б.: По отношение на ставките – да. Именно заради това смятам, че ако се стигне до въвеждане на обща данъчна основа, вероятно няма да има минимална ставка – за да могат страните да се конкурират. Но извън това е въпрос на намирането на баланса между това дали да има и конкуренция по отношение на данъчните основи, или е по-добре да се въведе единна основа, което пък ще намали и разходите ви за привеждане бизнеса в съответствие с различните изискванията.
Ако се стигне до приемане на обща данъчна основа само в някои от страните членки и България не участва, какво би означавало това за страната и за плоския й данък?
- С.Б.: Не смятам, че като цяло плоският данък е несъвместим с наличието на обща данъчна основа. Но ако се стигне до това, България, а и много от останалите страни членки ще трябва да преценят поведението си. Ако се сформира ядро, което приеме идеята, България ще трябва да прецени дали е в неин интерес да остане навън и какви са предимствата от това или дали не е в неин интерес да се присъедини към ядрото и да може да предложи на външните инвеститори да дойдат в страна, в която ще могат да изчисляват данъчните си задължения по същия начин, както в редица други от страните членки, което е привлекателно.
Споменахте, че привличането на инвеститори с ниски данъци не е най-доброто решение за една страна. Какво според вас може и трябва да направи България в това отношение?
- К.Ф.Б.: Да се изгради потребителска сила, т.е. да се направи така, че населението да е в състояние да потребява. Тогава няма да има значение дали прилагате по-висока ставка, защото компаниите ще инвестират, понеже виждат способността на хората да харчат пари. Затова казвам, че данъчната ставка е само една част. Другата е да се зададе рамка, която да покаже на компаниите, че наистина могат да инвестират в дадена страна – спазване на закона, бизнес среда и т.н.- С.Б.: Преди години, когато работех в ЕК, разглеждахме въпроса какво е привлекателно за инвеститорите – данъците бяха на пето или шесто място. Има други неща, които може да са от по-голяма значимост за мениджърите на даден външен инвеститор. От друга страна пък, по-високите данъци също ви дават някои предимства – например по-добри пътища, училища и изобщо цялостна инфраструктура. А ако искате хората да идват и да работят в страната ви, трябва да предложите определен стандарт, който пък можете да предложите, ако данъците ви са достатъчни. Така че става въпрос за своеобразен омагьосан кръг.
Какво мислите за идеите за въвеждане на общ данък върху финансовите транзакции? Считате ли, че европейските държави ще постигнат договорка по този въпрос?
- К.Ф.Б.: От политическа гледна точка подобен данък е задължителен, поне що се отнася до Германия. Транзакциите на банките досега не подлежаха на облагане в Германия и в очите на обществото много често тези институции са считани за "лошите", които са ни докарали до сегашната ситуация. Така че много хора искат тези "лоши" банки да бъдат наказани. А данъците са считани от мнозина за своеобразно наказание. Говорих с германски депутати преди седмица. Много от тях смятат, че, технически погледнато, подобен данък върху финансовите транзакции е грешка. Но същевременно искат да дадат сигнал на електората, че ще накарат банковия сектор да плати своя дял. Никой не знае дали държавата ще увеличи данъчните си приходи с подобен налог. По-скоро мерките имат знаков смисъл.- С.Б.: За мен символизмът в подобни действия се разпростира извън идеята "да накажем банките". Има и друга страна. Девет страни членки вече са въвели под една или друга форма подобни данъци върху финансовите транзакции и никой не може да спре която и да било държава да въведе подобни мерки. За много държави символизмът се крие в това да действат заедно и да разширят икономическата интеграция в Европейския съюз. Така че и за мен тази идея е по-скоро знакова. Не бива да забравяме, че банките имат начини да предадат тези нови разходи върху клиентите. Така че не става въпрос точно за облагане на банките. Ако искате наистина да облагате банките, по-добре променете данъците върху финансовите им дейности. Или върху бонусите на банкерите. Но те не правят това. Така че много страни искат да го направят заедно като група, а не индивидуално.
Смятате ги по-скоро за популистко решение или за антикризисна мярка?
- С.Б.: Каква е разликата? Много антикризисни мерки са популистки решения. Те целят да повишат общественото доверие в уменията на правителството да се справи с кризата.- К.Ф.Б.: Всичко е въпрос на психология. Тези мерки по-скоро са сигнал към външния свят, че Европейският съюз все още е силен и че все още е най-голямата икономика в света.
Що се отнася до непреките данъци, има ли България полезни ходове в тази насока? В разгара на кризата правителството имаше идея да увеличи ДДС, впоследствие финансовият министър обяви, че този данък може да бъде намален, но всичко затихна.
- С.Б.: Ако намалите ДДС, ще тръгнете в обратната на общите тенденции в Европа посока. Препоръките от Брюксел към страните членки е облагането на труда да е по-облекчено за сметка на непреките данъци. Това се случва из цяла Европа. През последните три до четири години има значително увеличение на ДДС в много страни - средно 1.5 до 2%. А преди това в продължение на години ДДС не се пипаше. А и предимството на непреките данъци е, че приходите от тях нарастват незабавно. Въвеждате промените и след три месеца ефектът вече се усеща. Докато ако промените например данъка върху печалбата, ще чакате една или две години за резултатите.Ако предприемете обратното решение, рискувате да получите по-малко данъчни приходи и правите системата си по-неефективна.
К.Ф.Б.: Има едно малка общност в Италия - Ливорно. Тя има нулева ставка по ДДС. И икономиката й преживява бум: строят се хотели и туристическите посещения нарастват.
С.Б.: Мога да ви дам и друг пример - Люксембург, която има много ниски непреки данъци в сравнение със съседите си. Но приходите от тези непреки данъци са много високи, защото според статистиката средният жител на херцогството пие, пуши и кара кола пет пъти повече от европейците. Причината е, че много чужденци минават границата и купуват в Люксембург. Но този модел е устойчив и толериран само в случаите на много малка държава. Въобще не съм сигурен, че той може да бъде приложен за България. Как ще компенсирате спада на приходите от непреките данъци?
Няма ли по-ниският ДДС да стимулира потреблението?
С.Б.: Мисля, че подобни широкоразпространени доводи са заблуда. Убеден съм, че всяка стока си има някаква пазарна стойност. Ако свалите ДДС, не означава, че веднага ще се отрази на цената. Така че правителството се лишава от приходи, но мерките не се усещат от потребителя, а разликата отива в джобовете на някой друг - например търговеца или производителя. Класически пример са детските дрешки във Великобритания, които се облагат с нулев ДДС в сравнение със стандартен такъв във Франция. Разликите в цените на тези стоки между двете страни са минимални. Така че кой е печелившият? Не е потребителят, със сигурност не е и правителството. Докато френското правителство си получава ДДС.
Къде виждате Европейския съюз от данъчна гледна точка след няколко години?
К.Ф.Б.: Според мен ще имаме Европа на две скорости. Основната група от водещите държави ще е все по-обвързана, с все по-близки помежду си данъчни системи. Такова сближаване така или иначе се случва и сега.
С.Б.: Абсолютно съм съгласен с Клаус. Смятам, че кризата показа, че не можеш да имаш единна валута без по-тясна хармонизация и сближаване на бюджетните и фискални политики, в това число и данъчните системи. Това е цената, която трябва да бъде платена, за да имаш единна валута. Мисля, че Европа на две скорости е неизбежна. Може би някои сегашни членки на еврозоната ще останат извън "първата скорост". Това по-скоро ще е политически избор, дори няма да е толкова икономически. Според мен три ще са водещите държави - Германия, Франция и Италия. В случая на последната много зависи от евентуалното оставане на Марио Монти като премиер.
Интервюто взе Константин Николов
9 коментара
"К.Ф.Б.: Да се изгради потребителска сила, т.е. да се направи така, че населението да е в състояние да потребява. Тогава няма да има значение дали прилагате по-висока ставка, защото компаниите ще инвестират, понеже виждат способността на хората да харчат пари."
ей това ако не е гениално. значи така може да привлечем инвеститори - само трябва да направим хората богати, за да могат да харчат пари и инвеститорите като видят че сме богати и харчим и ще дойдат независимо какви са данъците.
сега се сещам че всички социални проблеми също могат да се решат по същия начин. само трябва да направим хората платежоспособни и социалните проблеми изчезват защото всеки ще е в състояние да си плаща за всичко без проблем. чакам си нобеловата награда за икономика
До коментар [#2] от "jackdaniels":
само трябва да направим хората платежоспособни
то това е ясно на всички , така като го кажеш изглежда мн лесно , но като тръгнеш да го правиш ...
Принципно са прави. 2% по-ниско ДДС няма да се отрази чувствителн она цената на стоките.
Но държавата трябва да прилага двойно по-ниска данъчна ставка върху определени стоки и услуги (пр. хранителни стоки и книги). Тогава разликата в цената на въпросните стоки става осезаема.
Тез двамцата за тъпанари ,и ни смятат българите ? И като гледам "експертният им капацитет" ми се дохожда до тоалетната !
Тоест: за да привличате инвестиции, трябва да сте богати. На нас обаче ни интересува първата стъпка: за да сте богати, трябват инвестиции.
Аз лично съм скептичен към призивите на германци и французи (френският посланник например беше дал подобно изявление) да увеличаваме данъците- не им е приятен аутсорсингът. В крайна сметка обаче всичко е въпрос на оптимизация. Когато се въведе плоския данък, приходите от данъци в България скочиха... Лафер си е Лафер.
Никой не е казал, че 10 % данък е въведен за привличане на инвестиции от някъде си. Данъкът е направен за нас си самите. Ако на другите им харесва - да идват. Има и друго. Тук ставката е 10%, но възможностите за намаляване на основата са твърде ограничени. На запад от Белград ставките са двойно и четворно нагоре, обаче списъкът с изключения е дълъг оттук до луната и накрая пак се плаща колкото у нас. С една особеност, че за целта трябва да имаш добър данъчен съетник - една от най-оядените паразитни прослойки в Германия. Затова и нашите консултантчета от местните одиторски филиали заливат пресата със статии за какво да се намалят данъците, по каква таблица, методология и пр. - за да си отворят работа и да може раята да плаща повече, за сметка на тарикатите, които са ги наели.
Друго твърдение, цитат: "Така че трябва да имате повече области, в които да се инвестира". Преди 2-3 седмици оттук минаха други двама очилати в костюми да раздават интервюта. Те пък обясняваха в 2 чаршафа статия, че "трябва да си концентрираме ресурсите в не повече от 1 до 2 клъстера, иначе няма да сме конкурентоспособни на големите". Тъй като това са напълно диаметрални твърдения, едното със сигурност не е верно. Това не пречи да си получават хонорарите по 900 евро на ден.
Не виждам нищо,което силно да бъде критикувано в това интервю.Казани са верни и полезни неща,установени чрез наблюдение от хора,които умеят да наблюдават и анализират.Нищо не се налага насила на никой.Най важното е изведено в заглавието на интервюто за да накара тези,които наляво и надясно говорят и сами себе си заблуждават,че България е данъчен рай,да се замислят дали това е достатъчно за да потръгнат нещата у нас.
Даже обратното.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.