Спасяването на еврозоната отново се отлага
На срещата на върха в ЕС в неделя няма да се вземат очакваните важни решения
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Срещата на върха на лидерите на ЕС на 23 октомври няма да е толкова съдбоносна, колкото се очакваше. По предварителен план в неделя трябваше да се постигне решение за мерки срещу дълговата криза в еврозоната. В четвъртък вечерта обаче стана ясно, че ключовите дебати и решения ще бъдат отложени за нова среща на върха, която ще се проведе следващата седмица – най-вероятно в сряда, предаде агенция Reuters, като цитира съвместно комюнике на Франция и Германия. В неделя лидерите на ЕС ще се срещнат за обсъждания, но няма да взимат решения.
Според източници от ЕС, цитирани от Reuters, отлагането на ключовите гласувания се прави, за да се даде време на германския канцлер Ангела Меркел да осигури достатъчно парламентарна подкрепа за решенията, които трябва да се вземат. Меркел и френският президент Никола Саркози планират да се срещнат в събота с надеждата да постигнат напредък преди срещата на върха в неделя.
Основната причина за поредното отлагане (срещата първоначално беше насрочена за 17-18 октомври) са продължаващите разногласия между лидерите на ЕС относно това как точно да функционира в бъдеще Еврoпейският фонд за финансова стабилност (EFSF). Фондът беше създаден като спасителен механизъм за подпомагане на закъсали държави, като до момента част от общо 440-те милиарда евро в него бяха използвани за спасяването на Португалия и Ирландия.
Проблемът е, че увеличаването на размера на фонда не може да се извърши чрез директно предоставяне на средства от правителствата на страните от еврозоната, тъй като това би застрашило първокласните им кредитни рейтинги. През седмицата американската рейтингова агенция Moody's вече обяви, че е възможно да промени перспективата по рейтинга на Франция на негативна, ако се окаже, че разходите за подпомагане на закъсали банки или държави от еврозоната натоварят прекомерно бюджета на страната. За вероятно понижение на рейтинга на страната в петък предупреди и друга от международните агенции – Standard & Poor's. Ето защо пред лидерите на ЕС и еврозоната стои предизвикателството да намерят начин, по който да се увеличи ефективността на вече натрупаните средства във фонда.
Друга от темите, по които трябва да се вземе решение, е за рекапитализацията на европейските банки, които държат голяма част от държавните дългови книжа на проблемни страни в еврозоната. По тази точка се очаква да бъде гласувано изискване за по-висока капиталова адекватност на банките. Финансовите институции ще трябва да повишат адекватността на капитала си от първи ред до 9%, което да им помогне да се справят със загубите от евентуалния отписвания на държавен дълг. Според официални прогнози на ЕС, за да покрият новите изисквания, европейските банки ще се нуждаят от допълнителен капитал в размер на малко по-малко от 100 млрд. евро. По изчисления на Financial Times, нужната сума ще е от порядъка на 80 млрд. евро. Финансовите институции, които не успеят да наберат капитал от пазарите, ще трябва да се обърнат към националните правителства. Все още обаче не е постигнато съгласие по въпроса за това с какви срокове ще разполагат банките, за да набавят необходимите им допълнителни средства, съобщава Reuters.
Третата основна тема, по която се очаква решение, е одобрението на втория спасителен пакет за Гърция. Предстои да стане ясно и дали и с колко ще бъде намален гръцкият дълг, който към момента възлиза 357 млрд. евро, което се равнява на 162% от БВП на страната. Според комюникето, разпространено от Париж и Берлин, Саркози и Меркел настояват за незабавно започване на преговори с частните кредитори на Гърция за участието им в мерките за намаляване на дълговото бреме на Атина. Междувременно, в четвъртък вечерта гръцкият парламент одобри предложените от правителството на премиера Георгиос Папандреу пакет от строги мерки за икономии, поискани от международните кредитори на страната в замяна на предоставяните заеми. Десетки хиляди гърци се включиха в обявената общонационална стачка срещу бюджетните съкращения. Протестите в Атина преминават под знака на сериозни стълкновения между демонстрантите и полицията.
12 коментара
все някой ще трябва да плати сметката...
Не може 80 долара на месец в Китай да са висока заплата и минималната такава в Гърция да е 750 евро. Не може границата на бедноста в Испания да бъде 700 евро на месец и в Индия да има огромна маса хора които разполагат с по един долар на ден.
В момента наблюдаваме премахване на тези глобални дисбаланси. За съжаление, доходите в Индия и Китай ще се вдигнат незначително. Тези в Европа обаче ще паднат драстично. Това води със себе си социални, финансови и политически напрежения.
Проблемите в Европа се изразяват в липсата на средства (финансови, природни, технологични) за да запазят този статндарт на живот. Колкото и да се събират да мислят, няма как само с преразпределение да се реши фундаменталния проблем с недостига.
Няма как да има глобално решение в неделя. И в сряда няма да има. И другата година няма да има.....
Както бях писъл проблема е в Демокрацирта като система. Както пишат напоследък аналитици Парламентаризма е възникнал с откриването на парния влак и видимо ве4е се е из4ерпал, но друго не е измислено. Политиците са заложници на избирателите и предизборните си инстинкти. На никои не му държи да излезе и да каже о4евадното. Не само Гърция но и останалия Запъден свят трябва да орежат поне 30% от заплати и пенсии, и други социални деиности за да може Запада да стъпи поне до някъде на стабилна основа. Изберателите им разбира се неискат да стягат колана. Излизат на протести и протестират- Искаме си стария капитализъм със социалисти4еско лице които стриохте 30 год.САЩ ве4е разбраха 4е немогат да се борят с Китаи и Индия , диспропорциите са огромни, затова иска да преботи поне Европа и успява.Дискутират не по същтноста на въпроса а по неговото замазване. Същтноста е 4е в Европа Америка и Япония са огромните дългове натрупани заради необходимоста на политиците да управляват с мисълта бъдещите поколания да му мислят .И бъдещите поколения ве4е доидоха.А от другата страна са държавите с парите и работещите икономики Китаи Индия, малките тигри, Южна Америка , Русия, и петролните държави.
Китай има крайната дума по въпроса с дълговия проблем в Европа. Решено е всичко много отдавна от puppet master-ите. Сега се дели баницата и се изчислява печалбата и колкото повече се бави обявяването и одобрението на "спасителния план", толкова по-апетитна и сочна става тя.
Интересно е как фалита на европейските социалистически държави резонира в главите на нашите политици, за които модела на растеж е безвъзвратно свързан с ''усвояването на европейските фондове''... Не е ли странно това?
Докато се мотаят на "върха" ще е добре гърците да свалят от власт правителството и дългът им автоматически ще се редуцира поне с 80%.... айде византийците, още малко остана....
Германия не желаеше да приеме предложения, които ще увеличават средствата, които Германия отпуска за спасяване на еврозоната, или такива, които ограничават независимостта на ЕЦБ.
Атина дължи на французите 55.74 милиарда долара, а Рим - $416.37 милиарда.
Италия дължи на германски банки 161.76 милиарда.
Франция дължи на Германия - над 223 милиарда.
http://yphalachev.blogspot.com/2011/10/22102011.ht
Кризата заставя европеиците да възседнат от кон на муле,а някои на магаре.Слушам по Евронюса един грък да говори,че искали да направят от Гърция България-сещате ли се какво иска да каже?За нас не е предвидено нито муле нито магаре.За нас е предвидено два метра по-ниско от задника на змията.Гладното око лошо гледа.Що се касае до еврото мисля,че американците ще го крепят тъй като за тях е по-лесно да атакуват една силна валутна еденица с помоща на петата си колона на европейската народна партия отколкото 3-4 силни национални валути като германската марка например.Вече и на наивницети става ясно,че ЕС не е нито европейски нито съюз,а креатурана американския финансов капитал метастазирал в него.И не ме упреквайте нв конспирология.Това си утвърдене вече практика.
До коментар [#2] от "bobacho":
80 долара дори е далеч по-малко от минималната заплата в Китай още повече пък да е висока такава.
До коментар [#2] от "bobacho":
"Не може 80 долара на месец в Китай да са висока заплата и минималната такава в Гърция да е 750 евро. Не може границата на бедноста в Испания да бъде 700 евро на месец и в Индия да има огромна маса хора които разполагат с по един долар на ден."
Може! Сравни БВП на глава от населението и ще се убедиш!
http://www.ifitweremyhome.com/compare/CN/GR
http://www.ifitweremyhome.com/compare/IN/ES
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.