Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Дебатът в "Капитал" поставя начало на един интересен разговор, който ще става все по-важен в следващите години. Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) се развиват със зашеметяващи темпове и са обречени да играят централна роля в енергетиката и икономиката на ЕС, в това число и на България. Дори съседна Турция, която ще инсталира около 60 ГВ нови мощности до 2023 г., си поставя за цел поне половината от тях да са от водни, вятърни и слънчеви централи.
Защо си струва да подкрепяме развитието на ВЕИ?
В последните десетилетия цената на електроенергията произведена от конвенционални източници се покачва. В същото време цената на възобновяемите технологии намалява с бързи темпове и по този начин се доближава до т. нар. мрежови паритет – т.е. изравняване на цената на ВЕИ с тази на енергийния микс. На някои места това вече е факт. В региони с добро слънцегреене и адекватна регулация днес вече е по-изгодно децентрализираното производство на електроенергия от слънце и вятър, отколкото купуването на ток от мрежата. В средносрочен и дългосрочен план се очаква голяма част от консумираната електроенергия да се произвежда децентрално. С глобален ефект.
Относно обвързващите цели
Обвързващи цели за развитие на ВЕИ има във всички държави от ЕС. Всяка страна-членка приема адекватна законова и регулаторна рамка за подкрепа, която следва да прилага принципите на европейските директиви. Неслучайно в България, Италия, Гърция, Германия и Полша административните процедури и цената за финансиране на ВЕИ проекти е различна. Тоест, обвързващите цели са полезно нещо, доколкото те заявяват политическа воля и задават инвестиционен хоризонт. Но рамката трябва да бъде изпълнена със съдържание, което не се "спуска от Брюксел". То е плод на консенсус между институциите, бизнеса и гражданското общество в страните-членки.
Какво е необходимо, за да се развиват възобновяемите енергийни източници в България устойчиво и икономически целесъобразно? Казано просто – върховенство на закона и адекватни национални цели.
1) Належащо е да бъде прекратена политиката на терор над ВЕИ производителите, които вече инвестираха в страната. Законовота рамка при две парламентрани мнозинства привлече инвестиции за над 5 милиарда лева. Добър или лош, законът следва да се спазва. Иначе България се нарежда някъде между Албания и Венецуела като предвидима инвестиционна дестинация, с всички последствия от това. Какво виждаме днес? ВЕИ производителите са принудени от незаконно решение на ДКЕВР да превеждат до 39% от оборота си на ЕРП-тата. А от няколко седмици производството на фотоволтаичните централи се ограничава ежедневно. Питайте някой от тези 1300 ВЕИ производители какво мисли по въпроса и ще получите отговор, че живеем в "бананова република". Толкова за "зелената мафия".
2) Надали е необходимо България да бъде двигател на световната ВЕИ индустрия. Финансовите стимули, доколкото ги има занапред, следва да подкрепят основно малки децентрализирани производители. Това е полезно за енергийната система, защото спестява разходи по пренос и разпределение. Печели също малкия и среден бизнес, който ще може да разчита на изгодно и сигурно снабдяване с електроенергия. Строители и доставчици пък ще могат да развият своите услуги в посока изграждане на малки ВЕИ мощности, което ще създаде заетост в малките населени места. Не на последно място – собствеността на енергийните мощности постепнно ще премине от ръцете на държавата и енергийната олигархия, в ръцете на гражданите.
3) Трябва да се стимулира производството там, където има консумация. За целта следва да се направи анализ кои мерки ще поощрят индустриалните предприятия да инвестират в изграждане на ВЕИ. Логична стъпка е, локално произведената електроенергия да бъде освободена от всякакви такси и надбавки, когато се ползва на мястото. Разбира се, административните процедури по изграждане и присъединяване следва да бъдат опростени. А регулаторът е нужно да изработи условия за поощряване на собствената консумация.
4) Държавата трябва да създаде финансови инструменти, които да подкрепят инвестициите в малки ВЕИ централи. Тези обекти попадат извън обхвата на традиционните финансови продукти, предлагани от търговските банки и това ги прави много трудни за реализаци. Като добавим и политическия риск, въведен от последните управляващи с т. нар. "цена за достъп" до мрежата за ВЕИ централи, няма защо да виним банките за консервативния им подход. В редица държави от ЕС има доказани модели – гаранционни фондове, банки за развитие и т.н. - които лесно могат да се адаптират и приложат с успех в България.
Вчера, днес и утре
Възобновяемите енергийни източници много често биват разглеждани на "стоп-кадър" от своите критици. Аргументът им е, че цената на произведен киловатчас електроенергия от вятърни и слънчеви централи е по-висока, отколкото тази на киловатчас от АЕЦ, или ТЕЦ, да речем (всъщност вятърната енергия вече е по-евтина от някои кондензационни централи дори в България). Критиците всъщност сравняват амортизирани конвенционални централи с нови ВЕИ такива. И игнорират всякакви трендове с аргумента, че "в дългосрочен план всички сме мъртви".
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.