Дебатът трябва да се насочи към несъвършенствата на ЕС и как те да се елиминират

Следейки дебата досега, впечатление ми направи една нагласа, споделяна от повечето читатели на "Капитал", а и от Владимир Шопов. Позицията, от която те подхождат към въпроса – а именно, следва ли Гърция да председателства ЕС – бих определил като легалистка. Иначе казано, един комплект съществуващи правила се възприема като абсолютен, непроменим и най-добър. Ако гледаме така на въпроса, отговорът разбира се следва да е "Да" – лишаването на Гърция от председателство представлява дискриминативно действие и нарушение на установените норми на ЕС и по тази причина би било неправомерно.

Позицията на експерта и анализатора обаче не е (само) да познава статуквото и начина, по който системата фукнционира, но и да осъзнава, че то не е съвършено и да е в състояние да предлага мерки, които да целят неговото подобряване. Именно в това е и същината на дебата около гръцкото председателство – дали следва институционална рамка, която позволява във властова позиця – пък била тя и най-вече позиция на мека сила – да застават управници, доказали своята неспособност да управляват.

Моят отговор на този въпрос е "Не, не бива". Надявам се прогнозата ми да е грешна и европейските избори, пред които сме изправени след няколко месеца да не отприщят вълна от популизъм и обещания за щедри национални плащания. Ако това стане обаче, значителна роля в подклаждането на този тип говорене ще има гръцкото председателство, което с началото на мандата си заговори за край на стриктната бюджетна политика и "отпускане на коланите".

По тази причина, по моему дебатът би трябвало да се насочи в посока на обсъждане на множеството несъвършенства на устройството на ЕС и начините, по които те да се елиминират. Ако трябва да дам своите 5 стотинки по темата – ЕС се нуждае от регрес. Федерална Европа е блян на мнозина – особено вляво – който обаче ще доведе до разрушението на крехките европейски икономики. Причината – неизбежното уеднаквяване и свръхрегулиране, което неизбежно следва централизирането на властта. Най-добрият вариант за развитие на съюза би бил той да се върне към своите корени, а именно зона за свободна търговия с минимален набор регулации, без вносни мита и без гранични режими. В противен случай, постоянният сблъсък на специални интереси, борби за власт и експанзия на правомощия ще разрушат отвътре системата (която вече бездруго страда от остър демократичен дефицит) или поне ще я направят съвършено нефункционална.