Кой печели корупционната надпревара в ЕС

Такъв анализ и политическа визия ЕК не е предложила на европейската общественост, но пък е направила достатъчно, за да бъде направени. Ето как:

Преглед на оригинала

За всяка от страните членки Комисията представя обективни статистически данни, относно параметрите на върховенство на правото, както и данни относно възприятията за равнището на корупцията в съответната страна. Така разполагаме с 17 независими един от друг индикатори за всяка от страните, които описват състоянието в съответното национално общество и по които страните могат да бъдат пряко сравнявани. В резултат ще получим 17 класации между страните членки, сякаш са "спортове", по които си "мерят постиженията". Трябва обаче да махнем онези показатели, които не позволяват пряко сравнение (например общ размер на средствата, разпределяни чрез публични търгове, който не е изчислен на глава от населението). Така получаваме списък от 14 индикатора, които можем да разглеждаме като отделни дисциплини, но в условно агрегирания "европейски спорт" – антикорупционни политики. На свой ред всеки "национален състезател" получава по всяка дисциплина поредно място на класирането си, приравнено на съответен брой точки от 1 до 28. В крайна сметка всяка страна получава и обща сума точки от всичките си постижения по 14-те дисциплини, чрез която се определя крайното класиране по антикорупционен многобой в ЕС.

Кой е златният медалист

Несъмнено е любопитно кой е "златен медалист", кои са "триумфиращите подгласници", общият "кръг на призьорите", дали страните се движат строго индивидуално или в няколко "пакета" според характерния начин на участието си в многобоя, а също е любопитно кой се класира последен – особено в светлината на оправданото очакване, че българското общество е вероятно да заеме това незавидно място в тази политически престижна класация?

Данните са направо поразителни: участниците в условното състезание имат несъпоставими резултати, а разликите между първенците и изоставащите са от порядъка на 5 пъти! В реалните спортове това не би било обща дисциплина за всички участници – сякаш те явно "играят различни игри". Още по-интересно става, ако си позволим лукса да се интересуваме от структурата на общата европейска класация, а не се втренчим тесногръдо само в "нашето си" постижение. И най-вече – да се интересуваме от типовете класирания по групи, а не от индивидуално спечелените точки…

От пръв поглед се набива на очи, че страните членки на ЕС попадат в два качествено различни отбора. Има отчетливо обособена група – тези 12 страни, при които ситуацията е преобладаващо по-добра от средното за Съюза, и останалите 14, при които положението е обратното. Любопитното е, че границата между двата типа минава далече надолу в европейския Юг и всъщност дели Франция от Португалия. В групата на най-силните играчи отчетливо се откроява тъкмо триото на условните победители – първенец е Финландия (с две първи, три втори, две трети места, един път е делила първо-четвърто място с още три държави, и два пъти е поделяла второ и трето място с друг "състезател"). Дания следва с незначителна разлика със своите седем първи, едно трето място, един път е поделяла първо-четвърто място с още три държави, и един път е делила второ и трето място със следващата в класирането - Швеция, която е с едно първо, две втори места, един път е делила първо-четвърто място и два пъти е поделяла второ-трето място. Това са условните медалисти. Но същественото започва оттук надолу.

Математическите изчисления показват структурни подгрупи, т.е. наличието на емпирично установени характерни "пакети" от страни в тази обща класация. Например, структурното разпределение на подгрупите сочи, че въпреки различията в постиженията им като брой условни точки, първите три страни са и реално общ тип общества, който условно можем да наречем "скандинавски". (Холандия и Великобритания също се отнасят към условния клас на призьорите, макар и с по-ниски резултати.)

Преглед на оригинала

Но пък това е единствената географска очевидност, която нашето проучване потвърждава. В този смисъл много по-интересно е полученото емпирично доказателство, че в политически смисъл, от гледна точка върховенство на правото, просто няма… балтийски страни. Естония се представя добре като средна страна от общия блок, който условно можем да наречем "Шарлемания" (в нея влизат Германия, Австрия, Люксембург, Белгия, Естония, Ирландия, а Франция е последна). Латвия се оказва, че "граничи" с Португалия и Малта, макар да остава опасно близко до Полша. Обаче Литва, в разглеждания политически аспект, има за съседи Испания и Италия, т.е. заема срединно място в групата на изявено проблемните страни. В тази, последна структурна група също има отчетливо разпознаваема "микрогрупа" от характерно еднопорядкови страни – в дъното на класацията е България, следвана от пълния аутсайдер Гърция.

В корупцията няма географска предопределеност

Тези данни за условната "политическата география" в утвърждаването на върховенството на правото в ЕС се вижда, че не само няма собствено географски предопределености. Вижда се също, че обичайните клишета, с които мислим и работим, също не значат нищо – бившите комунистически страни може някога да са били вързани в общ военно-политически блок, но днес са национални общества с много съществени различия помежду си. За сметка на това фалшиво се оказва също и разделението на "стари страни членки" и "новоприсъединили се страни". Членството в ЕС само по себе си не довежда до стабилна и автентична демокрация или до устойчив икономически успех.

Тук е мястото за загриженост от страна на европейската общественост – дали национално специфичните пакети, предложени от ЕК за всяка една страна, които са съставени от отделни мерки, са предпоставка за успех на антикорупционните политики? Не е ли много по-вероятно различните типове ситуации/общества да се нуждаят от съществено, радикално различни подходи за утвърждаване върховенство на правото?

След този анализ малка е утехата ни, че поне този път не сме най-последни. Обаче ако в утвърждаването на правото и борбата с корупцията условните скандинавски страни се състезават с бобслей, ние участваме само в ски бягането на дълги разстояния. От време на време – в биатлон, заради страстта към гърменето. Ние с Италия, Словакия, Чехия, Хърватска, Румъния и Гърция явно сме в дисциплината 50-километра. Има още много, много дълги разстояния да преодоляваме.