д-р Борислав Мавров

Европа de facto вече функционира на две (и повече) скорости. Задълбочаването на този процес обаче крие немалко рискове и създава реална опасност една част от държавите-членки, които в настоящия момент се движат на първа, най-бавна скорост, в недалечно бъдеще да бъдат принудени да включат на "задна". И така, в опитите, по-бързо и ефективно, да се справи с последиците от икономическата кризата, Европа рискува да се изправи пред тежка политическа криза, по-разделена и по-слаба от всякога.

"Европа на две скорости" преди всичко противоречи на духа и принципите, около които се изгражда обединена Европа. Съгласно Договорите Съюзът "насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите-членки" .

Засиленото прилагане на принципа на "ограничена" и "частична" солидарност и сближаване само между определена група страни засилва усещането за ясно изразена политическа, икономическа и социална разпокъсаност и допълнително подкопава доверието в Съюза сред значителен дял от европейските граждани, най -вече живеещи в държави, в които има устойчиво високи нива на подкрепа за европейските институции. Това води и до засилване ролята на вече съществуващи или новопоявяващи се крайни политически субекти, които разчитат на мощна и предизвикателна антиевропейска реторика. А оттук до възможна териториалната разпокъсаност крачката не е голяма.

Нарастващото усещане за наличие на втора класа европейци, от които нищо или почти нищо не зависи, създава отлично алиби за слаби и неподготвени правителства, вперени в собственото си оцеляване (подобни на настоящето българско), с охота да абдикират от правенето на политика, удобно прехвърляйки отговорността на "лошия" Брюксел. На свой ред, "лошият" Брюксел, разделен, все по-трудно се обединява в намирането на подходящи инструменти и работещи механизми, чрез които да контролира и санкционира, но и да насърчава и подкрепя страните от "изоставащата" периферия.