Все още не сме излезли от кризата, но епицентърът й се отдалечи от Европа

И виждам четири причини за това. На първо място, както вече споменах, е това, че корекциите, направени от засегнатите страни, в крайна сметка бяха ефективни. Втората причина е подобряването на управлението в еврозоната. Сами по себе си корекциите не са достатъчни – трябва да сте сигурни, че контролът по отношение на икономическото и на фискалното управление в еврозоната се е подобрил. А това е така. Подсилването на Пакта за стабилност и растеж, създаването на Процедурата за макроикономически дисблаланси, която наблюдава конкурентни показатели и дисбаланси, и банковият съюз – това са трите нови подсилени опорни стълба на управлението, които бяха немислими преди кризата. И, разбира се, към това може да добавите и Европейския стабилизационен механизъм (ESM).

Третата причина, която е много важна, е това, че всички засегнати страни решиха да не напускат еврозоната. Възможността да откажат да останат част от паричния съюз беше налице през цялото време. Но те заявиха, че искат да останат, а другите, и най-вече Германия, обявиха, че искат да им помогнат. Това беше много важно, защото, погледнато от останалата част на света – например от Сингапур, от Хонконг или от Ню Йорк, не беше толкова ясно, че такова ще бъде политическото решение на страните в Европа. Така че това беше не само политическо, но и стратегическо и историческо решение.

И, разбира се, четвъртата причина е самата централна банка. На много ранен етап тя предприе извънредни мерки и се намеси – през 2010 г. тя помогна за възстановяването на по-доброто функциониране на прилагането на паричната политика в еврозоната. При втората сериозна криза през август 2011 г. се намесихме чрез изкупуване на дълг на Испания и Италия – разбира се, със съответните условия за важни промени в политиките на двете страни. Третата сериозна намеса беше в средата на 2012 г., когато ЕЦБ отново обяви, че е на линия и готова да се намеси в случай на необходимост.

Рисковите премии по облигациите на страните от периферията продължават да намаляват, но на пазара битува и схващането, че те все още са твърде близо до рецесията – как може да се избегне този риск?

Все още сме в ситуация, в която няма място за самодоволство. На първо място, възстановяването е възможно само ако новите механизми за управление на европейско равнище се въвеждат по правилен начин и ако в бъдеще европейските страни избягват поддържането на високи дефицити. В момента основният проблем е да помогнем за възстановяването на по-добрия баланс и за съответно за намаляването на рисковите премии. Това е от съществено значение и поради факта, че в очите на инвеститорите правителството остава най-добрият индикатор за ситуацията на дадена страна. И това се отнася в особена степен за Португалия, Ирландия и Гърция. За целта е нужно да се продължи процесът на "почистването" на банковата система и на намаляване на рисковите премии. Също така е нужно да се продължи и с конкретизирането на единния механизъм за преструктуриране на банки. Вече имаме политическо решение, но дяволът често е в детайлите, така че това е важен проблем, който трябва да се разреши колкото се може по-скоро.

Кога ще намалеят достатъчно рисковите премии в Испания и в останалите страни от Южна Европа, за да може бизнесът отново да получи достъп до финансиране?

Има два основни проблема, които трябва да бъдат решени, за да се възстанови кредитирането. Единият е лихвеният процент по държавните облигации, който е най-добрият индикатор за състоянието на дадена икономика. Така че, колкото по-нисък е той, толкова по-надеждна ще е икономиката. В този смисъл смятам, че Испания е поела по добър път – лихвените проценти продължават да намаляват, така че доверието в страната се възстановява. Освен това наблюдаваме и динамичен ръст на износа на Испания. Второто предизвикателство е доверието в самите банки. А това е свързано както с формирането на банковия съюз, така и с преструктурирането на финансовия сектор.

Необходимо ли е емитирането на еврооблигации, за да се изравнят рисковите премии във всички страни от еврозоната?

Това е друг въпрос, тъй като в случая от значение са рисковите премии на страните. Освен това и в момента на пазара има един вид еврооблигации, доколкото механизмът за стабилност в известен смисъл функционира по този начин. Но да смятаме, че можем да обединим всички суверенни дългове в общи облигации, би означавало да се взимат общи решения, а това от своя страна означава и общо управление, което да поеме фискалната политика на всички страни. Но нека бъдем реалисти – това е обективно невъзможно. Това, което е от значение, е да има доверие в управлението в Европа като цяло. Разбира се, това не изключва възможността в дългосрочен план евентуално да започне формирането на общ бюджет, което да компенсира негативните ефекти от икономическия цикъл в еврозоната.

Ако можехте да се върнете начело на ЕЦБ, какво бихте променили?

Бих продължил да изнасям речи през Европейския парламент, за да подчертая ключовото значение на Пакта за стабилност и растеж. Нямаме федерален бюджет, не сме установена федерация – имаме нужда от Пакта за стабилност и растеж. Със сигурност бих продължил да казвам и това, че конкурентоспособността е от съществено значение, особено като се има предвид, че макроикономическите дисбаланси в еврозоната са неустойчиви. Също така бих смятал, че е особено важно да се противодейства на установеното поведение на отричане на проблемите и на самодоволство. И не на последно място, мисля, че изключително важно е да се подчертае, че всички европейци могат да разчитат на ЕЦБ, която е котва на стабилността и която ще продължава да играе тази роля и в отговор на възникващите в бъдеще заплахи.

Интервюто взе Мария Иванова. Използвани са въпроси на други медии.