Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Желанието на Европейската комисия за реиндустриализация на икономиките на държавите-членки на съюза намира количествено изражение в целта делът на индустриалното производство от БВП да нарастне от сегашните 16% до 20% през 2020 г. Според ЕК Европа трябва да подсили своята индустриална база, като ръст в производството ще предизвика подем и в останалите сектори на икономиката.
Скъпо кредитиране, високи разходи за енергия, липса на квалифицирана работна ръка и административни пречки са основните фактори, възпиращи развитието на индустрията. Това написа ЕК в съобщение до Европейския парламент от януари тази година, в което предлага да се постави начало на европейски индустриален ренесанс. В своето съобщение Комисията изброява редица мерки, които трябва да бъдат предприети, за да се подсили европейската индустрия. Почти всяка една от тях включва изразходването на пари от бюджета на ЕС и може би единствените, които нямат нужда от финансиране, са мерките за намаляване на регулативната тежест върху малките и средни предприятия и либерализацията на енергийния пазар.
ЕК подчертава, че планът за реиндустриализация няма да създаде дисбаланси между отделните сектори на икономиката. Но има повод да сме скептични към това увещание на еврократите. Ръст в индустриалното производство (и евентуално нарастване на дела на индустрията в БВП), който е разултат от политическа намеса в структурата на относителните цени и преобладаващия марджин на печалба в отделните сектори на икономиката, се случва извън пазарния процес на ефективно разпределение на капитал и други производствени фактори.
Едно е европейската индустрия да расте, защото маниера на потребителско търсене е предопределил, че манифактурата е по-печеливша от селското стопанство или предлагането на услуги, друго е, ако ЕС изкуствено я направи по-привлекателна за привличането на производствени фактори като субсидира част от разходите й. Едно е индустрията да расте поради някакви автентични сравнителни предимства, които Европа има спрямо останалия свят, друго е, ако тя расте, защото ЕС обезценява еврото или ограничава вноса на чужди стоки.
Настоящата структура на европейската икономика не е резултат от действието на координационната функция на пазарната ценова система, а следствие от множество политически вмешателства. Може би необезпокояваният пазар би насочвал повече ресурси към индустрията и по-малко към другите сектори на икономиката. Но това не означава, че политическата цел да се стимулира точно този сектор е икономически оправдана. Всъщност изпълнението на тази цел ще внесе допълни дисбаланси и дори може да подкопае самите устои на ЕС за свободно придвижване на капитал, хора и стоки чрез раздаването на субсидии и въвеждането на ограничаващи тарифи.
Европейската комисия изтъква, че старият континент има редица предимства спрямо останалия свят в условията, които предлага за развитието на индустрия. И докато ЕК по-скоро говори за абсолютни предимства, не трябва да забравяме, че в контекста на икономизирането на ограничени ресурси и процеса на забогатяване са важни сравнителните предимства. Политическият съюз на Европа не трябва да се притеснява за своето място в глобалното разделение на труда. Всяка производствена единица има място в сложната система на световно икономическо сътрудничество и просперитета на всяка една общност е функция на оценката на другите за нейния относителен принос към международната търговия. Единственият начин ЕС да повиши съвкупното благосъстояние на европейците е като не им пречи да търгуват свободно помежду си, а също така и с хора извън съюза.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.