Обещай ми завод
Държавният план за реиндустриализация се оказа някъде по средата между мъглявите обещания и откровената демагогия
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"От големите сложнотии изскачат големи простотии"
Уинстън Чърчил
Не е просто. Напротив - сложно е. Фалиралите соц. мастодонти да се заместят с нова и печеливша индустрия на пазарен принцип. При това хем държавата да води целенасочена политика в тази посока, хем да не прави нищо: да приватизира или закрие всички държавни компании, а после (или най-добре в същото време) да насърчи частната инициатива за създаване на нови успешни производства, без сама да налива пари на данъкоплатците в собствени заводи.
Колко сложно е? Явно доста за управлявалите по време на прехода и до степен на невъзможност за сегашните. Последното ясно се вижда от опита на правителството чрез ресорното икономическо министерство да подготви план за реиндустриализация на България. Дългоочакваният документ беше обявен за готов през изминалата седмица. И се оказа точно това, което може да се очаква от слаба, нерешителна, оплетена в зависимости и корпоративни интереси коалиция: документ, подобен по-скоро на декларация, без конкретни съществени мерки, без дългосрочен хоризонт, без предварително допитване до самата индустрия, без насоченост към конкретни приоритетни сектори, дори без видими признаци да е стъпила на предварителен анализ кои са те и защо.
С една дума - стратегията се оказа нещо средно между механичен сбор между неясни, но за сметка на това дребни ангажименти и откровена демагогия. Фактът, че беше звучно рекламирана, говори, че въпросната програма ще се използва активно като предизборна пропаганда. Заради което е важно отсега да стане ясно, че реални ефекти от нея няма как да има.
Ниско в облаците
Като цяло това, което се предвижда в документа, не е дори достатъчно конкретно, за да се каже дали е адекватно (виж карето). Признаците, че в случая става въпрос за демагогия обаче, са ясни. Най-вече заради нещата, които със сигурност трябва да ги има в един такъв план, а в този ги няма.
Първо - няма дългосрочен ангажимент на държавата. При подкопано доверие в институциите, каквото е факт в България, подобна програма, вместо да е със срок 2014-2015 г. и от името на кабинет, който и сега едва се крепи, би спечелила вниманието и може би доверието на инвеститорите, ако е с по-дълъг хоризонт и еднозначната подкрепа на всички по-значими партии. За да се даде сигнал на индустриалните компании, че предвидените мерки ще са устойчиви, а няма да се забравят или направо да се подменят със съвсем други веднага след следващите избори.
Второ - за индустрията се говори общо, без да има фокус дори кои са най-перспективните отрасли (няма значение колко на брой) и да се посочват конкретни мерки за тяхното насърчаване. Което ясно показва, че програмата не почива на анализ какви са конкурентните възможности на България в сравнение с останалите държави.
Трето - стратегията е подготвена без участието на индустрията, че и без знанието й (голяма част от мениджърите, до които "Капитал" се допита, не разполагаха с нея). А е безспорно, че именно те имат дълбокия анализ на своя бранш. Вярно е, че самият документ е проект и според авторите му ще е отворен за дискусия. Въпросът е доколко при липсата на приоритети и дългосрочен ангажимент от това ще има смисъл.
И четвърто - документът е абсолютно безсмислен, ако не бъде подкрепен с по-радикални действия за премахване на основните пречки пред инвеститорите в индустрията: липсата на обществен ред, неработещата съдебна система, несигурната среда и липсата на предвидимост (непрекъснатите промени в секторни закони), разпадащата се енергийна система, затъващото образование.
Поради всичките тези причини, подобен документ няма как да не бъде приет със скептицизъм от самата индустрия. Което го обезсмисля.
Нуждата от нуждата
По данни на националната статистика през 2013 г. делът на производствения сектор в брутния вътрешен продукт (БВП) на България е 26.4% (другите два сегмента са аграрният и услугите, като последният е неоспорим лидер). Пак по данни на НСИ това разпределение е почти непроменено, що се отнася до производството - от 2000 г. насам делът му варира между 26 и максимум 31%. Така, на хартия и погледнато отвън, положението с икономиката на България от гледна точка на вътрешната й структура е сравнително добро. Според анализите на Световната банка например, в развитите държави индустрията заема приблизително 30% от БВП. Ако обаче не си чиновник в международна институция и живееш в България, липсата на достатъчно реален сектор се усеща доста болезнено. От една страна, част от мастодонтите на социализма като "Кремиковци", "Химко", "Плама", "Агробиохим", които имаха голям дан в главозамайващите 60% дял на индустрията от БВП, характерни за 80-те години на миналия век, вече ги няма. От друга страна обаче, икономиката започна да се пренастройва към пазарна и по-ефективна, но й липсват достатъчно инвестиции в ново производство, няма и силен сектор на услугите (все едно Британия, но хем без въглищните шахти и корабостроителниците по река Тайн, хем без Лондонското сити). Държавата пък, вместо да е малка и силна, е голяма като регулации и влияние върху бизнеса и слаба, понеже е податлива на корпоративно и синдикално влияние. В същото време в началото на кризата бяха закрити около 430 хил. работни места. Сега няма масови съкращения, но и пазарът на труда продължава да стагнира. Така през последното тримесечие на миналата година безработицата официално е малко над 13%, а хоризонт за осезателното й намаляването не се вижда.
Тоест очевидно необходимост от създаване на нови производства и работни места има. И още по-очевидно - това няма как да стане, като държавни фондове изкупуват фалиралите заводи и пилеят десетки милиони в евентуалната им реанимация, т.е. индустриализацията да се превръща в самоцел.
И сега... на вашето внимание!
Според констатациите в плана на правителството за възстановяване на индустрията 100 нови работни места в преработващата промишленост генерират между 50 и 200 такива в свързани производства и услуги. Което обуславя и вниманието на кабинета към промишлеността като "основата на икономическия просперитет". В същото време в момента дейностите с висока добавена стойност не заемат значителен дял в икономиката. Например производството на машини и оборудване е 7%, на електрически съоръжения - 4%, на автомобили, ремаркета и полуремаркета - 3%, а на електроника - само 2% от общата добавена стойност в преработващата промишленост. Тоест в структурата на индустрията преобладават нискотехнологични дейности, с ниска добавена стойност на единица продукция. В графата "констатации" влиза и това, че е необходимо насърчаване на износа от преработващия сектор. Пак там може да се постави и записът, че има нужда от стимулиране на иновациите. Установено е и че инвестициите в образование в България са почти два пъти по-ниски от средното за ЕС.
Кабинетът (чрез икономическото министерство) обещава мерки за привличане на младите хора към технологичните професии, стимули за висшите училища с инженерни и технически специалности, улеснен достъп до финансиране за промишлените предприятия през небанкови канали, засилване ролята на българските банки като финансиращи малките и средните предприятия. Записано е и използване на европейските фондове, създаване на национална иновационна стратегия, достъп за български предприемачи до международни схеми за обучение и финансиране, намаляване на лицензионните и разрешителните режими, ускоряване на процедурите за фалит и нова възможност на неуспелите бизнесмени бързо да започнат нещо ново, опростяване на процедурите за трансфер на бизнес, финансиране на участието на български фирми в международни панаири и насърчаване на инвестициите в промишленост.Как всичко това ще се трансформира след предстоящите консултациите с бизнеса и синдикатите - ще е любопитно.
По темата работи и Вера Денизова
Реакциите
Трябва да има политически консенсусПроф. д-р Лъчезар Цоцорков, изп. директор на "Асарел Медет" и председател на Българската минно-геоложка камара
Приветстваме всеки план за ускоряване на икономическия растеж. Най-важното е обаче изпълнението му. В този смисъл проектът на документ сега е отдавна назряла необходимост. Затова ние сме готови да помогнем на национално и секторно ниво. Препоръката ми към МИЕТ е да се структурират мерките в програма за устойчиво развитие и повишаване конкурентоспособността на българската икономика в съответните направления, по които страната ни се оценява ежегодно по международно приети критерии и измерими показатели, но заема последните места в класациите. Например: икономическа ефективност, правителствени политики, бизнес среда, инфраструктура. Предлагаме този проект да бъде обсъден широко от експерти от БАН, университетските среди, бизнеса и социалните партньори, да се проучат и адаптират и добри европейски практики и накрая - да се приеме с консенсус от основните политически сили.
Вървим към феодална икономика
Васил Александров, изп. директор на "Агрополихим"
Един от основните проблеми на индустрията в момента е, че финансирането никак не е активно. И това е обяснимо - в условия на криза и нестабилни пазари не е ясно кое начинание ще оцелее и това няма как да не спира банковото кредитиране. Но по-големият проблем е, че икономиката като цяло е разкъсана и всеки мисли за собственото си оцеляване. А в една индустрия важно е кооперирането. Давам пример. "Аурубис" получава като отпадък от производството си сярна киселина, която ние използваме като част от суровината за фосфорните торове. В същото време ние получаваме като отпадък фосфо-гипс, който с малка очистка може да се използва като строителен гипс. Но тук веригата се къса и вместо някой да го използва, ние инвестираме 20 млн. лв. в депо за него. Съединяването на такива индустриални вериги би намалило разходите и направило цялата продукция по-конкурентна.
Истината е, че държавата просто изчезна от ролята си да конфигурира брънките на тази верига. Ако иска да постигне нова индустриализация, тя трябва първо да установи стълбовете, които генерират стойност, за да ги подкрепи. Вместо това се пишат програми от хора, които не са изкарали и лев през живота си, и от всичко се вадят политически дивиденти. А ние вървим към феодална икономика - заради всеобщата несигурност всички по-големи предприятия вече гледаме да си задоволяваме сами нуждите от енергия, вода и всичко останало.
Да стоят далеч от нас
Георги Брашнаров, председател на БАСКОМ (Българска асоциация на софтуерните компании)
Нашата индустрия расте само по причината, че държавата не ни е помагала. Затова единствената ни молба към тях е да стоят далеч от нас. Принципно нещата, които са необходими за ръст в индустрията, са: добро образование в сферите, където има търсене от бизнеса (с което е редно управляващите да се занимаят), добра данъчна политика (което го има) и добър обществен ред (какъвто няма).
Общи приказки
Георги Ангелов, институт "Отворено общество"
Това са само общи приказки, без ясна идея къде са проблемите и как да се преодолеят. Критикуват се индустриите с ниска добавена стойност, но точно такива са необходими, за да наемат стотиците хиляди безработни без образование и квалификация. Обяснява се колко са важни висшистите с инженерно образование, но въобще не се обвързва проблемът със слабите резултати на учениците по математика. Без добри умения по математика от средното образование няма да има интерес към инженерните специалности в университетите.
Трябва диалог с бизнеса
Антон Петров, регионален мениджър на "Виохалко" за България
За да се изготви план за реиндустриализация, е нужен широк диалог с бизнеса. Няма как едно министерство (без да подценявам експертите там) да знае какво се случва в индустрията по-добре от самата нея. Но за да бъде един план работещ, той трябва преди това да бъде дискутиран с тези, които засяга и на които иска да помогне. Логистика, инфраструктура, образование - това са сектори, за които може да се разговаря, и то не еднозначно, с бизнеса, защото всеки има свои проблеми, въпросът е къде мненията се срещат. В противен случай това ще е поредният мъртвороден план.
Не е нужен план, а по-добра бизнес среда
Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Има разминаване между съдържанието на плана и името му. То звучи гръмко, но по-скоро са описани идеи как икономиката да се развива по-добре. Това, че се говори за проблеми в образованието, е положително - показва, че администрацията го забелязва. Но отново се предлага централизирано планиране, а не реформа на сектора в посока повече децентрализация на образователната система. Защото за един завод в Габрово например инвеститорът ще се обърне към местните гимназии с поръчка какви кадри му трябват. Говори се за засилване на ролята на банките във финансирането на МСП, обаче не става ясно как. Другите мерки са разходни, но те нямат структуроопределящо значение. Най-много да се създаде поредният скандал кой, как и защо е изпратен от държавата в Силициевата долина. По принцип няма нужда от план за реиндустриализация, а от политики в посока по-добра бизнес среда, образование плюс стъпки към децентрализация. Защото инвестициите се обслужват от общините. Така че там е нужна някаква финансова независимост, за да може те да имат стимул да привличат инвестиции. Ако част от постъпленията от данък общ доход влизат в общината, тя ще има интерес да привлича инвестиции, които разкриват нови работни места. Както и възможност общините бързо да могат да осигурят на инвеститора ток, вода, терен за строителство на производствените помещения.
Създаването на условия е всичко
Петко Димитров, съдружник и управител на "ПрайсуотърхаусКупърс България" и зам.-председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България
В света кризата на доверието все още не е отшумяла, а един от ефектите й е, че в много от водещите световни икономики делът на "реалния" сектор спрямо финансовия и услугите нарасна. Възможно е този процес да е дори по-изразен. В този смисъл правителството с основание гледа в посока индустриализация, още повече че България не успя в последните 25 години да построи много, а и не съумяхме да привлечем "умни" пари отвън. Дискусионен обаче остава въпросът доколко и как да се намесва държавата. Сега ролята на правителството по-скоро следва да е в посока на създаване на условия индустриалците и работодателите да "индустриализират" - това е ролята им - да оценяват и поемат риск, да осигуряват работни места. Създаването на условия е всичко и не е лесно - все още предстоят тежки реформи в образование, вътрешен ред и съдебна система, здравеопазване, осигурителна система. В програмата си правителството е набелязало мерки в тази посока, но е важно да не се преминава здравословната мярка на държавна намеса.
24 коментара
Цитирам:
"Да стоят далеч от нас
Георги Брашнаров, председател на БАСКОМ (Българска асоциация на софтуерните компании)
Нашата индустрия расте само по причината, че държавата не ни е помагала. Затова единствената ни молба към тях е да стоят далеч от нас. Принципно нещата, които са необходими за ръст в индустрията, са: добро образование в сферите, където има търсене от бизнеса (с което е редно управляващите да се занимаят), добра данъчна политика (което го има) и добър обществен ред (какъвто няма)."
Това е истинския начин да се вдигнат доходоте на ВСИЧКИ българи, а не само на другарите от партията!
1. АДЕКВАТНО образование за всички.
2. Добра и ПРЕДВИДИМА данъчна политика.
3. Добър обществен ред, тоест ИСТИНСКО ПРАВОСЪДИЕ!
Не е нужен план, а по-добра бизнес среда
Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Тоест ОБНОВЯВАНЕ и ИЗГРАЖДАНЕ
на ИНФРАСТРУКТУРА (пътища, ЖП линии, летища, пристанища)!
Създаването на условия е всичко
Петко Димитров, съдружник и управител на "ПрайсуотърхаусКупърс България" и зам.-председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България
Единственото задължение на държавата е да СЪЗДАВА УСЛОВИЯ за развитие на частната инициатива!
За България това ще зву4и така "От големите сложнотии изскача Стойнев, а от от Стойнев изскачат големи простотии"
зашо ве ,тоя нали е специалист ?
Това момче стойнев е редко Глупаво ... Ще си замине заедно с "южния поток"
жалък нещастник е тоя Стойнев - можи би най глупавия министър за 25 г
ДПС отново прецака България като му отне възможноста да се изявява в социалното министерство(Хасан Адемов)
Несериозни са предложенията бюджетът да инвестира десетки милиони в отдавна затворени предприятия, проектирани и работили в съвсем различна икономическа среда пред четвърт век.
Тезата, че се откриват нови работни места е елементарен популизъм, защото работни места има само тогава, когато има бизнес.
В Химко бизнес няма.
[quote#1:"BlueWater"]Георги Брашнаров, председател на БАСКОМ (Българска асоциация на софтуерните компании) Нашата индустрия расте само по причината, че държавата не ни е помагала. Затова единствената ни молба към тях е да стоят далеч от нас. [/quote]
Това отбранително послание не е случайно. Доста партийни велможи са ги взели на мушката и си скубят косите, че софтуерните кодове се пращат по жицата, поради което няма как да им "избацат" една митница, да въведат лиценз за откриване на софтуерна фирма, а персоналът да бъде обхванат в "професионална камара" със задължително членство и 400 лева годишен абонамент за "подновяване на удостоверението в регистъра". По "знаковите столични заведения", сборища на "оперативно интересни лица, преплетени с политиката", темата как да "нагъзиме очилатите гейчета от бизнес парка на Плевнелиев" се дискутира постоянно, но още нищо не са успели да измислят. За разлика от финансовото министерство, което се е захванало твърдо да направи максималния осигурителен доход 5 пъти средния. Но след 15-20 години, когато дойде времето да се изплащат пенсии с индивидуален коефициент 5, ще се окаже че "не е редно някой да взема 5 пъти на средното и затова тавантът се намалява".
ПС. Другата прослойка, която е дежурно заплюта за подобно "регулиране", са таксиджиите. Само че смееш ли срещу тях. Не си заслужава да жертваш политическото си оцеляване, за да връщаш услуги на приятели. Ако има да ги компенсираш за нещо, по-добре ги прати да точат ДДС...
Реиндустриализация не се прави да възстановиш нещо, които е негодно, а да създадеш условия за развитие, някои в много дългосрочен аспект. Съгласен съм с мнението, че трябва полемика. В България в никоя една област не се случва национална полемика. Който е на власт - знае всичко.
Нашите другари обещаха 250 000 работни места. Няма как да се случат. От сега е ясно. Затова е този мозъчен гърч в главите на управляващите. Е, можеха да обещаят 500 000, 750 000, 1 000 000, а обещаха само 250 000. Нищо, предстоят други избори, има време.
Този младеж е на път да задмине непреходните щуротии на виденовия си предтеча в икономическото министерство - др. Гумен Речев, и да му отнеме титлата Поразяваща уста!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.