Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В своята основна теза другият участник в дебата констатира, че Европа изостава от САЩ и бива настигана от Китай и други "нововъзникващи икономики". За да подкрепи предполагаемата истинност на това свое твърдение, той посочва, че финландската телекомуникационна компания Nokia залязва в сянката на Apple и Samsung. Тази част от неговата теза има за цел да ни убеди, че щом Siemens е решила да открие завод в САЩ, а не в Европа - a) икономиката на стария континент е губеща и б) ЕК трябва да провежда политика на реиндустриализация, за да спре Европа да бъде губеща.
Нека да се доверим на г-н Стефанов и да предположим, че неговите примери от телекомуникационния пазар са точни. Погрешната представа за конкуренция и сътрудничество в разделението на труда го подвежда да използва принципа "губещ-печелив", характерен за спортните съревнования, където печалбата за един означава загуба за друг. Както споменах в своята основна теза – конкуренцията води до просперитет на всички участващи страни като относителното ниво на развитие на всяка една от тях фундаментално се определя от сравнителните й предимства.
Очевидно съществува и вариантът Siemens да е избрал да построи новия си завод в САЩ, а не в Европа, просто защото Вашингтон им е предоставил повече извънпазарни облаги, отколкото Брюксел е могъл да задели. Но това не е предтекст за провеждането на политика на реиндустриализация от ЕК, която по същество представлява именно увеличаване на бюджетните трансфери към сектора на индустрията или въвеждането на някакви регулативни правила, които изкривяват пазара в негова полза. За да стане по-привлекателна за инвестиции, Европа просто трябва да премахне съществуващите регулации и политики, изкривяващи пазара (илюстрация на които е аутсорсването на производства).
Смешно е да се твърди, че иновативните фермери от САЩ и демографското развитие на Китай, благодарение на които можем да си позволим да потребяваме много повече са проблема на Европа. Проблемът на Европа са еврократите, които разстройват пазарната конкуренция и пречат на свободната търговия и производство.
Икономическият растеж е цел, достойна за преследване единствено от частните собственици на производствени фактори. Siemens иска да увеличи продажбите си, работниците на Apple искат да получават по-високи заплати, акционерите на Samsung искат да получават по-голям дивидент, а голяма част от многомилионната армия безработни в Европа иска да започне работа. И когато някой от изброените постигне целта си в контекста на пазарната конкуренция, това е само защото е помогнал на някой друг да постигне целта си. В контраст, когато политиците си поставят за цел да реиндустриализират и да засилват икономическия растеж – те внасят хаос в доброволния процес на сътрудничество, създават неефективност и ощетяват някои за сметка на други.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.