Явор Сидеров

Неутралният израз "фискална консолидация", който гост-експертът Калоян Стайков предпочита пред придобилата гражданственост дума "остеритет" успешно прикрива цената, на която много страни, включително България, успяват да удържат репутация на стабилност. През 2012 тогавашният министър на финансите Симеон Дянков, настоящ академичен икономист номер едно на Русия според класация на Томсън-Ройтерс, реши да влее свежи пари във фиска като замени средствата в така наречения Сребърен фонд с държавни ценни книжа. Докато "освобождаваше ресурс" по начин, който бе сред основните причини за световната криза , Дянков предлагаше на съгражданите си малка и постна пица. Един от най-острите му критици тогава беше едновремешния му колега и вицепрезидент на Световната банка и настоящ еврокомисар по бюджета Кристалина Георгиева. Безжалостните методи на Дянков, които допринесоха за катастрофалното ниво на междуфирмена задлъжнялост и задушаването на малкия и среден бизнес, сериозно подрониха обществената подкрепа за кабинета на Борисов.

Това е български пример, разбираем за повечето хора, но той е съотносим с механизмите, по които разни хедж фондовеизточиха огромни суми от пенсионните спестявания на милиони хора по света и ги проиграха на пазара срещу обещания за по-висока доходност. Когато сметката дойде, тя не бе платена от мениджърите на хедж фондовете, инвестиционните банкери и personal wealth consultants, а от данъкоплатеца през трансмисиите на иначе лишената от мениджърски умения държава. Както фискалната консолидация е целта, а остеритетът средството, така и благосъстоянието на хората е целта, а пазарът е средството за постигането й. "Икономиката" и "Пазарът" не са артефакти, свещени крави , а процеси, съвкупност от човешка дейност, достъп до ресурси и знание и организационни умения, чийто смисъл се крие в постигането на нива на благосъстояние, съвместими с достоен живот за максимален брой хора. Митът, че политиката е мръсен бизнес, който изисква високо ниво на гражданска концентрация и мобилизация, защото държавата е sui generis некадърен и корумпиран управленец, включително като източник на стимули за съживяване на икономиката, обслужва онези, които създадоха предпоставките за най-голямата криза в света от двайсетте години на миналия век и след това къде свенливо, къде арогантно побутнаха сметката на всички останали. Отказът на загубените в радикалните фантазии на фон

Мизес и Айн Ранд либертарианци да възприемат пропазарната мантра като идеология , а не просто "здрав разум" е един от основните проблеми на съвремието.