Пропастите бяха засилени от глобалната криза

Пропастите между пост-индустриален и развит "Север" и "догонващ" и сравнително неразвит и беден "Юг", както и динамичен "център" и анемична "периферия" бяха засилени от глобалната криза от 2008, а не обратното.

Нещо повече – на базата на чудесни данни от 2013 и 2014 г. ясно можем да видим процес на т.нар. "клъстеринг" на различните държави-членки, съответно региони, в поне шест "клъстера" на развитие, които географски погледнато ни връщат към един шаблон, познат ни от времената непосредствено преди Първата световна война. Ако това не е доказателство за наличието на "Европа на много скорости" – здраве му кажи!

С други думи, свидетели сме на увеличаваща се дивергенция в траекториите на развитие – точно обратното на очакваният и благоприятен за Съюза процес на конвергенция. В допълнение ще припомня, че именно безпрецедентната криза в рамките на ЕС, която имаше привидно сходен аналог само с динамиката на Голямата депресия от 1929 г., "удари" най-силно именно "периферията", а не толкова "центъра" на Европа. Времето за възстановяване на различните региони на ЕС ще бъде различно и липсата на интервенция в посока стимулиране на "изоставащите" само ще задълбочи проблемите свързани със силно влошената социална атмосфера и ярката политическа радикализация в "периферията". А това са все проблеми, които имат потенциала да се завърнат като бумеранг в посока "отличниците" и да накърнят идеята за единство и цялост на Съюза.

Моят опонент се позова на "австрийците" и не предлага друга алтернатива освен пазар, пазар и... повече пазар без да се отчита реалната икономическа и социална обстановка и то точно, както нейните "гурута" – без да ни предлага никаква друга работеща алтернатива. С други думи, забравете за намеса, стимули или корекции – "в дългосрочен план, пазарът ще се саморегулира"....с магическата мантра ще изчакаме нещата да си дойдат на мястото...вече почти декада. Déjà vu, както се казва. В тази връзка ще си позволя да припомня безсмъртната ирония на Джон Мейнард Кейнс от 1923 г., а именно, че "в дългосрочен план всички ние ще сме мъртви". Докато изчакаме саморегулацията да свърши сама работата, може да се окаже, че няма кого да регулира. В заключение ще отбележа, че пазарът и иновациите съвсем естествено се концентрират само там, където има и добра и стабилна възвръщаемост на инвестициите и това естествено не е "периферията" на ЕС. Е, как тогава да очакваме, че фирмите в по-слабо развитите региони ще започнат иновативно, устойчиво предлагане на стоки и услуги с висока добавена стойност без наличието на каквито и да е стимули?