ЕС след изборите: Всички във властта

Заради спада на популярността на традиционните социалистически и християндемократически партии – които губят между 20 и 30% от подкрепата си на европейско ниво, сформирането на мнозинство в Европейския парламент ще изисква най-вероятно комбинация от четири партии с разнопосочна идеологическа насоченост. Наличието на подобен политически Франкенщайн – социалисти, християндемократи, либерали и зелени, ще направи взимането на решения по важни въпроси изключително трудно. А разпределението на ключовите постове в Брюксел – председателите на Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент, гуверньорът на Европейската централна банка и върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността, ще се превърне в мъчителен пазарлък.

За да е картината още по-объркана, 73-ата депутати от Великобритания, които ще заседават вероятно няколко месеца в европарламента, поне първоначално могат да наклонят политическите везни към шанса след 26 май в Брюксел да се формира лявоцентристка коалиция.

Накъде клони Европа

Прогнозите за изборните резултати за Европейския парламент за първи път от години са толкова несигурни. От една страна заради малката разлика между водещите Европейска народна партия (където членуват ГЕРБ и ДСБ) и Партията на европейските социалисти (в която членува БСП), но и заради неяснотата кои точно национални формации ще останат в тях.

Преглед на оригинала

Само допреди малко повече от месец се очакваше, че макар и с по-малка тежест като брой депутати, ЕНП ще запази преднината си пред втората политическа група – на социалистите. Заради оттеглянето на британските лейбъристи разликата между двете формации дори щеше да се увеличи в полза на християндемократическата фракция.

С решението за отлагане на Brexit тази сметка обаче се обърка. Преди два месеца българския премиер Бойко Борисов призна, че "партийците" в ЕНП натискат премиерите си да решат бързо въпроса с напускането на Великобритания, за да не се окаже изведнъж ПЕС с неочаквано мнозинство. Причината бяха очакванията, че опозиционната лейбъристка партия ще засили влиянията си след пълния блокаж в британския парламент, който доведе до вече две отлагания на Brexit. Лейбъристите не се представят толкова убедително според прогнозите, но независимо от това накланят баланса по полза на социалистите.

Другата причина за напрежение в ЕНП е решението на партията да замрази членството на управляващата в Унгария партия "Фидес" през февруари, т.е. преди поредното отлагане на Brexit. Сега вече унгарският премиер Виктор Орбан свободно заиграва с възможността да напусне ЕНП. Ако дузината депутати от "Фидес" наистина се прехвърлят в друг политически лагер, балансът между двете основни политически фамилии в Европа буквално ще увисне на косъм. Според прогнозите ЕНП би водила само с няколко депутати пред социалистите.

Тази промяна в политическите калкулации се усеща най-ясно от тона на водещия кандидат на ПЕС (т.е. който може да оглави Европейската комисия) Франс Тимерманс. Той започна кампанията умерено, тъй като се очакваше социалистите така или иначе да влязат в коалиция с ЕНП, което би направило от бившия холандски външен министър добър кандидат за втория по важност пост в ЕК – на върховен представител на ЕС в областта външната политика и сигурността. В последните седмици обаче Тимерманс видимо втвърди тона спрямо кандидата на ЕНП Манфред Вебер.

Заради малката разлика между ЕНП и ПЕС вече изглежда теоретично възможно да се изгради и лява коалиция между социалистите, либералите, зелените и крайнолевите формации. Общо прогнозите им отреждат брой депутати, който плътно се приближава към необходимото мнозинство от 376 гласа. Тимерманс вече отправи призив за обединение "от Макрон до Ципрас". Това обаче трудно ще се случи, тъй като партията на френския президент например не иска да работи с френските комунисти, които са едни от най-яростните му критици във Франция. В същото време пък зелените, които преди няколко месеца намекваха за възможно сътрудничество с ЕНП, засега не изглеждат ентусиазирани да участват в ляв блок. За тях е далеч по-добре да участват в разнородна комбинация, в която да могат да маневрират между отделните партии, вместо да бъдат обезличени от еднородна лява или дясна коалиция. Допълнителен проблем пред една лява коалиция е, че само малцинство страни членки са управлявани от социалисти или либерали.

Така че, ако няма големи изненади, засега най-вероятна изглежда широка четирипартийна коалиция между ЕНП, ПЕС, либералите и зелените.

Игра на постове

Подобна коалиция обаче прави избора на бъдещите ръководители на европейските институции изключително объркан. По правило позицията на председател на Европейската комисия би трябвало да отиде в партията, която е събрала най-много гласове, .т.е в ЕНП, но другите три партии във възможния алианс всъщност биха имали по-голяма тежест. За да се избегне блокаж, най-вероятно ще се стигне до избор на компромисна фигура. Това ще е от полза и за страните, които ясно казаха вече два пъти, че не са съгласни да подкрепят автоматично избраните от европейските партии кандидати.

Нуждата от компромисен избор накланя везните към одобрявани и от левицата, и от десницата фигури, на което например се надяват либералите. Ненапразно неофициалният им кандидат за председател на ЕК - настоящият комисар по конкуренцията Маргрете Вестагер, се опитва да не излиза с крайни позиции, така че да е приемлива за всички. В последно време тя стопли отношенията си с френския президент Макрон, които бяха охладнели заради няколко решения, противоречащи на плановете на Париж. Засега обаче не изглежда родната й Дания да я подкрепя. В такава обстановка винаги може да изскочи някой черен лебед. Списъкът със спекулации се простира от изпълнителния директор на Световната банка Кристалина Георгиева (която едва ли би имала проблем да бъде отново издигната от ГЕРБ) или сегашния главен преговарящ за Brexit Мишел Барние (който може да има проблем с Париж) до холандския премиер Марк Руте, който редовно отрича да има интерес.

Този път и разиграването на постовете в ЕС ще бъде много по-сложно и едва ли Италия отново ще се окаже начело на три от петте важни позиции. Германският канцлер например подкрепя сънародника си Манфред Вебер за ЕК, но това може да се промени, ако в хода на преговорите се окаже, че Берлин може да получи ЕЦБ в замяна.

Идва ли блокаж?

С толкова сложна коалиция на теория Брюксел може да стигне до блокаж. Един от най-добрите примери е политиката по климатичните промени. Например Манфред Вебер няколко пъти намекна, че трябва да има преоценка и да се разчита повече на появата на нови технологии, а не на субсидии, докато Франс Тимерманс настоява тя да бъде поставена като основен приоритет на ЕС. Подобни различия има за фискалната политика, по която Тимерманс и Вебер имаха най-сериозния си сблъсък по време на предизборната си кампания.

Примиряването на различните интереси обаче е вплетено в тъканта на Брюксел, където няма проблем едната ръка да настоява за повече пазарен подход, а другата да обещава повече субсидии. В същото време, тъй като в Европейската комисия ще бъдат представени повече интереси, тя по-трудно ще може да формулира политика, с която да лавира между страните членки. Заради очакваната липса на единна позиция това може да засили влиянието на страните членки. Последното може да се окаже неприятно за страна като България, която често разчита Европейската комисия да защитава нейните интереси.