Агенцията по храните ще повиши ефективността на контрола чрез серия от мерки

В Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) вече се работи по промени на устройствения правилник, които предвиждат увеличение на броя на служителите, заети с проверки на обекти на терен, и намаление на администрацията, стана ясно на пресконференция за дейността на агенцията за изминалата 2015 г. По думите на министъра на земеделието и храните Десислава Танева възнагражденията на проверяващите служители ще бъдат увеличени с до 15% в зависимост от квалификацията им и оценката за тяхната работа.

Това са част от мерките, с които БАБХ ще се опита да повиши ефективността при контрола на храните, след като от публикуван в понеделник доклад на Сметната палата стана ясно, че агенцията всъщност не е ефикасна структура и от началото на 2010 г. до средата на 2014 г. не е работила добре. В доклада се посочва, че контролът се осъществява в условия на материален и финансов недостиг, а неадекватното материално стимулиране води до корупционни практики и текучество при служителите. Танева уточни, че сегашната средна заплата е под 700 лв., а 1200 служители отговарят за контрола на 130 хил. обекта.

Телефон 112 за нарушения и при храните

Друга мярка за подобряване на контрола трябва да стане и отварянето на БАБХ към обществеността и прозрачността на дейността й. "За нас е изключително важно да постигнем една публична среда на функциониране на тази агенция, колкото и да е трудно. Колкото е по-ниско заплащането, толкова корупционният натиск е по-висок. Това е от една страна. Второ, общественото недоверие към контролния орган е високо, когато се работи в публична среда", обясни Танева. Министърът заяви още, че би било политически популизъм да се твърди, че със смяната на ръководството през миналата година корупцията е изчезнала, още повече след като тя самата получава сигнали за това на електронната си поща. Танева е на мнение, че е невъзможно общественото доверие към БАБХ да се върне за 1 месец, нито за половин година, но публичността на системата би могла да доведе и до по-висок граждански контрол, а оттам и до по-добри резултати. "Всичко, което не е конфиденциална информация, трябва да бъде публично", обясни тя и даде пример с информационната система на Изпълнителната агенция по горите, където от електронната страница вече е видно къде се сече, къде се случват проверки и какви са нарушенията. Отделно от това всеки гражданин, който например види камион с дърва, за които смята, че са нелегална сеч, може да провери и да подаде сигнал на специално откритата линия към телефон 112. Подобна информационна система ще има и в БАБХ, а вече е формирана работната група, която да изготви заданието.

Част от препоръките на Сметната палата са вече изпълнени

БАБХ е започнала да работи по проблемите, маркирани от одитния доклад на Сметната палата, още с получаването на проекта за него. По данни на изпълнителния директор д-р Дамян Илиев вече са отстранени около 80% от забележките на доклада. "Мога да ви уверя, че няма случаи, в които само един инспектор да е проверявал даден обект, включително и за ГМО в храните, както и че няма пропуски при ротацията на екипите", заяви д-р Илиев. Той обясни, че през 2015 г. БАБХ е извършила 184 хил. проверки на обекти в страната, при които са съставени близо 2500 акта за установяване на административни нарушения, а 298 обекта са били затворени. Бракуваните храни са били близо 100 тона. За сравнение - данните от одитния доклад на Сметната палата посочват, че за периода от 1.01.2011 г. до 30.06.2014 г. БАБХ е извършила едва малко над 191 хил. проверки, а броят на временно спрените обекти от експлоатация е 1091.