1001 рушвета

Такса спокойствие

Основателят на "Аладин фуудс" Аладин Харфан описва проста и брутална схема. Той твърди, че в началото на 2014 г. на среща в столицата директорът на Областната дирекция за безопасност на храните (ОДБХ) София-град Антон Генов му намеква, че агенцията може да помогне на фирмата, която е водеща по производство на месо за пилешки дюнери в страната, да се превърне в монополист. "Мой човек ще се свърже с вас", казал Генов. Няма нова среща, а малко по-късно започват проверки. Първата завършва с предписание.

Следва затваряне на цеха за месо с абсурден мотив, който по-късно пада в съда. Преди да се стигне до затварянето външен за агенцията човек, за когото Фархан твърди, че е близък до доскорошния й директор, иска от "Аладин фуудс" 10 хил. лв., за да не наложи БАБХ санкция. Два дни по-късно се обажда, за да каже, че тези пари "са малко и сумата вече е 10 хил. евро". Мизата е потвърдена и от служителя в централното управление на БАБХ Ерсин Ахмедов, твърди Фархан. Той отказва да плати подкупа.

Следва вътрешна заповед на БАБХ до директорите на ОДБХ, с която се нареждат "ежедневни справки" за проверки в обектите на фирмата. "Справки да се изпращат и в случай, че не са проверявани обекти на тази фирма", гласи заповедта от 9 юли 2014 г.

Същото се повтаря и тази пролет. Докато транжорната, цехът и складът за търговия на едро на фирмата са затворени, "Аладин фуудс" търпи съответните загуби.

В спора си с агенцията Харфан сезира полицията и прокуратурата. От тях получава специални разузнавателни средства, за да запише и изобличи рекетиращия го служител на БАБХ. По време на срещата си с него обаче, служителят не споменава нищо за пари, а подава в края на разговора бележка със сумата, твърди Фархан. Така властите не получават необходимото им доказателство. Когато "не ни остана нищо, застанахме с името и лицето си пред медиите", каза на пресконференция преди седмица Александър Блажев от мениджмънта на компанията.

"Целта на БАБХ е да ми причинят максимално големи загуби и да ме използват като пример за назидание, за да покажат на останалите в бранша какво ще им се случи при отказ да си плащат таксата спокойствие", казва Харфан.

"Такса спокойствие" браншът нарича месечната сума, която плаща на служители от БАБХ. Членове на Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ) също свидетелстват за нея. Председателят на НАМ Богдан Борисов казва, че е получил сигнали в централата от млекопреработватели от Търговищко, Разградско и Силистренско.

"Положението навсякъде е това, което Аладин описва – идват инспектори в предприятието и искат пари, за да си осигуриш спокойствие. Сумите варират между 10 хил. и 20 хил. лева", казва Борисов.

Производителят на детски стерилизирани консерви и храни "Ганчев" също последва примера на Аладин Харфан и на 25 май сигнализира Министерството на земеделието и храните за "незаконосъобразни" според него действия на БАБХ. Според сигнала агенцията е манипулирала проба от партида детски пюрета. В резултат продажбата на партидата е спряна вече десети месец. Това се прави с цел "единствено и само уронването на престижа на дружеството", посочва тъжителят.

Бухалките на Моллов

Тези три случая всъщност са обединени от едно – опита на неофициалния контрол да замести официалния.

БАБХ извършва контрол върху безопасността на храните в изпълнение на т.нар. многогодишен план. "След като един обект за производство е вече регистриран, се изготвя формуляр за оценка на риска и на нейно основание се планират инспекциите и одитите на обектите. Инспекциите биват: планови - в изпълнение на годишните, месечните или седмичните планове, и извънпланови - за решаване на сигнали на граждани, при възникнали кризисни ситуации, за проверка на разпоредени административни мерки и др.", посочват от агенцията.

Екипите на тези инспекции се определят на ротационен принцип - по възможност минимум веднъж на шест месеца. А честотата на проверките зависи от степента на риска на обекта – например дали се отнася за детски градини, месопроизводства и т.н.

Новостта, която Моллов въвежда с встъпването си в длъжност преди близо две години, е създаването на отдел "Анализ на риска", който е на негово пряко подчинение и не се занимава с регулярни одити и инспекции, а само с конкретни задачи. "Например да направи проверка на мандри или обекти за продажба на дюнери", както Моллов сам обяснява пред "Капитал" през 2014 г.

Другото му въведение е създаването на мобилни групи за проверки, също изцяло на негово подчинение. Именно тези две нови звена са били най-мощните бухалки по бизнеса, според информацията на производители и търговци. Началникът на ОДБХ в Бургас Даниела Кепекова, която е уволнена, но после върната от съда на работа, разказа за "Капитал", че тези новосъздадени от Моллов звена дори не присъстват в структурата на БАБХ, а назначенията на хората в тях са правени на несъществуващи длъжности и без длъжностни характеристики и задължения в тях.

Друг служител в БАБХ, пожелал анонимност, пък разказва, че още с идването си Моллов подчинил и пожелал да ръководи, а и да се докладва лично на него всичко, което засяга контрола на храните, макар ресорната дирекция да си има свой директор - д-р Любомир Кулински. Когато преди месеци в БАБХ започват съкращения на персонала, Моллов настоява изрично да не се махат хора от контрол на храните.

Колкото и вече уволненият директор в момента да е в ролята на единствен виновен за корупционните практики, на всички е ясно, че те не биха могли да се случат без участието на още хора.

"Всичко искам да проверя сам и няма да проявя толерантност към никого, за когото се окаже, че е участвал в подобни схеми. Вероятно в бъдеще ще се наложат и някои промени в нормативната уредба, с които да се гарантира, че няма да се създават възможности за подобно поведение на служителите", казва досегашният заместник на Моллов, Дамян Илиев, който от седмица пое поста му.

Равни и по-равни

"Срещам се с всички пострадали фирми, но и не искам да се мисли, че това е служба, която е от край до край корумпирана. Както не може чрез проверките си агенцията да притиска малките, така и не може да не проверяваме", обяснява Илиев. Сега освен да изчисти бързо имиджа на БАБХ, той трябва да помисли и как да повиши ефективността й. "По отношение на България смятам, че контролът на средно и ниско ниво е формален и занижен, в резултат на което в производството на суровини имаме 50% сив сектор. Очакваме спешни, силни и единни мерки за координация на всички институции и органи на реда, включително митници, ДАНС и НАП в тази посока", казва Марияна Кукушева, председател на Националния браншов съюз на хлебарите и сладкарите. Действително чрез регулационните си инструменти досега БАБХ не само не спомагаше за изчистването на сивия сектор от хранителната индустрия, но и чрез силния си контрол върху малките бизнеси, на практика съдействаше за увеличаването на неговия дял, защото доста производители и търговци просто започнаха да мислят не как да удовлетворят безкрайните списъци с изисквания, а как да ги заобиколят.

"Това, което БАБХ трябва да прави, е да изпълнява еднакъв контрол спрямо българските и вносни стоки, а в момента се счита, че когато те идват отвън със сертификат, всичко е наред и агенцията не се интересува оттам нататък, докато за българския производител достъпът до пазар минава през много сериозни проверки", обяснява Кирил Вътев, собственик на "Тандем".

Какво да се прави

Възможна стъпка в посока по-добра регулация на хранителния сектор е освобождаването на държавата от основата й отговорност за това. В Европа вече все повече държави имат силни потребителски организации, които работят наред с контролните органи, но правят свои независими проверки, изследвания и оценки на продукти. Такава е например немската Stiftung Warentest, която дори получава 5 млн. евро субсидия от държавата, с което покрива 10% от издръжката си. Проверките на британската Which? пък са станали сериозен критерий за качество на стоките. По-активното участие на неправителствения сектор като трети играч в контрола на хранителната верига би свалило в известна степен и съмненията за корупция, особено в българския случай.

Въвличането на бизнеса в измислянето на регулациите също няма да навреди.

Друга възможна стъпка е нишовизиране на правилата според типа бизнес, особено важно, въвеждане на гаранции за тяхната публичност до степен никой да не може да бъде наказан за неспазване на изискване, което не е виждал.

Ако в добавка към всичко това и потребителите повишат културата си към стоките, които купуват, възможността и смисълът от корупцията не че ще изчезне, но ще намалее драстично.

Разбира се, всичко това няма да има абсолютно никакъв смисъл, ако полицията, прокуратурата и съдът не са в състояние да накажат корумпираните държавни служители. В случая, ако те си бяха свършили работата добре, можеха вероятно да заловят цялата организирана престъпна група - от инспекторите, през техните началници до върховете на агенцията, а при повече късмет и политическите им покровители. Защото все пак наивно е да вярваме, че (ако всички обвинения към агенцията по храните са верни) ръководството на агенцията е прибирало стотици хиляди левове на месец от такса спокойствие, а политиците, които го назначават, не знаят и не взимат нищо. Ако изпълнителите и организаторите на подобни схеми не влязат за дълго време в затвора, всички разговори за политики и стратегии ще са безсмислени - организацията винаги ще бъде насочена към все по-голям оборот от рушвети и няма да се интересува нито от правата на потребителите, нито от това как да се развива бизнесът. До момента от случая с Аладин фуудс разбрахме за мащаба на проблема. Но не и за решението му. Защото смяната на директора може да означава, че просто е сменен касиерът, всичко друго си остава постарому.