В лагерите на хранителното Гестапо

"Джунглата" и след това

От момента, в който Ъптон Синклер пише преди повече от 100 години прословутата си книжа "Джунглата" за кланиците в Чикаго и САЩ създават агенцията си за контрол върху храните и лекарствата, никой не оспорва необходимостта от такива служби. Най-малкото пък загрижената за здравето на жителите си Европа. Времената, в които всеки е познавал производителя на яйцата на трапезата си, са отминали заедно с конските впрягове и бонетата на домакините. Не можем и няма как да очакваме и че всеки производител, който твърди, че е вложил месо в кренвиршите си, е направил именно това. Затова Европа е изписала километри регламенти, касаещи всичко от отглеждането на животните и растенията, през обработката на суровините, условията във всяко производство, начините за съхранение и транспортиране до опаковките и мястото на щанда. Смисълът на тези разпоредби е един - да гарантират сигурността на потребителя. При въвеждането им в националното си законодателство всяка страна обаче има известна свобода как точно да ги формулира. Няма да е грешка да кажем, че България избира най-консервативния път, който следва и досега.

Записите в различните закони и наредби са безброй, но има твърде показателни примери - дават ги представителите на различните бизнеси.

За да се отвори кланица в България например, не може да се използва реконструирана сграда, която е била използвана за нещо друго - да кажем, склад. Постройката трябва да е нова. Което очевидно стимулира по-силните финансово, по-големите фирми.

За да се произвежда от една компания и кисело мляко, и сирене, това трябва да става в две отделни мандри - също финансова бариера, възпираща входа в бизнеса.

За да се изгради цех за каквато и да било храна, подът му трябва да е от саморазливна мазилка. Мозайката например е забранена. При положение че последната издържа десетилетия без увреждане, а саморазливните покрития трябва да се сменят на три години, това също е инвестиционно изискване, удрящо по-малките фирми.

За да се отглеждат прасета, е забранено това да става на пасища - методът, предпочитан от малките и биофермерите по разбираеми причини.

Примери като този са много и всички действат в една посока - индустриализация. Тя сама по себе си не е нещо непременно токсично. Важен е обаче принципът, който важи за всяка индустрия - работата на държавата е да създава равнопоставеност за всички бизнеси - малки и големи, а не да затруднява която и да било от двете страни.

А при норми, които подкрепят големите индустриални вериги, малка страна като България няма как да не изпадне в ситуация на нетен вносител на храните си. В нашия случай към крайно консервативното преписване на нормите от ЕС се добавя и още един фактор. Този, че за разлика от Италия например тук липсват традиции - компанийни и често дори семейни в производството на храни. "Няма как в страни, където дадена фамилия произвежда от поколения сирене или вино, изведнъж да се появи регулатор, който да започне да я учи как да упражнява занаята си", казва Филип Харманджиев, производител на вино и собственик на ферма (бивш съиздател на "Капитал"). В България ситуацията е различна по исторически причини.

Позицията на всички контролни органи върху храните винаги е била, че изискванията към сектора се налагат от Европа. Докато елементарен поглед върху пазара показва, че тук те са доведени до крайности, изкривяващи пазара в полза на големите и даващи възможност за преяждане с власт на контролния орган.

Автор : Инна Павлова Преглед на оригинала

В Гърция например често срещана гледка в магазините за хранителни стоки е голяма вертикална хладилна витрина, в която се съхраняват едновременно опаковано месо, пакетирани сирена, мляко и тарелки със сиропирани изделия. В България задължението за всеки обект е да има отделна "млечна" и "месна" витрина и трета за сладкиши.

В Белгия редовно могат да се видят десетки камиони, паркирали някъде и продаващи директно стока на производителите.

На виенските коледни базари шатрите продават шоколад, режейки го от неопаковани кюлчета и сушено месо - от бут. Не е нужно да казваме, че в София това трудно може да се случи.

<#text>

Контролът върху контрола

Ако се погледне не към правилата, а към организацията в БАБХ, може би един от най-съществените пороци е именно лошият надзор върху институцията, която има правомощия, стигащи дотам да може да затвори даден обект (в някои случаи това означава цял семеен бизнес).

"Контролът върху агенцията е сбъркан изначално. Тя не трябва да е под шапката на Министерството на земеделието и храните, защото макар то да контролира суровините, създава бавни и мудни процеси за това. Най-добре е БАБХ да е на пряко подчинение на Министерския съвет, както е и в повечето европейски държави. А бюджетът й да е поне колкото този на ДАНС, за да може не да върви след събитията, а да ги обезпечава, преди да са се случили", смята Марияна Кукушева, председател на браншовия съюз на хлебопроизводителите и сладкарите.

В България европейският регламент за качеството на храните представлява 90% от Закона за храните. "Разликата е в останалите 10%, но и в хората, които налагат тук закона", казва Деян Марков от консултантската агенция в областта на храните "Витамина България". Така например, докато регламентът определя за "операторите на храни" регистрационен режим, местният закон изисква лицензионен. Което означава, че в ЕС всеки, който реши например да отвори ресторант и отговаря на минималните критерии, може да започне работа веднага след просто заявление за регистрация. В България същият човек трябва да подаде молба и да чака разрешение от властите, а процедурата трае месеци. Очевидно е, че по-малки предприемачи трудно могат да си позволят парите им да останат неактивни за дълго.

Това обаче е само началото на същинските грижи за потенциалния ресторантьор тук. По-големият проблем е в липсата на законова база, с която обективно да се прецени дали обектът да получи разрешително, твърди Марков. Иначе казано, преди да отвори заведението си, той ще трябва например да дострои или преустрои различни помещения, за което законът не го задължава, но инспекторите на БАБХ искат. Нерядко с мотива, че това задължение произтича по наредби на агенцията или по вътрешни правилници. "Често говорим за вътрешни правилници и инструкции. Ти обаче като бизнесмен не ги виждаш", казва и малък фермер, пожелал анонимност.

"Това съвсем точно описва пълния хаос, който цари в БАБХ след механичното сливане на редица отделни органи в максиагенция", смята Ивана Мурджева, съсобственик на правна кантора "Вино", която специализира в законодателството за вино, храни и земеделие.

Марков илюстрира последствията от насипното законодателство така: "БАБХ заплаши наш клиент с цех за преработка на маслини със затваряне, защото нямал баня. На аргумента, че законът не го задължава, инспекторите му отвърнали, че "вече накарахме месарите и млекарите и сега трябва и него, за да са всички по равно". Магическият принцип "да са всички наравно" е отровно наследство от социалистическото минало, което се пренася в днешната агенция, смята Марков.

Аз, от когото зависиш

Чувството за всевластност на администрацията се подхранва от липсата на обективни и публично известни критерии за издаване на разрешителни за производство и търговия с храни. Измеренията му са разнообразни, а последствията - обикновено тежки.

Така например хотел в областен град, който е на отсрещната страна на шосето срещу хипермаркет МЕТРО, зарежда повечето продукти за ресторанта си от веригата. До деня, когато получава предписание от БАБХ за 24 часа да купи хладилен бус, с който да превозва месото. В противен случай следва акт и затваряне на обекта. На възражението на хотелиера, че законът го задължава единствено да не се прекъсва хладилната верига и следователно е негова грижа как ще го направи, получава отговор в регистъра "това зависи само от мен". Историята премълчава дали хотелиерът е купил бус, платил подкуп или уредил по друг начин проблема, но хотелът му работи. Фирми като неговата или "Аладин фуудс", която първа алармира за исканата "такса спокойствие", трябва непрекъснато да решават подобни задачи с мобилните групи на БАБХ, който "ходят като наказателни бригади", казва Марков. И ако хотелът от примера ни оцелява, то омагьосаният кръг за хиляди други предприемачи се е затворил. Изходът от него е прост и "той не минава задължително през промяна на законите, колкото и често да се опитваме да си измием ръцете с тях", смята Мурджева. Според нея много по-важно е законите да не се пишат и прилагат от хора с остарели възгледи към предприемачеството.

Щипка политика във врящото гърне

Да, смяната на един човек няма да излекува системата. Според повечето източници на вестника Пламен Моллов е бил назначение, меко казано, подкрепено от ДПС и група, активна в земеделието и производството на спиртни напитки - Моллов идва в БАБХ от Националната лозаро-винарска камара. Пак според източници на "Капитал" обаче също до ДПС е близък и приемникът му на поста Дамян Илиев. Извън недоказуемата митология кой на кого е плащал, за да поеме дадени постове, фактът, че има политическа намеса в един от най-влиятелните регулатори в държавата (може би след КЗК като обхват на правомощията й), е показателен, че тя едва ли ще гарантира равнопоставеност на бизнеса и едва ли ще е безпристрастна.

Което е големият проблем - не че 10 000 лв. на месец рушвет не са проблем.