Въздушната война на източния фронт

фЧестно казано, симулаторите на реактивни самолети ми бяха поомръзнали. Тия въздушни боеве с МиГ-ове, които не виждаш и обстрелваш (и те тебе) с ракети от разстояние от порядъка на 10 - 15 мили... Когато това се случва на компютъра, като че ли тетрисът е малко по динамичен. Подозирам, че някой ден професията боен пилот ще изчезне и войните ще се водят от разни хорица пред разни монитори. Това, разбира се, ще стане дълго след като Чичо Сам е изпратил в Гуантанамо и последния приятел на Бен Ладен.

16 април 1944 г., 12 Часа, Ясно време

Излетял съм от полево летище при Феодосия, Кримския полуостров. Задачата е поставена в предполетния брифинг - нашите войски търпят големи загуби от руснаците и наша основна цел са щурмовиците Ил-2, страховитите "летящи танкове" на Червената армия. Излитам не особено прецизно (все пак съм оберлейтенант при първия си боен полет) и се насочвам по маршрута, зададен от отривист немски глас, "вектор ноль-цвай-ноль" например. Излитането в тази игра си е доста трудно, в началото този реализъм ми харесва, но след третата катастрофа леко се изнервям. Видимостта от кабината напред е никаква, а когато самолетът отлепи от земята, реактивният момент от витлото тръгва да го обръща по гръб. Ако човек не контрира с лоста или пък контрира рязко, следва удар в земята. Реализмът на целият полет е толкова голям, че в началото изключвам повечето опции, за да мога да се съсредоточа в боя. Иначе при по-резки маневри самолетът се срива, попада в спирали, моторът прегрява, ако дълго е форсиран, а виражите изискват такава прецизност в командите, че понякога ми се струва безнадеждно. Интересно е да се разглеждат кабините на самолетите, в които лети човек - педалите и лостът се движат съобразно командите на джойстика (без джойстик играта е жива мъка), а прави впечатление, че руските машини са доста по-спартански откъм уредите си в сравнение с германските.

На хоризонта изплуват няколко точици

които бързо нарастват. Съветски Ил-2 приближават бързо в насрещен курс и са малко по-високо от мен. Увеличавам мощността и набирам височина, но когато се разминаваме, те са твърде далече, за да има ефект дългият ми откос по тях. Тук мунициите са ограничени и няма къде да се сдобиеш с нови за разлика от повечето игри с пуцалки, но в началото се изкушаваш да стреляш по всичко, което се намира на по-близо от километър. Правя завой с набор на височина и когато виждам червените точици, обозначаващи руснаците, те са доста далеч от мен и се бият ожесточено с другите асове от моята ескадрила. Давам мотора на форсаж и ги атакувам с превишение, но скоростта ми е около 450 км/ч по прибори и профучавам покрай взетата на прицел машина. Правя малко прибързан завой и сам попадам под чуждия огън. Правя някаква маневра, вследствие на която се забивам зрелищно в земята. Refly? Ама да, разбира се.

Някои особености на играта

Тук е мястото да кажа, че при приземяване проличават някои бъгове, които Ubi Soft не са догледали. При кацане по корем перката продължава да се върти, а веднъж дори след като паднах в морето, перката се въртеше и двигателят работеше - нелепо. Други забележки могат да се отправят заради сравнително малкия брой самолети, които са на разположение на пилота - нищо не пречеше да се прибавят и други модели към превърналите се вече в стандарт германски Me-109 и FW-190. За сметка на това, управлението на Ил-2 и атаката по наземни цели е мания, а освен това се налага да превключвате и да заемате мястото на бордния стрелец и с картечницата да се отбранявате от атакуващи немци. Ако в мелето на въздушните престрелки уцелите свой, гласът на пилота пределно ясно изказва мнението си за вас: "Дурак."