Земеделие - бизнес зрънце по зрънце

Разбира се, когато говорим за стабилност на земеделието, трябва да отчетем и това, че бизнесът продължава да върви в коловозите на силна държавна дотация и да разчита основно на субсидии от европейските програми и национални помощи.

Инерцията е толкова голяма, че темповете на растеж на макрониво останаха сигурни и постоянни в дълъг период от време. Делът на аграрното стопанство в БВП е традиционно нисък, през 2009 г. е бил 6%, а брутната добавена стойност - едва 3.34 млрд. лв.

Всяка година в сектора се изливат между 1.5 и 2 млрд. лева субсидии, но те засега не водят до видим растеж.

Помощните средства обикновено са предназначени за производителите, но те имат пряко влияние и върху другите свързани бизнеси.

Вероятно по тази причина най-големите компании в сектора са не фермерите и арендаторите на земя, а следващите във веригата - търговците на зърнени култури, фуражи и производителите на яйца и птици, където концентрацията е значително по-лесна.

Отделните участници са повлияни от различни фактори, затова от финансовите им данни е трудно да се извади генерален извод за състоянието на бранша.

Чуждестранен връх

Двете най-големи компании в земеделския сектор според приходите им през 2009 г. са българските представителства на мултинационални компании. Едната от тях вече успя да се наложи като лидер само четири години след влизането й на местния пазар.

Това е "Каргил България", която е част от американската Cargill (с оборот за 2009 г. от 120 млрд. долара). В България дъщерното дружество се занимава с търговия и износ на пшеница, царевица, рапица и други и е успяла да удвои приходите си от продажби си през 2009 г.

Тя изнася изнася тези продукти за Европейския съюз и Северна Африка. Плановете й са да развива бизнеса си в България, но засега управителят й Стоян Стоянов не разкрива конкретни планове. Най-голямото предизвикателство до момента е било директното достигане до производителя и преодоляването на многото междинни звена по търговската верига, разкриват от мениджмънта на компанията.

Друг проблем е бил подборът на контрагенти, тъй като в сектора стават много измами с ДДС, което после не се възстановява от държавата, ако има неизряден данъкоплатец в дъното на веригата.

Втората компания с най-високи резултати в сектора е "Вианд", която също е част от международен холдинг – Provimi. В България фирмата има собствен завод за производство на храни за животни и птици, но приходите от него са 5%, докато 95% от оборота й идват от търговия със суровини за производство на фуражи.

Въпреки че през 2009 г. приходите на "Вианд" намаляват с 16%, тя е успяла да удвои печалбата си. Спадът на продажбите се дължи на изтегляне от пазара на царевицата, която е присъствала в асортимента през 2008 г., посочват от компанията.

Причината за това е, че тази суровина не е сред приоритетните продукти, с които фирмата търгува. Като цяло нивото на продажбите е запазено на нивото от миналата година.

И все пак спад

Българските фирми в топ 5 показват значително по-слаби от миналогодишните си резултати. Третият и четвъртият в подреждането са от сектора на "зърнените" лидери, а само последният в подреждането се занимава с животинска продукция.

С малки изключения техните приходи и печалби се свиват. Всъщност последните двама в подреждането са със свързани собственици - Иван и Лука Ангелови. Докато "Градус - 3" се занимава с фуражи, то ЕТ "Градус - Иван Ангелов - 55" произвежда бройлери и яйца. Това е и единственият едноличен търговец, който попада сред по-големите компании през 2009 г.

От подреждането излиза, че търговията със зърно е слабо печеливша, докато рентабилността при бизнеса с пилета е почти 17%, дори и при спадащ оборот. От групата на компаниите със спадащи приходи изключение е производителят на яйца "Зора", който увеличава оборота и печалбата, но с приходите си от 24.8 млн. лв. не влиза в топ 5.

Прогнозата на браншовите организации е, че и през 2010 г. ще има още 5% спад за земеделския сектор. "През 2009 г. се събраха няколко причини за свиване на приходите и печалбите. Намали се себестойността на земеделската продукция, разходите за производство се увеличиха. На някои места в България плащанията за аренда се увеличиха с 10-30%.

Очакваме този процес да продължи. Имаше и увеличение в цените на торовете заради поскъпването на газа с 20-30%", обясни Ивайло Тодоров, главен секретар на Асоциацията на земеделските производители в България.

Все пак очакванията са през 2010 г. да има по-добра реколта в повечето райони, а оттам и по-добри резултати, тоест надежда за редукция на прогнозирания спад. "Рапицата ще бъде с най-добра ефективност", поясни Тодоров.

Другата новост за сектора от 2010 г. е въвеждането на данъци за физическите лица - земеделски производители, и по-ограничените данъчни преференции за агрофирмите.