Това трябваше да е бъдещето

Ела ми на гишето

Свалянето на прага за ДДС естествено оскъпява стоките, които се купуват онлайн. Но по-големият проблем е, че принуждава много повече потребители да се подлагат на процедурата в митницита. А тя е адска. До такава степен, че от години е обществена тайна как всъщност се прави – плащаш 20 лева подкуп, нищо не обмитяват и заминаваш. Не чак толкова заради парите, а заради загубеното време. Познати на наши репортери твърдят, че от известно време заради преструктурирането в Агенция "Митници", където всички служители бяха уволнени и преназначени, след като минаха тест, митничарите са станали по-внимателни. Едва ли ще е задълго – процедурата плаче да бъде "прескачана". Много хора са принудени да ползват и приятели, които живеят в САЩ - да купят стоката и след това да им я изпратят като подарък, посочвайки сума, по-ниска от 45 евро (тази, която според закона не се облага за подаръци).

Историите и споделените впечатления са безкрайни. Деян Петков (още един пострадал от системата) разказва, че отношението към хората е все едно искаш да внесеш контрабандно стока и искаш да избягаш от плащане на мито. "Тонът е строг, заплашителен до поучителен. Навсякъде се говори на "ти". На основните гишета - 28 и 9, има по 5 души, от които 1 работи. Този един човек постоянно се допитва до колегите си, а те дават акъл", описва атмосферата той.

Ружа Загорска (друг клиент на митниците) си е изградила стратегия на поведение, след като в рамките на месец преди Коледа прекарала повече време при митничарите, отколкото на работното си място, заради няколко чифта ботуши и една дигитална книга. "Гледаш да се държиш възможно най-мило, спокойно и възпитано, защото знаеш, че могат да ти стъжнят живота." Един от най-сериозните проблеми според нея е нежеланието/невъзможността на служителите да ти обяснят смисъла на всяко от безкрайните придвижвания и плащания от гише на гише. Лабиринтът от процедури често става причина самите митнически чиновници да правят грешки. Както в случая на Еленко, който всъщност въобще не е дължал мито, но е бил принуден да го плати и да губи време по опашките. Същото се случило и с Ружа.

Опитахме да потърсим логиката на всяка от стъпките по "освобождаването" на пратките (вижте схемата), но за беда директорът на Митница София Юлия Йорданова се оказа в командировка четвъртък и петък. Екипът ни се сблъска с нервна нейна подчинена, която настояваше, че преди да си вземат пратките, хората са длъжни да се информират за процедурата. "Идват тук неподготвени и след това недоволстват", каза троснато тя. Но след въпрос откъде да се информират беше принудена да признае, че безумието не е описано в един документ, а в "редица регламенти и наредби".

Отговорите от пресцентъра на Агенция "Митници" бяха незадоволителни. Попитахме ги защо се плаща "такса ценности" и защо е точно 4 лева, защо пакетите трябва задължително да бъдат отваряни, защо се преснима в нарушение на закона личната карта, защо точно директорът на митницата трябва да подписва идентификационния EORI номер, защо никой не се чувства длъжен дава обяснения и т.н... До редакционното приключване на броя нямахме отговор на тези въпроси, но ще продължим да ги задаваме през седмицата.

Репортажът на Еленко и гневът, който предизвика, междувременно започнаха да дават резултат. Поне обещания. От пресцентъра на Агенция "Митници" признаха, че процесът по получаването на закупените онлайн стоки би могъл да стане по-улеснен за гражданите и вече се работи в тази посока, но засега изнасянето на всички тези дейности онлайн било невъзможно. Късно в четвъртък Менда Стоянова беше написала втори постинг в блога си, където казва, че е говорила с ген. Ваньо Танов, шеф на агенцията, и той е казал, че още този уикенд започват работа по нова, опростена процедура и тя ще е факт идващата седмица. Коментарът на министъра на финансите Симеон Дянков пред "Дневник" беше: "Ужасно, процедурите са ужасни. Знаех за това, наредил съм проверки. В митниците определено трябва да има огромни реформи и ги планираме в най-скоро време."

Който го може, го може

Практиката по "освобождаване" на пратка в редица европейски държави показва, че не е нито трудно постижимо, нито е голяма философия нещата да се случват лесно и некорупционно. В Германия и Великобритания например за целия процес отговарят куриерските служби, които доставят пакета до дома на гражданите заедно с всички необходими документи за подписване и разплащане и след това имат грижата да уведомят митниците. Според Светла Костадинова от Института по пазарна икономика единият вариант за улесняване на процедурата е, ако всичко се извършва по електронен път - попълваш документите сам, плащаш и получаваш удостоверение за платени мита и данъци или то се изпраща на посочен от теб електронен адрес - в случая куриерската фирма. "Така, поне по най-приблизителни сметки, минимум половината от работещите в митницата могат да бъдат освободени и няма да се губи времето на хората", пише тя в сайта на организацията. Другата възможност според нея е всичко да се случва на едно гише, да се прави от един служител и да отнема не повече от 20 минути.

Със сигурност може. На capital.bg ще ви държим информирани за развитието на случая, ще събираме примери за добри практики и идеи за промяна, ще знаете как отговарят на тях от Агенция "Митници".

* Заглавието на статията е от надписа на една от тениските, поръчани от Еленко