Обратна връзка

Разбира се, като принципно добронамерен човек, се завърнах в горната стая и заявих, че са регистрирали молбата ми и съвсем приятелски попитах каква е следващата стъпка за получаване на прословутия номер. Доста раздразнено и без обяснения ми подадоха друг формуляр с цел

регистриране на временен номер, тъй като ако съм искала постоянен, ще трябва да чакам поне 3 работни дни. След това трябваше да отнеса формуляра в стая без номер на долния етаж, където по мои наблюдения бяха хората от информационното обслужване и ми казаха да оставя формуляра и отново да се кача в горепосочената стая и да изчакам около 30 минути докато донесат номерата.... Зададох си въпроса за локална мрежа, за онлайн формуляри, за ето такива неща, които биха направили процедурата по-ефективна и бърза, но след следващата стъпка реших, че ефективността явно не е цел в този цирк на абсурда.

След изчакване от около 45 минути, получих своя временен и еднократен EORI номер и се отправих към едно от двете места, където можеха да ми попълнят митническата декларация - споменатите 2 гишета - които по-скоро приличат на фургони, отколкото работни места. Сред още облаци цигарен дим и 18 лева за услугата се сдобих и с този документ. Оказа се, че поради това остойностяване на пратката - примерно посочено от подателя от 100 канадски долара, аз трябваше да платя мито от 42 лева към вече споменатите.... Към тях се прибави и банковата такса за платежно нареждане от 2 лева.

С вече платени такси, мита, получени документи и т.н. се отправих към заветното последно гише, където би трябвало най-накрая да освободя пратката и да се насоча към централния офис на Fedex и да я получа.... Забравих да спомена, че пристигнах към 14, а вече е към 17.... Трябва да отбележа отдадеността на въпросния служител в тази брънка на абсурда - той единствен се бе научил да разчита почерка на началника - иначе неразбираем за никого по веригата до момента и да съзре в резолюцията необходимостта преди да я освободи пратката да мине физически митнически контрол... Едва ли бе умишлено проява от страна на началника, но това преля чашата на моето търпение. Това преведено на разбираем език, беше - аз да отида с тази резолюция и всички документи до офиса на Fedex, където след заплащане на цесията от 12 лева, митнически служител трябваше да отвори пратката и да опише съдържанието, след което аз да върна всички документи обратно на служителя в работното му време, той да освободи пратката и аз да отида още веднъж до Fedex и да си взема съдържанието. Излишно е да споменавам допълнителните разходи за такси, за да мога да отида в офиса на Fedex до 17:30 и след това обратно до митницата до 18. И разбира се, не успях да си взема пратката този ден.... Оставих документите на летището, откъдето куриер на Fedex трябваше да ги вземе и да донесе пратката до мен....и това отне още няколко дни.....

Не мисля, че има някаква умисъл в така уредените процедури...но през цялото време си мислех....за това ли плащаме данъци и заплати на администрацията, за да ни подлагат на подобен абсурд....Само като допълнение - същото безумие цари и при желание да поканите граждани на трети страни, които имат нужда от визи на посещение в България - пътечката в Дирекция Миграция на бул. Мария Луиза е подобен параграф 22.....през необходимите формуляри, данни, нотариални заверки и документи, които трябва да предоставите, таксата от 20 лева на покана и чакането....

Но явно позволяваме прекалено много абсурди...

Деси Христова

*****

Пичове, това по-долу е моят неприятен опит с митницата, описан преди няколко месеца. Имам дежа ву :) Не че е кой знае какво, но за мен тази случка бе направо потресаваща. Не за друго, а заради простотата на услугата и ситуацията, за която ще ви разкажа.

Та става въпрос за една пратка от САЩ, която трябваше да бъде освободена от Митница "Аерогара София", за да мога аз да си я взема от UPS. И така, решавам аз в петък да тръгна час по-рано от работа, за да мога да стигна по-рано на летището и да си свърша работата. Всеки, който не е ходил и не си е имал работа с митницата (и по-точно освобождаване на пратки и стоки) го очаква неочаквано приключение в лошия смисъл на думата. Влизам аз в сградата и като при всеки нов сблъсък с държавната администрация стоя на входа и се чудя откъде ли да я почвам. В смисъл, от коя стая се тръгва.

На входа разбира се има бележка, която казва, че "Информация" е стая 12. Значи търся аз тази стая, но просто няма такъв номер. Те са два етажа, сградата е малка, но от стая 12 няма и следа. Една жена ме видя, че съм страшно объркан и ме попита за какво съм дошъл. Тя обаче ми казва да сляза в деловодството.

Отивам аз в деловодството и там две женици работят. Показвам аз документите и казвам, че са ми дошли едни учебници с UPS и трява да мина през митницата, за да ми освободят пратката и да мога да си ги взема преди уикенда (UPS не работят събота и неделя). Жената, която се нае да ме обслужва беше една женица с червена коса, леко пълна, на която така и не разбрах името, за да я спомена сега тук по име. Но съм сигрен, че всеки от митницата веднага ще се сети коя е, тъй като в това деловодство работят две жени - едната руса, другата червенокоса. И червенокосата като разбра за какво съм дошъл ми каза да излезем в коридора. След което ми обясни, че съм бил дошъл късно (беше 16:40, а на вратата им пише, че работят до 17:00) и че ще ми помогне, но цитирам: "Нали ще почерпиш"!!!! Моля??? Тая и изфръкнаха очите и почна нещо да пелтечи от сорта на: "ами нали ти... то е късно вече..." Въобще, казвам ви нямаше и 5 минути и вече си искаха рушвета. Беше толкова просто и естествено за нея да си го иска, че всъщност аз се почувствах неловко вместо нея. Веднага ми напомни на филма "Да обичаш на инат", където една служителка иска рушвети от шофьорите, за да пише, че возят краставици, а не картофи или обратното. Разбира се аз направих такова изражение, че да не оставя и грам съмнение в моята почтенност :). И тогава ме пратиха в друга стая - стая номер 12.

Пак търся, пак няма номер 12. Питам аз къде е и ми посочват една стая на която пише номер 10!!! Както и да е. Влизам аз, казвам за какво съм дошъл и казвам, че долу са ми поискали "да почерпя". Облещват едни очи срещу мен и супер смутени ме питат кой го е казал това. Аз казвам, че в деловодството са ми поискали "почерпката". Замълчават си в стая 12 и ми дават един лист, с който пак трябва да се върна в деловодството, за да ми дадат входящ номер и с него да се наредя пред стая 6, където да съм чакал. ОК, така да бъде. А, забравих. Навсякъде ти се казва, че трябва да си изкараш някакво нещо, на което му викат EORI, но когато ги попитах какво е това ми казаха, че и те не са сигурни, но че от ЕС го изискват.

Слизам аз при деловодството, само че този път ме поема другата жена - русата - която беше много настоятелна да отида при нея, а не при червенокосата й колежка. Там, тя ми казва, че трябва да изчакам 5 дни за да ми дадат това нещо EORI. WTF!!! "Ама как 5 дни?" И тя казва, че ако искам да ми го изкарат сега трябва да се помоля на колегите в стая номер 6. "Да се моля ли!? Защо да се моля? - Ами трябвало е да кажете в стая 12, че искате EORI веднага." Вече може да се досещате, че никой не ме е питал дали искам EORI сега или след 5 дни.

Та отивам аз в стая 6 и им обяснявам аз, че имам да взимам едни учебници и че въобще не знам какво става тук и при кого трябва да ходя да се моля, но нещо ме разиграват и мен това не ме кефи. Момчето в стая 6 (като влезете първото в ляво) ме изгледа безразлично, взе ми документите и след 5 минути ми ги върна и ми каза да се качвам в стая 12. Вече става кръгче. Аз обаче гледам като добиче, а той вика, че е така и че трябва да се върна в стая 12. ОК. Отивам аз пак там, попълвам нещо си, пиша че съм получил EORI на 02.10.2009 и се подписвам и жената (като влезете вляво, на която също не знам името) ми вика, пратката вече ви е освободена. УРА!

Супер щастлив, паля колата и отивам в UPS (което е наблизо). Това е вече към 17:10. Когато обаче представих документите, които имах в себе си, но които не разбирах, от UPS ми казаха, че това не са нещата, които ми трябват и че трява да се попълни една декларация в митниците (всъщност декларацията се попълва от едни бюра отстрани на митницата, които ти вземат 15 лева за това и ти нямаш никакъв избор) и че ме очакват още няколко гишета и че аз няма да успея днес, а чак в понеделник, тъй като работния им ден приключва скоро.

Изпързаляха ме. Ей това стана. Изпързаля ме държавната администрация с нейните чиновнички, които не са свикнали да им отказват почерпка, но на които ние всички плащаме заплатите. И защото са сполотени се наговориха да ме пратят за зелен хайвер. И уж нов морал. Какво ново бе? Ако Симеон Дянков иска да съкрати с 15% раздутата администрация аз бих го посъветвал да го почва час по-скоро. Първо да се отърве от такива корумпирани чиновници, а след това и да оправят цялата бюрократщина с разиграването на данъкоплатците по разни стаи, в които отгоре на всичко трява да се молиш, разбираш ли. Както и Ваньо Танов да се хваща и да почва да работи, защото ако за такива глупости и обикновени услуги се искат рушвети, тогава наистина не мога да си представя какво става с наистина "големите пратки".

Вече ми е по-ясно как митничарите могат да карат последни модели Мерцедес и да имат вили за по няколко милиона. Но още не ми е ясно докога това ще продължава. Та докога?

nesty

*****

Една история от месец август 2009 г.: Един слънчев ден получихме известие за доставка на пакет от САЩ и ни накараха да плащаме мито 64 долара. Поръчахме си 8 чифта обувки на стойност 141 долара. Твърдяха, че били с комерсиална цел. Обаждахме се на горещия телефон на АМ и ни казаха да пуснем жалба. В АМ София на гишетата бяха много груби. Дотогава поне 3 пъти сме поръчвали и не сме имали проблеми. Като им казахме,че не за пръв път поръчваме, ни казаха да си мълчим, да не сме говорили такива неща. А предния път пак ни викаха, отвориха кашона, погледнаха, без да пипат, взеха фактурата и ни го дадоха. Дори ги питахме: Ами ако си поръчам само 3 чифта? Пак ли е с комерсиална цел? И отговорът беше: Може пак така да решим.

И така, решихме да пуснем жалба по e-mail, за да видим, дали ще реагира някой. На всичко отгоре митото беше изчислено на база продукт + доставка.

На жалбата така и не получихме отговор. А междувременно започнахме да звъним.....

Пак звъннахме на горещия телефон, оттам ни препратиха към някаква госпожа. Много любезна. Предложи да не пишем жалба, лично ще се заеме. Проведохме разговори с 4 митнически служители и с изключение на последната, другите освен за 45 евро лимит не бяха чували за новото изменение от 150 евро.

А за промяната от 30 лева сме убедени, че ще ги знаят всички....

Miss Privacy

*****

И аз имах такъв проблем на Веслец - пратката съдържаше един подарък - слушалки синзъб на стойност 10-ина долара. Поискаха ми 80 лева ДДС и аз, понеже стойността на пратката беше към 120 лева им казах, че искам, да я пратя обратно до Щатите. Обаче се оказа, че трябва да дам 50 лева за обратното изпращане (за сведение сестра ми беше платила 20 долара за изпращането до България) и им казах, че я оставям пратката там - да правят каквото знаят.

Обаче това май беше прецедент и тия не знаеха какво да правят.

После служителката на гишето ЕМС (ускорената поща), ме пита кой митничар е оценил стоката и дали е мъж. Казах и, че е мъж, тогава тя ме помоли да почакам и доведе една жена митничарка. Митничарката се заяде за слушалките блутут, че не били декларирани. Казах и, че са подарък и че ако това е проблемът, ще ги оставя. Като чу това, митничарката ми каза, че не дължа никакво ДДС и ми даде пакета - "да видя, че и те са хора".

Взех си пакета и го отворих след малко в централното фоайе на митницата - слушалките блутут бяха изчезнали. Отървах се леко, обаче съм и казал на сестра ми нищо повече да не ми изпраща - мразя да давам подкупи (или да ме правят на балама).

Goro

*****

Няма да описвам в подробности какво ми се наложи да направя за първи път от 15 години насам (толкова години назад са ми пращали подаръци), за да получа коледен подарък за децата си от приятели от Норвегия! В общи линии е едно и също явно навсякъде, но с няколко немаловажни в случая разлики!

Първара разлика е, че учтив, млад митнически служител, палейки цигарата си ми обясни, че формуляра за ЕОРИ номера не мога да попълня сама първо защото нямам формуляра, второ не познавам митническото законодателство и трето нямам необходимия софтуер! Всичко това може да направи само митнически агент - външна фирма, която ми взе 10 лв. за формуляра и 5 лв. за попълването му. Поне копията на личната карта ми излязоха почти "без пари".

Втората разлика с описаните случаи е, че в Добрич няма номерирани гишета, няма ксерокс, няма банка, няма и пратка! Моят маршрут беше следния: отидох в митницата да питам за какво става въпрос, т.к. не съм посветена и получих копия (безплатни) на формулярите за пакета. С тях отидох в митническа агенция (офисът е извън сградата на митницата, добре, че поне е в близост), за да ми попълнят формуляра за номера. Върнах се в митницата, където младият служител ми въведе данните в базата данни още веднъж и ми даде два листа, които ме накара собственоръчно да подпиша, че съм получила и ме прати при началника за печат и номер. Получила номера се върнах в митническата агенция, за да ми попълнят митническата декларация. С тази декларация и една флашка пак се върнах в митницата, за да проверят, че правилно са ми сметнали и да предам флашката, на която така и не разбрах какво има всъщност, но поне не трябваше да я връщам ... казаха ми, че сами ще си я вземат. После в банката, най-близката е на около км, но аз трябва да отида в Сибанк (незнам защо?), която пък е на 1,5км, да платя 27 лв. + 3 лв. такса превод и да се върна отново в митницата за да покажа платежното нареждане и да получа печат (не е същия като на Еленко). После отидох в централна поща да си взема колета и там платих 4 лв. такса ценности и 0,50 лв., така и не знам за какво, но ми издадоха касов бон.

Третата разлика е, че пакетът ми винаги се отваря. Не направи изключение и тази година. Само, че аз нито знам кой ми е отварял пакета, нито знам къде. Сега чакам да ми отговорят какво точно са ми пратили, защото за първи път ми се случва колетът да е наполовина празен и да няма подаръци за едно от децата ми...???

doicheva/dobrich

*****

Мда, днес и аз бях на митница да освобождавам пратка. Стойност 73 долара. Четири часа размотаване, разходка с митническия инспектор до Разменно Сортировъчен Център, да видят какво има в пратката, защото от митническото бюро ми написали, че обувките са с пластмаса. Декларация, подписана от мен, че отговарят на изискванията и не съдържат вредни съставки. Такса за ДДС и Мито, защото пратката била на фирма и нищо, че е под 150 евро от юридическо на юридическо лице, пак дължа мито. Ей това не го разбрах значи.

Писна ми от глупости! Не може ли просто да отворят, да извадят фактурите, да ме обмитят по тях и да им преведа парите, или поне да си платя на едно гише?

Но мен ме остави и друг път съм освобождавал и има идея кое къде, но имаше един човек с колет с една шапка, една кутия бонбони, няколко сладки и снимки, който бил със застрахователна стойност 100 долара. На всичкото отгоре, човекът не беше от града където е митническото бюро, едно че загуби сума ти и време, второ, че ако нещо беше забравил трябваше да пътува 40 километра, за да вземе нужният документи и т.н.

Направо не ми се говори!!!

Акъл нямат ей!!!!

Zdravko Z.

*****

Радвайте се, защото имате възможност да си вземете пратката още същия ден. Не така е в провинциалните митници - конкретен пример митница Лом, където "пратките се проверяват само в Сряда", т.е стоят си по седмица в митницата!

От какъв зор?!

Живяла съм в САЩ, никога, ама никога пратка не ми е отворена за проверка, както и изпратена от там за БГ не е проверявана. Живея в друга европейска страна, която по бюрокрация прилича доста на БГ, но дори и тук, освобождаването от митница за пратки извън Европейски съюз става точно за 5 мин.

На едно гише, от един служител!

Лора

*****

Получаването на пратка от ЕС също не е цвете — поръчах си книги от Германия (amazon.de) и ме пратиха на митницата. Загубих два пъти по два часа да отида и да се върна (защото миличките работят само до 16,30), плюс си искат рушвета от 4 лева. Ако може да проучите защо така плащам 4 лева и си получавам пратката на другия край на София, ще съм ви благодарен да разбера.

Анонимен

*****

Освен това не трябва ли закона да прави разлика когато пращаш неща на самия себе си, още повече когато тези предмети са употребявани? Или да се отмени ДДС и мито при внасяне на книги и учебници?

ForrestGump

*****

Днес минах през митницата, за да подам молба за постоянен ЕОРИ номер. Цялата процедура доста бърза: попълва се заявление (което го има и онлайн на customs.bg) и се подава в деловодството на столична митница. Дотук добре.

Но при подаването разбира се ми беше поискано ксерокопие на личната карта. Моят отговор:

Отговорът на служителката беше само едно смутено "Добре".

Изводът е ,че трябва да си знаем правата и да изискваме да се спазват както те изискват от нас да плащаме ДДС върху стоки над 30 лв.

Предложението ми е да се съберат въпросните права в един кратък списък и всеки като отиде да си взима нещо от митницата да следи за спазването им.

Slavko

*****

И някои наши читатели, които са споделили съприкосновенията си с митническите служби в блоговете си:

В блога си Йордан Стоилов описва 4-часовото си преживяване в митническата служба в Пловдив и завършва с разбираемото "Повече няма да се повтори".

На Оги Ковачев му се налага да заведе американския си колега до митницата на летище София, за да освободят две малки пратки от САЩ. Процедурата се проточва цели два дни.

Очакваме още ваши реакции по случая и идеи как да се подобри ситуацията в българските митници. На [email protected] можете да ни изпращате идеи за други каузи, които да водим и печелим заедно в името на нормалността.