И планът за енергетиката и климата на България върви към провал

Сега Брюксел връща оценката си и тя очаквано не е положителна. Планът бе пуснат за обществено обсъждане през декември 2023 г. още преди реално да бъде готов. Липсваха базови данни и информация.

Днес комисията критикува сериозни части от плана и подчертава редица липси в него.

• Държавата представи "празен" План за енергетика и климат.

България, както всички страни, трябва да предаде окончателен вариант на плана до края на юни. Страната ни обаче надали ще е готова предвид политическата криза и предстоящите избори. Този път обаче това няма да остане без последствия - веднъж вече наказателната процедура срещу България бе отменена, но ЕК няма да чака твърде дълго за конкретни резултати.

Според източници на "Капитал" в Брюксел ЕК не е безразлична към бягането от отговорност на страната ни от целите за декарбонизация в енергетиката и ще втвърдява тона.

Оценката на още един недодялан план

България не дава ясна аргументация за навременно и ефективно постигане на своя план към обвързващата цел на съюза за възобновяема енергия от най-малко 42,5% през 2030 г. Препоръките отчитат високите амбиции на страната ни за въвеждане на възобновяеми енергийни източници, но ясно подчертават, че страната ни няма план за внедряване на новите технологии. Препоръките отразяват важността на цялостно дългосрочно планиране за внедряване на възобновяема енергия.

ЕК призовава за подробен план за внедряване на технологии за възобновяема енергия през следващото десетилетие, включително цели за иновативни технологии и повишена интеграция в сектори като отопление и охлаждане и транспорт. България се насърчава да постави ясни цели за отговор на търсенето, да надстрои своята мрежа и да интегрира възобновяеми източници в енергийната система.

В сектора на енергийната ефективност съветът към България е да разработи стабилни политики за постигане на националните цели за енергийна ефективност, включително количествени мерки и механизми за финансиране. Страната ни продължава да залага на безплатното саниране, което за всички панелни блокове в страната ще надхвърли 40 млрд. лева, вместо да разработи устойчиви финансови инструменти за домакинствата.

Комисията смята, че страната трябва да се съсредоточи върху диверсификация на доставките на газ, повишаване на устойчивостта на енергийната система и постепенно премахване на изкопаемите горива. Подчертана е нуждата от планове за съхранение на енергия, надграждане на мрежата.

Необходими са подробни планове за мобилизиране на публични и частни инвестиции заедно с постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, за да се постигнат енергийните и климатичните цели.

Друга важна препоръка е намаляване на емисиите на парникови газове от другите сектори извън енергийния и индустрията. Съветът към България е да прилага икономически ефективни политики и мерки, особено в транспортния сектор и емисиите, различни от CO2. Страната ни има национална цел за намаляване на парниковите от останалите сектори от -10% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г. Необходими са ясни прогнози и стратегии, за да се гарантира това.

България трябва да идентифицира също възможности за годишно улавяне на емисии на CO2 до 2030 г., включително планове за транспортиране и съхранение. Документът призовава за яснота относно капацитета за съхранение и обемите на инжектиране.

Комисията отчита и проблем в сектора на земеползване, промени в земеползването и горското стопанство (LULUCF). Страната трябва да очертае конкретен план за постигане на целта си за LULUCF, което включва допълнителни мерки и стратегии за финансиране.

В сектора на климата България също ясно се проваля. Страната ни тепърва трябва да анализира и да се справи с климатичните уязвимости, особено в свързаните с енергетиката сектори. Конкретните политики и мерки за адаптиране следва да подкрепят националните цели и целите на енергийния съюз.

Препоръките на ЕК казват ясно, че България няма политика по отношение на енергийната бедност и прехода на уязвимите групи към нова икономика. Липсва анализ на заетостта и новите умения, които ще бъдат създадени, както и мерки за подкрепа за засегнатите общности.

Не на последно място комисията критикува и непрозрачния начин, по който се случва изготвянето на плана. България трябва да осигури приобщаващо обществено участие в изготвянето на плана и да засили регионалното сътрудничество със съседните страни и рамките на ЕС, се посочва в препоръките на комисията.

На практика домакинствата нямат достъп до енергийната мрежа, в българския план има амбициозни цели, но няма реални мерки за постигането им Източник: Shutterstock

Новите срокове

В препоръките на комисията е записано, че се очаква окончателен вариант за всички страни, включително и България, до края на юни.

В същото време обаче, ако до момента не са направени секторни анализи и не са взети практически мерки, планът няма да се изпълни. Страната ни трябва да има отговор на препоръките до края на май, за да бъдат извършени обществените консултации и да изпратим плана в срок, подчерта за "Капитал" Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект". Според него е важно държавата ни да посочи не само какви препоръки са получени от становищата в рамките на тези обсъждания, но какви мерки са взети по всяко от становищата и мненията. Дори да се удължат сроковете, е важно да се изпълнят препоръките, а не да се прави скрито моделиране и да няма прозрачност, смята той.

Всички становища на професионалната общност от последните години са в духа на комисията, но не влизат в плана, явно Брюксел трябва да ни каже какво още имаме да свършим, обясни Цанев.

Всички становища на професионалната общност от последните години са в духа на Комисията, но не влизат в плана, явно Брюксел трябва да ни каже какво още имаме да свършим. За енергийна ефективност има цел, но няма яснота за мерките за нейното постигане.

Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.

За енергийна ефективност има цел, но няма яснота за мерките за нейното постигане, защото липсват и правилни допускания, коментира Драгомир Цанев. В настоящия план страната ни продължава да настоява, че потреблението ще расте. Но хората едва ли ще осъмнат със седем перални. Качество на живот се е повишило и хората със сигурност търсят повече нови решения за подобряване на енергийното потребление.

Липсват ясни програми за енергийна ефективност и схеми, които да привлекат частен капитал, но това важи за всички сектори. Проблем е, че не предвиждаме ясна схема от грантове, нови финансови инструменти с гаранции от държавата, както и да се акцентира върху публични фондове и по специално върху потенциала на Българската банка за развитие. Три години си говорим да се създадат схеми за енергийна ефективност във всички сектори с достъпен кредит ресурс, което не се случва, коментира Цанев.

Правилно е също комисията да настоява планът да се обвързва с реформите в Националния план за възстановяване и устойчивост, защото се вижда, че някои реформи са изпълнени проформа, подчерта Цанев.

Пример е създаването на Националния фонд за декарбонизация. В Интегрирания план в областта на енергетиката и климата е описано, че той ще има капитализация 8.4 млрд. лева. А реално току-що приключи общественото обсъждане, в което единствената реформа е преименуването на Фонда за енергийна ефективност и енергийни възобновяеми източници на Национален фонд за декарбонизация с инвестиционен обем от 20 млн. лева. Това е 400 пъти по-малко спрямо заложеното, което означава, че няма амбиция за продължаване на тази реформа. Това превръща фонда в малък бутиков финансов инструмент без яснота как тази реформа ще бъде изпълнена, посочи Цанев. Същото е с реформата за енергийната бедност - има дефиниция, но няма механизми за прилагането й, добавя той.

Досегашната политика на администрацията показва ясно, че това се прави, за да се обосноват нуждите от запазване на стари енергийни мощности и създаване на нови, коментира Цанев.

Препоръките на комисията са същите, които ние като граждански сектор сме давали на правителството, коментира за "Капитал" и Теодора Пенева, икономистът и старши експерт към международната екологична организация WWF.

Например специално за енергийната бедност ЕК критикува липсата на национална цел за намаляване на енергийната бедност. Най-малкото ако страната няма подобна цел, трябва да посочи ясни аргументи за това, каквито в нашия план няма. Както казват и препоръките, все още липсват и механизми за компенсиране на енергийно бедните домакинства.

Препоръките на Комисията са същите, които ние като граждански сектор сме давали на правителството. Например специално за енергийната бедност ЕК критикува липсата на национална цел за намаляване на енергийната бедност.

Теодора Пенева, икономист и старши експерт към международната екологична организация WWF.

Но е необходимо още да се поеме ангажимент със срок за въвеждане на механизъм за социална поносимост на цените, особено в условията на преход към либерализиран пазар, смята Пенева.

Не е ясно защо след като гражданският сектор, неправителственият сектор и бизнесът са отправяли редица препоръки, те не са взети предвид, което е показателно за липсата на желание това да бъде направено.

На въпросите на "Капитал" от екоминистерството отговориха, че работят по препоръките на ЕК и по екооценката на плана, така че да успеят да спазят срока (виж карето). От Министерството на енергетиката не отговориха в рамките на деня.

Защо ни е този пореден план

Интегрираните планове за енергетика и климат на държавите членки са основен елемент за стратегическо планиране на декарбонизацията на национално ниво в съответствие с целта от 1.5°C на Парижкото споразумение, а след това и Европейския зелен пакт на ЕС за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и осигуряване на бърз и справедлив преход към чиста икономика на бъдещето.

В своите планове всяка страна членка бе длъжна да опише по интегриран начин различни национални цели в областта на климата и енергетиката, политиките и мерките за постигането им, както и адекватното им финансиране до 2030 г. Целите обхващат различни сектори освен енергетика като селско стопанство, индустрия, емисии от сгради, транспорт и други.

Плановете бяха одобрени първоначално през 2020 г., а впоследствие държавите трябваше да представят доклад за напредъка на всеки 2 години в съответствие със структурата, формата, техническите подробности и процеса, определени в Регламента за прилагане. Като част от доклада за състоянието на енергийния съюз комисията наблюдава напредъка на ЕС към постигането на тези цели.

България заедно с още пет държави не подаде такъв доклад за напредъка си в средата на 2023 г. Във връзка с това ЕК започна наказателна процедура срещу страната ни, засега тя е временно отменена, но допълнително забавяне ще създаде нови трудности. Поставените цели са свързани с териториалните планове за справедлив преход, както и с евентуално кандидатстване по други инструменти за подкрепа от ЕС като Модернизационния фонд.

Миналата седмица комисията приключи производствата за установяване на нарушения, образувани срещу България и Полша през декември за това, че не са представили своите планове. Но нови процедури срещу страната ще последват и ако не си свърши качествено работата навреме, както отново се очертава.