Свят

Европейският социален фонд за климата - инструментът за постигане на Net Zero

Очаква се фондът да започне работа през 2025 г. и да подкрепи домакинства и бизнес за енергийния преход и квотите за емисиите на сгради и автомобили

Моника Върбанова

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Целта на ЕК да декарбонизира икономиката на Европа и да я превърне във въглеродно неутрален континент до 2050 г. е амбициозна, важна и респектираща. Това обаче ще има своята цена. В момента тя се плаща основно от енергийния сектор под формата на такси за отделяните емисии, но това няма да е достатъчно, за да се постигнат целите на Зелената сделка и законодателният пакет "Готови за 55" (Fit for 55). Така Брюксел предлага разширяването на търговията с емисии с ново направление ETS2, което включва строителния сектор и автомобилния транспорт. Това обаче означава, че цената на декарбонизацията ще достигне и пряко до домакинствата и това ще има своите социални въздействия - особено в по-енергийно бедните страни, в която група попада и България.

За да противодейства на последиците, които ще произтекат от тази инициатива, комисията предлага да се въведе Европейски социален фонд за климата. Идеята е той да предоставя временна директна подкрепа към доходите за уязвими домакинства, както и за мерки и инвестиции, които намаляват емисиите в секторите на автомобилния транспорт и строителството на сгради и в резултат на това да намалят разходите за хората в риск, микропредприятията и потребителите на транспорт.

Какво ще представлява фондът и кога ще заработи?

Новата система за търговия с емисии ще постави годишно намаляващо ограничение на емисиите от секторите на автомобилния транспорт и строителството, а всички квоти ще бъдат продавани на търг. Размерът на фонда ще съответства на целевия дял от приходите от търговете на квоти за емисии по новата система.

Фондът следва да предоставя финансиране на държавите членки за подкрепа на мерки и инвестиции в повишена енергийна ефективност на сградите, декарбонизация на системите за отопление и охлаждане на сгради (например централно отопление на газ да бъде заменено с друго, което работи с електричество от ВЕИ), включително интегриране на енергия от възобновяеми източници и предоставяне на подобрен достъп до транспорт с нулеви и ниски емисии.

Социалният фонд за климата следва да финансира и конкретни мерки за справяне с енергийната бедност и нарастващите транспортни разходи както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, включително: намаляване на енергийните данъци и такси или предоставяне на други форми на пряка подкрепа на доходите за справяне с нарастващите цени на автомобилния транспорт и горивата за отопление до 2032 г.,стимули за обновяване на сгради и за преминаване към възобновяеми енергийни източници в тях, за преминаване от частен към обществен транспорт, споделяне на автомобили или колоездене и др.

Ще могат да се възползват микро-, малки и средни предприятия и потребители на транспорт, които имат затруднения при достъп до алтернативи на изкопаемите горива. В очакване на въздействието на тези инвестиции върху намаляването на разходите и емисиите, фондът също така ще може да финансира временна пряка подкрепа на доходите за уязвими домакинства.

Европейският социален фонд за климата ще започне да действа през 2025 г., една година преди началото на предложената нова схема за търговия с емисии ETS2, и се очаква да работи с около 10 милиарда евро годишно или общ бюджет от 72 милиарда евро за 2025 - 2032 г.

Очаква се Европейският парламент да приеме своята позиция по предложението на ЕК по време на пленарната сесия в началото на юни, което ще му позволи да започне преговорите със Съвета за окончателния текст.

Критиките към Европейския социален фонд за климата

И макар в европейския балон да се гледа по-скоро положително на идеята за Европейски социален фонд за климата, не липсват и притеснения, свързани с бъдещата му работа. Според Камил Дефард в анализ за института Jacques Delors социалните предизвикателства с настоящата енергийна криза, биха се влошили от новия въглероден пазар на ЕС за емисии от сгради и автомобилен транспорт (ETS2) поради вече съществуващи неравенства между европейците.

Увеличението на цената на автомобилния транспорт ще засегне както домакинствата от ниската, така и от средната класа, смята още тя. Не на последно място фондът е твърде малък, за да финансира правилно както зелените инвестиции, така и социалните компенсации за домакинствата (и микропредприятията), което подлага да риск адекватна подкрепа на тези, които имат най-голяма нужда от нея.