Речник на климатичните термини
Или какво се крие зад непознатите думи, с които Брюксел говори за новия "Европейски зелен пакт"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В основата на предложения от Европейската комисия Зелен пакт стои желанието да се изпълнят задълженията за намаления на емисиите на парникови газове. Тъй като част от термините, като например таксономия или негативни емисии, звучат странно и експертно, подготвихме кратък речник на непознатите думи.
Парижко споразумение – споразумение на 197 държави (187 са го ратифицирали към момента), с което подписалите го през декември 2015 г. се ангажират да положат всички усилия, за да ограничат нарастването на глобалните температури до 2 градуса по Целзий спрямо тяхното прединдустриално равнище. Тъй като глобалните температури са вече по-високи с един градус, реално целта е те да не нараснат с още един градус. Всяка страна има свой национален план, в което е заложила определено ниво за намаляване на парниковите емисии, но споразумението не предвижда контролен механизъм за нивото на амбициите, нито пък наказания за неизпълнение. Затова и цели от Парижкото споразумение към 2030 г. са двойно по-ниски от необходимото за ограничаването на глобалните температури.
Намаляване на емисиите с 50% до 2030 г. – Още от Протокола от Киото през 1997 г. като базова година за намаление на емисиите се приема 1990 г. Досега целта на ЕС беше да намали изпусканите въглеродно газове с 20% до 2020 г., като от страните членки се очаква да постигнат по-добър резултат, вероятно около 26%. В момента европейското законодателство изисква постигане на 40% намаление на емисиите от парникови газове към 2030 г., което на практика означава да се постигне с 50% по-добър резултат от настоящия. Това е една от причините някои страни членки, Европейският парламент и Европейската комисия да настояват целта за 2030 г. да се повиши на 50-55%. Другата причина е, че подобно намаление на парниковите газове е необходимо (поне според консенсусните модели на IPCC), за да се постигне целта за ограничаване на ръста на глобалните температури до 2 градуса по Целзий. Проблемът е, че засега само ЕС има толкова амбициозни цели, а неговите емисии са едва 9% от глобалните.
Негативни емисии – Към 2030 г., според последната консенсусна прогноза на Международния панел за изменение на климата (IPCC), дори и страните, подписали Парижкото споразумение, да изпълнят ангажиментите си (което е малко вероятно), глобалните емисии ще достигнат 52-58 гигатона годишно, т.е. ще се запазят на сегашното си ниво или малко по-високо. За да се ограничи нарастването на глобалните температури до 2 градуса по Целзий до края на века, още след десетилетие емисиите трябва да спаднат до 38-45 Гт/г. Подобен спад засега изглежда немислим, което ще доведе до продължаващо увеличение на глобалните температури. Именно затова повечето сценарии предвиждат, че към 2050 г. емисиите на парникови газове трябва да станат негативни, за да може към края на века да се ограничи нарастването на температурите.
За да се случи това, първо ще е нужно вече да е постигнат рязък спад на изпусканите парникови газове. След което да се приложат мерки за тяхното обратно "изсмукване" от атмосферата. Класическата и най-достъпна мярка е залесяването. Но за да се постигне нужното намаление на въглеродните емисии, IPCC бяха изчислили, че трябва да се залеси територия с размера на Русия. Затова освен мерките за улавяне и погребване на CO2 (дори и при горенето на биомаса), усвояването от почвите (например трябва да спре дълбоката оран) ще трябва да се използват и нестандартни мерки. Например използването на геоинженерство (всмукване на CO2 от естествени минерали, като перидотити) и директно улавяне на въглероден двуокис от въздуха. Проблемът, разбира се, е, че освен залесяването останалите технологии са тествани само в лабораторни условия и струват много скъпо. Например в момента едва 0.1% от глобалните емисии на CO2 биват "погребвани" чрез индустриални инсталации.
Гранично въглеродно мито – това е една от най-спорните мерки в Зелената сделка. Чрез нея се цели да се спре нелоялната конкуренция от страни, които нямат силно климатично законодателство. Въпросът е обаче какво би се случило, ако страни като САЩ или Индия решат да отвърнат с наказателни мерки?
Климатична неутралност/въглеродна неутралност – първият термин се използва по-често в ЕС, за да се избегне използването на думата въглерод. Целта е по този начин да се намали съпротивата срещу климатичните мерки на индустриите, които са силно зависими от емисиите на CO2. Идеята е, че изпускането на парникови газове трябва да се уравновесява от мерки за тяхното премахване. Реално обаче дебатът премина на друго ниво, виж следващата дума.
Новият курс (или по правилно сделка) – Европейският зелен курс черпи вдъхновение от политиката по времето на американския президент Франклин Делано Рузвелт (1933-39 г.), чиято цел е била, от една страна, да рестартира американската икономика след началото на Великата рецесия през 1929 г., а от друга, да помогне на най-засегнатите американци. Новият курс се осъществява чрез серия от финансови реформи, регулации, огромни инфраструктурни проекти и социални програми, които довеждат до масирана държавна интервенция. Името често се използва от политици, които искат да използват силата на държавата като икономически лост.
Таксономия на екосъобразните икономически дейности – единна класификация на икономически дейности, които допринасят за постигане на неутрална по отношение на климата икономика. Таксономията ще определя кои дейности могат да се подпомагат от ЕС и публичните финансови институции като зелени. Например от таксономията отпаднаха ядрените проекти.
Фонд за справедлив преход – Фондът беше предложен от Европейския парламент в хода на преговорите за бюджета на ЕС за периода 2021-2027 г. Целта му беше да подпомогне специално най-засегнатите и по-бедни страни в ЕС от политиката на декарбонизация. Сумата, предвидена от ЕК в него като субсидии, беше едва пет милиарда евро, като обхватът на фонда беше ограничен за всички 27 страни членки, което още повече намали надеждите за някакъв ефект.
1 коментар
Обикновено зад мазните думи има тесла. Не вярвам този път да е по-различно.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.