Климат

Разходите за агробизнеса в Испания ще растат на фона на опустиняването

В най-засегнатата държава в Европа прекомерната употреба на вода в селското стопанство нараства заради изменението на климата

Мери Иванова

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Горещите вълни и горските пожари, които обхванаха Средиземноморието това лято, дадоха на Европа мрачен урок за опасностите, които носи изменението на климата. Но много експерти са също толкова притеснени от дългосрочния проблем - опустиняването (или дезертификация - когато един относително сух регион става все по-сух). Често необратим процес, опустиняването нараства на континента - особено в Испания, където около една пета от страната вече е засегната.

Един от най-големите проблеми

"Опустиняването е един от четирите най-значими екологични проблеми в света заедно с изменението на климата, загубата на биоразнообразие и замърсяването", казва Елиас Симеонакис, експерт по темата в Manchester Metropolitan University. "Ние зависим от онези области, които се влошават в момента... за храната и населението си. След като се влошат, не можете да направите много, за да ги оправите."

Опустиняването води до деградацията на земята в сухи райони, което я прави безплодна. Основната причина често са човешки действия, като свръхупотребата на земите и прекомерното напояване, което води до ерозия на почвата и източва водоносните източници. Проблемът съществува в ужасяващ мащаб в Испания, където селското стопанство непрекъснато се индустриализира и три четвърти от сушата вече е суха или полусуха.

"Испания е страна от ЕС с най-голям риск от опустиняване", заявява Тереса Рибера, вицепремиер и министър на околната среда, пред Financial Times. Тя казва, че правителството планира да изготви национална стратегия тази есен, първата такава от 13 години насам.

Световна, а не местна криза

Регионите в югоизточната и източната част на Испания са сред най-тежко засегнатите в Европа. Но опустиняването се наблюдава и в Италия и Гърция. Кризата е още по-тежка в Северна Африка, в палестинските територии и в Мозамбик. САЩ също се сблъскват с прекомерната употреба на вода, съчетана със скорошните продължителни суши, които водят до дезертификация в западните щати.

Перспективата световната температура да се повиши с 1.5 градуса спрямо нивата от преди индустриалната революция до 2040 г., както е подчертано в доклада на Междуправителствената група за изменението на климата от този месец, влошава нещата. Все по-често срещаните горски пожари могат да нанесат поражения върху плодородието на горните почви. Горещото лято също може да превърне почвата в прах, която силните дъждове отмиват.

В Испания около 20% от земята вече е пустееща, до голяма степен поради исторически причини, като разрушителното копаене и свръхзасаждането. В засегнатите райони плодородната земя вече е неспособна да дава значителни култури, макар и да има останала растителност. Сателитните изображения показват, че още 1% от испанската територия деградира активно поради интензивни земеделски практики.

"Това е като черна дупка", казва Габриел дел Барио, изследовател в държавната експериментална станция Arid Zone в Алмерия, един от най-засегнатите райони. "Този 1% застрашава провинцията на километри около себе си."

Дел Барио добавя пред Financial Times, че противно на общоприетото недоразумение, опустиняването не означава напредване на пустинята. "Сахара например е много зряла система", казва той. "Вместо това става дума за неустойчиво прекомерно използване на природни ресурси, които се добиват отново много бавно, ако изобщо могат." По думите му, селското стопанство използва почти седем пъти повече вода, отколкото всички испански домакинства. Около една четвърт от водоносните хоризонти в страната са свръхексплоатирани. Модели на учени от университета в Аликанте показват, че почвата за зърно и слънчоглед в провинция Кордоба може да бъде изчерпана в рамките на следващите шест десетилетия.

Маслиновата промишленост също е под заплаха. Испания е известна с износа си на зехтин. Но въпреки че културата традиционно изисква малко или никакво напояване, сега често се отглежда в овощни градини с висока плътност, където растенията приличат на храсти, а не на дървета. Те могат да бъдат събирани машинно, голям напредък в производителността от вековната традиция земеделските работници да удрят клоните на дърветата, докато маслините паднат. Но такова интензивно земеделие има и значително по-големи нужди от вода.

В провинциите Хаен и Гранада маслиновата промишленост е основният потребител на вода. В Андалусия селското стопанство е отговорно за почти 80% от общото потребление на вода в региона. Производителите казват, че по-ефективните напоителни системи са позволили на селското стопанство да намали използването на вода през този век. Въпреки това през последното десетилетие потреблението на сектора отново се е повишило.

"Това е стара поговорка: "Колкото повече вода, толкова по-сладки са плодовете", казва Висенте Андреу Перес, старши изследовател по опустиняването в Испанския национален изследователски съвет. "Но не можем да увеличаваме земеделските печалби завинаги. Всичко има граница и ако стигнем до границата в този случай, няма да можем да се върнем назад."