Горещо: Новият климат ще променя политиката и икономиката в следващите години

Това прави поемането на ясни политически ангажименти за намаляване на емисиите и въглеродната зависимост още по-неотложни на предстоящата през ноември Конференция за промяната в климата (COP26) на ООН, в която ще участват около 200 държави и се очаква целите от Парижкото споразумение да бъдат най-малкото препотвърдени, а вероятно и допълнени.

Най-амбициозният сценарий

Според доклада на IPCC е възможно затоплянето да бъде намалено обратно до 1.4 градуса до 2100 г. при успешно следване на най-амбициозния сценарий на абсолютна въглеродна неутралност и много ниски емисии на парникови газови. Според данните на IPCC човечеството генерира около 40 млрд. тона CO2 в атмосферата годишно. До 2050 г. тази цифра трябва да падне до около 5 млрд. тона CO2 на година, което при сегашните политически ангажименти изглежда като прекомерна задача.

Повечето държави с високи доходи вече са обновили плановете си и нямат много място за маневриране. САЩ планират да намалят емисиите си с 50% до 2050 г., а за същия период ЕС планира намаление от 55%. Това означава, че държавите със средни доходи и развиващи се държави трябва да положат най-големи ангажименти за постигане на положителния сценарий, което е трудно постижимо от политическа гледна точка, тъй като означава и намаляване на индустриалните им обороти. Някои от най-големите развиващи се икономики като Бразилия и Индонезия не само не напредват в постигане на климатичните си цели, ами поради правителствата на власт дори вървят в обратната посока, сочи пред New Scientist Питър Бетс, експерт по климата в тинк-танка Chatham House и бивш главен преговарящ за климата на ЕС.

Според Джори Рогелж от Imperial College Лондон, друг автор на доклада, цитиран от NS, тъй като значителна част от вече поетите ангажименти по Парижкото споразумение не са реализирани като твърди политики, Земята най-вероятно се е запътила някъде между сценариите за средни или високи емисии тоест затопляне между 2.7 градуса и 3.6 градуса до 2100 г.

Големият въпрос е Китай

Всеки опит за постигане на ниски емисии на глобално ниво минава през амбициозни мерки от страна на най-големите замърсители в света - САЩ, ЕС, Китай и Индия, които заедно отговарят за 50% от глобалните емисии. САЩ, ЕС и Индия всички заявяват амбициозни цели, като Индия флиртува и с идеята да предложи пълен въглероден неутралитет. Китай засега обаче не променя старите си обещания да продължи да увеличава въглеродната си стъпка поне до 2030 г. и да постигне въглеродна неутралност през 2060 г. - цел, която според активисти, включително и Greenpeace, не е отразена в реалните политики на авторитарната страна.

През първата половина на 2021 г. Китай рязко е увеличил задвижваното от въглища производство на стомана, показва анализ на финландската активистка група "Център за изследвания за енергетика и чист въздух (CREA). Само за 2021 г. Китай планира да построи пещи за производство на стомана, чиито годишни емисии, около 150 млн. тона CO2 годишно, ще надминават общите емисии на икономиката на Нидерландия, посочва Financial Times. Стоманопроизводството е вторият най-голям източник на емисии от икономиката на Китай и продължава да се разраства. Дори обявената цел пикът на китайските емисии да се случи през 2030 г. е непостижима без намаляване в сегашното производство с 30%, смята главният анализатор на CREA Лаури Миливирта.

В същото време анализ на Greenpeace от юли сочи, че 90% от всички стимули за икономиката на Китай по време на пандемията са насочени именно в традиционни инфраструктурни проекти, които също са високо въглеродно интензивни, а разпространението на Делта варианта на коронавируса най-вероятно предвещава още държавни стимули.