Температури над 50 градуса се регистрират все по-често

Дните с екстремно високи температури, които надвишават 50 градуса по Целзий, са се удвоили от 80-те години на миналия век досега. Това сочат данните от климатичен анализ, изготвен по поръчка на британската обществена медиа BBC. Също така въпросните температурни рекорди се поставят в повече региони на света, отколкото преди, и това представлява безпрецедентен риск за човешкото здраве и начина ни на живот, отбелязват учените, изготвили изследването. В общия случай термометрите достигат подобни високи стойности в района на Близкия изток и Персийския залив. Дори и да са под 50 градуса, високите температури могат да представляват сериозна заплаха за човешкото здраве, ако са в комбинация с други специфични условия като например по-висока влажност на въздуха.

Според изследователите абсолютната бройка на дните с температура над 50 градуса се е увеличавала през всяко следващо десетилетие от 1980 г. насам. Това се е случвало средно 14 дни годишно за периода от 1980 до 2009 г. През следващото десетилетие обаче бройката скача драстично и се вдига на средно 26 дни годишно. За същия период дните с температура над 45 градуса са се увеличили средно с две седмици годишно. "Това повишение е 100% свързано с изгарянето на фосилни горива", коментира д-р Фредерике Ото, асоцииран директор на Института за промени на околната среда към Университета в Оксфорд, пред BBC.

И тъй като затоплянето засяга целия свят, екстремните температури стават все по-вероятни. Освен че могат да са смъртоносни за хората и природната среда, те създават сериозни проблеми за сградите, пътищата и енергийните системи. След тазгодишните абсолютни рекорди от 48.8 градуса, измерени в Италия и 49.6 градуса, регистрирани в Канада, учените се опасяват, че температури над 50 градуса вече могат да се очакват и в нови, нетипични региони, освен ако човечеството не редуцира драстично въглеродните емисии от изгаряне на фосилни горива. "Трябва да действаме бързо. Колкото по-бързо намалим емисиите, толкова по-добре", коментира д-р Сихан Ли, климатичен изследовател в Школата по география и околна среда към Университета в Оксфорд. "Ако продължим да отделяме парникови газове и отлагаме реалните действия, не само въпросните екстремни жеги ще станат още по-чести и по-жестоки, но и възможностите за реакция и последващото възстановяване ще са по-трудни", предупреждава той.

Според анализа на BBC също така през последното десетилетие максималните температури са се увеличили средно с 0.5 градуса в сравнение с дългосрочната осреднена стойност за периода 1980 - 2009 г. Това повишение обаче не е разпределено равномерно по целия свят. Оказва се, че в Източна Европа, Южна Африка и Бразилия то е около 1 градус, а в Средна Азия и Арктика - цели 2 градуса. В този контекст учените призовават световните лидери да предприемат спешни мерки и да ги обявят на климатичната среща на ООН в Глазгоу през ноември. Там правителствата ще бъдат призовани да поемат ангажимент за ново намаляване на въглеродните емисии, за да ограничат глобалното увеличение на температурите.