Битката за Люцерат, или как активисти пречат на въглищна мина да погълне германско село
Казусът е показателен за конфликта в германската политика и в цялото общество: как да се балансира спешната нужда от енергия и климатичните амбиции
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
На фона на климатичните промени и войната в Украйна, която оголи болезнената зависимост на Европа от руския газ, нуждата от окончателното спиране на използването на изкопаеми горива едва ли е била по-ясна и наложителна. Парадоксално обаче, докато това стане възможно, употребата на въглища временно е във възход в много райони на Европа. Една история от последните дни привлича медийното внимание - тя е за битката на група екоактивисти, които опитват да спасят едно западногерманско село, което по план буквално трябва да бъде погълнато от разширяващата се въглищна мина в региона.
В Люцерат (Lützerath), Западна Германия, огромният механичен копач на откритата мина Garzweiler е стигнал почти до табелата на селото. Около 200 климатични активисти препречват пътя на копачите, разширяващи мината. Те са предупредени, че ако не напуснат до вторник, ще бъдат принудително изгонени с полиция, която вече е на място. Това обаче няма да е лесно - активистите са изградили барикади на земята, а също и "къщички" на дърветата, между които се придвижват с въжета и стълби.
Земята около и под Люцерат е богата на лигнит - най-мръсните въглища. Мината, която представлява огромен мътнокафяв каньон, се простира на 35 квадратни километра и произвежда 25 млн. тона въглища всяка година. Енергийната компания RWE, която управлява мината, сега на практика е собственик на селото. Всички жители са изселени, къщите им са изоставени. Остават само протестиращите, барикадирани в старите тухлени сгради.
Битката за Люцерат се води всъщност от дълго време. Преди да премине в "партизански" стил, тя бе предшествана от големи протести в Берлин и други градове в Германия. Войната на Русия срещу Украйна обаче придаде по-голямо значение на акцията, превръщайки я в национален символ на борбата, която тече и в германската политика, а и в цялото общество: как една държава, която разчиташе толкова много на руския газ, сега може да балансира нуждата си от енергия и големите си амбиции за изменението на климата?
Германското правителство - тройна коалиция, която включва и германската Зелена партия, трябваше да преглътне няколко много трудни компромиса. Политици, които дойдоха на власт с обещания да сложат край на зависимостта от въглищата, се оказаха в позиция да разпореждат преотварянето на стари електроцентрали на въглища, или да забавят плановете за извеждане от експлоатация на други, за да подсигурят достатъчно електроенергия в страната, докато се намерят други сигурни източници.
Макар едва ли ще е утеха за засегнатите и за климатичните активисти, но Люцерат все пак вероятно ще бъде последното германско село, погълнато от въглищна мина. Правителството се е ангажирало да ускори планираното постепенно спиране на добива на въглища до 2030 г. в Северен Рейн-Вестфалия, провинцията, в която се намира селото и мината. За сравнение - националната цел е до 2038 г.
И RWE, и регионалното правителство са се съгласили да ограничат на нататъшното разширяване на мината - първоначалните планове са включвали разрушаване и разкопаване на пет други села. Те сега са отменени.
Но RWE, която заявява, че инвестира сериозно в технологии за енергиен преход, както в региона, така и в страната, твърди, че при настоящите обстоятелства Германия се нуждае от лигнитните въглища под Люцерат и алтернатива няма. Активистите от своя страна са решени да им попречат да стигнат до тях. "Ако искаме да спасим животи, ако не искаме хора да умират заради климатичните промени, трябва да спасим всяка частица въглища, всяка частица изкопаемо гориво трябва да остане в земята", казват техни представители пред местни медии.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.