Климатичните показатели, които да следим през 2023 г.
Голяма част от света вече полага по-малки или по-големи усилия за противодействие на климатичните промени. Но ще се види ли резултат тази година и в жизнените статистики на планетата
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- През последната година светът направи видими стъпки напред в климатично отношение, макар и някои в посока назад
- Климатичната дипломация действа, макар и по-бавно
- Все още обаче данните за средните глобални температури и отделяните емисии показват тренд нагоре
Отминалата година беше динамична откъм събития в сферата на климатичните политики. САЩ приеха безпрецедентен законопроект, който ще осигури исторически по размер средства за климатични действия. Страните предприеха смели стъпки на две конференции на ООН, за да помогнат на засегнатите от бедствия развиващи се нации и да запазят това, което е останало от естествения свят. Инвестициите във възобновяеми източници нараснаха, както и популярността на електрическите автомобили и термопомпите.
Що се отнася до жизненоважните статистики на земята обаче, перспективите все още не са се променили. Числата за емисиите от парникови газове, глобалните температури и други засега не отразяват напредък и през 2023 г. учени, експерти и общество ще следят с изострено внимание дали това ще започне да се променя. Ето къде се намира човечеството в началото на новата година.
Все по-горещо
До седмици се очакват нови данни за средната глобална температура през 2022 г. - предвижданията са новините буквално да бъдат горещи. Първата чернова на Световната метеорологична организация от ноември прогнозира, че годината ще е петата или шестата най-гореща в историята с 1.15 градуса C над средното прединдустриално ниво. Така на практика последните осем години ще са най-горещите от началото на глобалните измервания, според преброяването на СМО.
Лошата новина е, че тенденцията за затопляне, изглежда, ще продължи - поне ако се съди по първите дни на 2023 г. Годината започна с рекордно високи зимни температури в Европа. След като през 2022 г. континентът счупи рекордите за летни горещини за втора поредна година, навръх Нова година в няколко европейски страни бяха регистрирани нови сезонни върхове.
Повечето учени са на мнение, че долната граница на Парижкото споразумение от 1.5 градуса C ще бъде надхвърлена в рамките на няколко години.
Емисиите растат
Покачването на температурите върви ръка за ръка с рекордни емисии от затоплящи планетата парникови газове. Емисиите от изгарянето на изкопаеми горива и производството на цимент според предварителните изчисления за миналата година ще отчетат ръст от приблизително 1% спрямо 2021 г. И ще са на по-високо ниво от 2019 г. - годината преди пандемията да причини безпрецедентен, но временен спад на емисиите, според организацията Global Carbon Project, която изготвя прогнози всяка година.
Въпреки глобалната воля и споразумения за намаляване на използването на въглища инвазията на Русия в Украйна предизвика енергийна криза в Европа и накара страните да направят крачка назад към мръсното изкопаемо гориво, за да подсигурят енергийните си нужди през зимата. Енергийният шок отекна по целия свят - дори до Китай, който увеличи производството на въглища, за да задоволи пазарите - външните, а и собствените си.
Въпреки че азиатският гигант инвестира ударно във ВЕИ, бързо растящата й икономика не успява да се справи без въглища. Използването на петрол също отчете увеличение през 2022 г. - особено авиацията, след като международните пътувания се върнаха към предпандемичните нива, а в някои региони дори ги подминаха. Така и петролът, и въглищата завършиха годината с по-високо търсене в сравнение с 2021 г.
Климатичните учени всяка година изчисляват "въглеродния бюджет" - количеството CO, което човечеството може да си позволи да отдели, за да има някакъв шанс да поддържа глобалното затопляне под международно договорените цели. Ако светът поддържа същия бюджет, какъвто "похарчи" през 2022 г., то след най-много девет години шансът да се задържи глобалното затопляне под 1.5 градуса C ще се стопи, а до 30 години ще се изпари и шансът температурите да се удържат под 2 градуса C. За да може светът да достигне нетни нулеви емисии до 2050 г., страните ще трябва да намаляват емисиите всяка година със скорост, "сравнима с намалението, наблюдавано през 2020 г. по време на пандемията COVID-19", според изчисленията на Global Carbon Project.
Бум на ВЕИ
Очаква се инвестициите във възобновяеми източници да продължат да растат. Според прогнози на Bloomberg - през 2023 г. в световния енергиен микс ще бъдат добавени повече от 500 гигавата вятърна, слънчева, електрическа енергия, ядрена и геотермална енергия. Това е 18% ръст на безвъглеродната енергия. Но за да се стигне до нулева мрежа, този темп трябва да се утрои и всяка година до 2030 г да се добавя 1.4 теравата чиста електроенергия.
Климатичната дипломация
Climate Action Tracker - изследователският екип, който следи нивата на емисиите, обяви през ноември, че макар да не се отчита почти никакъв напредък от конференцията на ООН за климата в Глазгоу през 2021 г насам, има огромен напредък от 2009 г насам. Изводът е - международната система за климатична дипломация все пак работи, макар и по-бавно, отколкото ни се иска. Остава въпросът кога тази дипломация ще се превърне в измерим напредък, видим в жизнената статистика на планетата.
2 коментара
Сравнението с т.н. прединдустриален период, 1850, и даже с 1900г. не е обосновано, по ред причини.
Метео станциите през този период са предимно в развитите страни (почти до 1950-60г.), а те са в северното полукълбо. От огромни площи в централна Африка, Полинезия, Индонезия, Индия, Китай и т.н. няма данни, или са силно ограничени. Освен това, даже там където има данни, те са получени по различно време, сутрин и вечер, и със специална програма те се обвързват към днешните измервания, на 2 часа. NOAA има методология за това.Огромен брой от мет. станции за този период са местени по 2-3 и повече пъти, съответно данните не са адекватни. В София станцията на НХМИ е била 5-6км извън града, сега е в особено интензивен район, с отопление и силен трафик. И до сега има огромни разлики в броя им по цял свят, съобразно територията, н-р в САЩ има около 100000 станции (голяма част доброволци любители), а н-р в Казахстан (предимно студена страна) са 70-80, а териториите са сравними. Същото е и за територии в Сибир, Монголия, Якутия и др.
Докато в Азия и Африка, Индия Пакистан, Бангладеш има неимоверно нарастване на броя на станциите, на север са на практика старите, по ред иконом. и социални причини. И когато се усреднява огромен брой измервания, голяма част от които са в южни страни, какво може да очакваме?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.