Всяка трета фирма от млечния сектор да свие бизнеса си

Критиките

Млекопреработвателите вече изразиха недоволството си от новото ограничение, настоявайки то да отпадне. По думите на производители и в съществуващото законодателство има предвидени санкции при опити за злоупотреба. Фирми дадоха пример с дружество в Бургаския регион, чийто цех е бил запечатан от агенцията по храните именно заради продажба на продукти, върху етикетите на които има лъжлива информация.

"Става въпрос за завоалиран опит за административно ограничаване на дейността на млекопреработвателните предприятия в България", коментира председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Диляна Славова. По думите й това ще доведе до намаляване на конкурентоспособността на фирмите на фона на предприятия от Гърция, Румъния, Полша и други страни, където няма такова ограничение. Отделно от това текстовете важат за произведените продукти в страната, но не и за вносните, както и са дискриминационни, защото сходен регламент не се мисли например за фирмите за колбаси или който и да било друг сектор от хранителната индустрия, е становището на сдружението.

"Имам поръчка за Казахстан - искат ми половин камион с натурални продукти и половин - с растителни мазнини. И аз какво - трябва да се откажа от поръчката, защото, ако наредбата бъде приета, няма да мога да изпълня половината от заявеното. Кой си свива принудително бизнеса, и то в условия на криза, когато потреблението и без това намалява. Има строга наредба за етикетирането на продуктите, нека има санкция за този, който не я спазва, а не с административни мерки да се свива и без това свиващото се производство", коментира производител, пожелал анонимност. Друга фирма даде пример с европейския лидер "Лакталис", производител на сирената "Президент", който също има в портфолиото си продукти с растителни заместители. "Напълно нормално е в криза да оформиш линия от по-евтини продукти, на практика те искат да ми забранят определен ценови клас", казва друг представител на бранша.

Новата наредба в момента е в процедура на обществено обсъждане, след което трябва да бъде обнародвана в Държавен вестник. Срок няма, но може времето да се използва за среща с бизнеса и изслушване на аргументите на производителите. Едва ли и потребителите ще са склонни да плащат повече заради нормотворчеството на земеделското министерство. Смисленият подход е през засилване на контрола и ако трябва - завишаване на санкциите (което вече е предвидено в готвените промени в Закона за храните). Вярно е, че сега глобите са ниски - при първо нарушение санкцията е от 1000 до 3000 лв., а при второ е до 10 000 лева, но пък след нея следва и затваряне на обектите. Достатъчно строго, за да се търсят нови законови ограничения.