Инфлацията в еврозоната нарасна по-малко от очакваното
Потребителските цени са нараснали с 0.7% през април на годишна база, но остават далеч от целта от 2%
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Потребителските цени в еврозоната нараснаха с по-малко от очакваното през април, показват предварителните данни на Евростат. Годишната инфлация се покачи от 4-годишното дъно през март, но остава прекалено ниска. Това от своя страна може да окаже натиск върху Европейската централна банка (ЕЦБ) да предприеме мерки за овладяване на опасността от дефлация. Според Европейската комисия обаче такава вероятност става все по-малка. В пролетната си прогноза за икономиката на еврозоната и ЕС от понеделник Брюксел все пак отбелязва, че ръстът на цените ще бъде по-малък от очаквания за тази и следващата година заради скъпото евро и бавното възстановяване от кризата.
Годишната инфлация в еврозоната е била 0.7% през април, след като през март спадна до 0.5%. Средните прогнози на анкетирани от Reuters икономисти бяха за повишение на показателя до 0.8%. Април е седмият пореден месец с инфлация под 1%.
Далеч от целта
Хармонизираният индекс на потребителските цени, който не измерва тези на храните, алкохола, тютюневите изделия и енергията, нарасна с 1% след покачване от 0.7% през март. И двата показателя обаче продължават да бъдат много под поставената от ЕЦБ цел от малко под 2%, като отразяват все още лошото състояние на икономиката след дългата рецесия и високата безработица.
Данните на Евростат показват, че през април е бил отчетен по-малък спад на енергийните цени, но поскъпването на храните, алкохола и тютюневите изделия е било по-слабо спрямо предходния месец, което означава, че европейците нямат желание да харчат, докато икономическият растеж остава крехък.
ЕЦБ все още се въздържа от нови мерки
ЕЦБ определя тенденцията на намаляването на инфлацията като опасна. През последните няколко месеца анализаторите очакват финансовата институция да предприеме нови мерки, след като през миналата година понижи основния си лихвен процент до рекордно ниското ниво от 0.25%.
Представители на банката няколко пъти заявиха, че тя е готова да предприеме и по-неконвенционални мерки, за да противодейства на дефлационния натиск. Сред обсъжданите варианти са въвеждане на отрицателни лихви по депозитите, както и количествени улеснения под формата на целеви покупки на активи.
Засега обаче управляваната от Марио Драги институция не вижда конкретна заплаха от дефлация. Според негови предишни изказвания има два основни фактора, които могат да доведат до нови мерки – влошаване на средносрочната перспектива за инфлацията и неоправдано затягане на краткосрочните парични пазари. Очакванията на ЕЦБ са инфлацията в еврозоната да се покачи до 1% през тази година и до 1.5% през 2016 г.
Последната прогноза на Европейската комисия от понеделник е още по-негативна - 0.8% годишна инфлация при 1.3% през 2013 г. Февруарската прогноза беше за инфлация от 1% през тази година.
1 коментар
Отново от ЕЦБ ни казват че смятат че няма да се случи това за което им плащат, но те не мислят да правят нищо по въпроса.
И каква е реакцията на петстотинте милиона души които зависят от действията на ЕЦБ ?!?...
Нулева! Няма критика, няма протести, няма искания за оставки...
За съжаление демокрацията работи перфектно... Нормално е когато имаш ограмна група хора която нищо не разбира от парична политика, да получиш напълно неадекватна парична политика и да си страдаш от това.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.