Може ли Европа без руския газ

Изглежда, че Европа се изправя пред тежка зима. Цената на природния газ остава висока навсякъде на континента, докато правителствата се опитват да подготвят домакинствата за задаващия се финансов удар. Редица са факторите, които играят роля: нарастващото търсене, произлизащо от задвижването на икономиката след непрестанните локдауни, продължителната зима, която изчерпа повечето запаси, и липсващата енергийна ефективност при преминаването към възобновяеми източници. Въпреки че най-големият доставчик на газ в Европа - Русия, продължава доставките си, не са малко критиците, които твърдят, че Кремъл си играе с Европа насред назряващата криза. Това става в момент, когато пазарът се клати от всяка дума, казана от президента Владимир Путин, който наскоро изрази готовност за насочване на повече газ към Европа, за да се облекчи ситуацията.

Какво да се направи

Битката на енергийното поле разкрива за пореден път зависимостите на Европа от Москва, което трябва да подтикне задаването на въпроса какво да се направи, за да се лимитират силните зависимости?

Темата не би трябвало да се насочва към това кои са алтернативните източници на газ и какви са те, защото бързата равносметка показва капацитет както в Близкия изток, така и в Северна Африка. Алжир и Катар доставят съответно 8% и 5% от общия внос на природен газ в Европа през 2019 г. Проблемът е, че Европа от своя страна среща твърде голяма конкуренция в осигуряването на "допълнителни доставки", нещо, което доскоро не е било точно така. В момента Азия купува три четвърти от световния внос на втечнен газ според финансовата компания Bernstein. Което означава, че Китай и сие изкупуват танкери, които иначе биха могли да са предназначени и използвани от Европа. Допълнително на този фон търсенето в Латинска Америка почти се е удвоило през последната година. Повечето азиатски газ все още се набавя чрез дългосрочни договори, свързани с цената на петрола - практика, която Европа изостави, когато либерализира газовите си пазари, и я прави по-изложена на днешните галопиращи цени. В същото време нарастващото вътрешно потребление на природен газ в Близкия изток се покачва средно с 4.6% на година през последното десетилетие, което оставя на региона все по-малко количества за износ.

САЩ се стреми да е алтернативният доставчик на втечнен природен газ и когато администрацията на Тръмп одобри допълнителен износ през 2019 г., това беше определено като "американски молекули за свобода" за съюзниците й. В тази ситуация Европа увеличава поръчките си за втечнен газ през последните десетилетия, а Германия планира изграждането на допълнителни терминали за получаване на тези доставки. Това засега е скъп заместител на руския внос и ще са необходими големи инвестиции за увеличаване на капацитета на американския шистов добив, който да приравни цените до стандартни нива.