България ще плати 3.8 млрд. лв. на Турция по газовата сделка на президента Радев

През последните седмици обаче клаузите по споразумението започнаха да изтичат в публичното пространство и да създават по-различна картина за договореностите, които служебният кабинет е постигнал. В свой анализ по темата излезе и международният тинк-танк ICIS, в който се казва, че газовата сделка на България с Турция трябва да бъде разследвана от ЕС.

Същата организация съобщи на 20 октомври, че Европейската комисия е започнала проверка на договора с "Боташ" заради ясните опасения, че той нарушава конкурентните правила на ЕС и реално блокира дългосрочно газовата инфраструктура без да е провеждан конкурс за това.

"Капитал" също успя да получи копие от въпросния документ (с гриф "private & confidential"), както и да потвърди достоверността му. То е подписано на 30 декември 2022 г., а не на официалната церемония на 3 януари, като изводите от него накратко са следните:

• "Булгаргаз" не получава достъп до турската преносна мрежа, както беше обявено, а само право да разтоварва танкери на конкретно посочен терминал и да получи същото количество природен газ на границата си, в точка Странджа/Малкочлар.
• За тази "услуга" държавната компания се ангажира да плати 3.8 млрд. лв. само за такси на "Боташ" за периода на споразумението, независимо дали внася газ или не. Не е ясно как е определена тази цена.
• Договореният капацитет за внос на природен газ всъщност е за 60% от цялото годишно потребление на България и дори да не се използва, пак трябва да се заплаща (клаузата "плащай или ползвай" е стандартна за газови договори). Става дума за 1.85 млрд. куб.м, а не за 1.5 млрд., както съобщи служебният кабинет.
• За разлика от "Булгаргаз", турската "Боташ" получава пълен достъп до българския газов пазар и преносна мрежа, като дори ще има право да доставя на крайни клиенти, като може да измести изцяло "Булгаргаз".
• Осигуреният капацитет за "Боташ" е равен на този на "Булгаргаз" - 1.85 млрд. куб.м на година, или 60% от вътрешното българско потребление.
• За тази услуга "Боташ" ще заплати на българската страна само 138 млн. евро (270 млн. лв., или 14 пъти по-малко) за целия 13-годишен период на споразумението. Отново не е ясно как е определена тази цена.
• "Боташ" има право да предоставя капацитета си на българския пазар на трети лица без да съгласува това с "Булгаргаз" или "Булгартрансгаз". Също така може да поиска от "Булгаргаз" да достави количествата му на сръбската, румънската или друга граница, без да уточнява с какъв произход е въпросният газ. Той може да бъде и руски.
• При прекратяване на споразумението "Боташ" има право на неустойка, която е равна на пълния размер на дължимите такси за целия оставащ срок, или 3.8 млрд. лв. към момента. "Булгаргаз" няма право на неустойки.

Сама по себе си постигнатата договореност да се ползват турските терминали за внос на втечнен газ обаче е историческа - там всичко се контролира от държавата и няма никакво място за външни играчи. Въпросът е България да се възползва от това. Засега нищо такова не се случва и единствено плащаме уговорените такси - от началото на 2023 г. бе извършена само една доставка по това споразумение.

• С руския газ срещу Русия

Затова и ползите от споразумението за България за момента изглеждат пренебрежимо малки на фона на разходите, които държавата в лицето на "Булгаргаз" се е съгласила да направи. Обратно, турската "Боташ" получава срещу скромни такси гарантиран достъп до българския и европейския пазар, като няма изискване да доказва произход на газа и реално може да препродава големи количества от Русия.

Единственият начин "Булгаргаз" да спечели от "сделката" е да се превърне в истински регионален търговец на природен газ, така че да оползотвори всички резервирани капацитети, за които плаща такси. Ако това не се случи, разходите винаги ще са повече от приходите и споразумението няма как да бъде определено като икономически изгодно.

(Не)далновидна политика

Основният въпрос, който изниква, след като се прочете споразумението между "Булгаргаз" и "Боташ", е: защо българската страна се е съгласила на подобни условия? Официален отговор, разбира се, няма и едва ли някога ще получим. Ясно е само, че той може да бъде даден от президента Румен Радев, който без съмнение е имал решаваща роля за подписването на този документ.

Ако се върнем към есента на миналата година обаче картината може значително да се изясни. Още с назначаването на служебния кабинет през август президентът и министрите му започнаха да плашат с "хаос и разруха" в енергийния сектор, да твърдят публично как без руския газ няма да може да изкараме зимата и дори на фона на войната в Украйна започнаха да правят опити да върнат "Газпром" на българския пазар, говорейки как може да се наложи да му платим неустойки за спрените по-рано доставки.

• Първо беше "хаос и разруха" в енергетиката. Сега идват популизмът и манипулациите

Нищо подобно не се случи, но всичко това показва, че или президентът Радев наистина е смятал грешно, че държавата няма как да се справи без руските доставки (както например смяташе, че Русия ще спечели войната в Украйна за три дни), или просто е искал да уреди връщането на "Газпром" на българския пазар. И в двата случая той е имал силен мотив да преговаря с турския си колега Ердоган за отваряне на газово трасе от юг към България. Още повече че подобна възможност в Гърция, но на пазарен принцип, не беше оползотворена.

В същото време към края на 2022 г. ситуацията на газовия пазар наистина изглеждаше сложна и неясна, а цените все още бяха високи - около и над 100 евро/мВтч при под 30 евро през последните месеци. В този момент България определено не беше в силна позиция за преговори, а по-скоро представителите й са били готови на всичко, само и само да се разберат с турците. Това донякъде може да обясни високите такси и готовността да се предостави достъп до на "Боташ" на българския пазар. Но е трудно да се мотивира 13-годишният срок на договора (защо например не е 10 години?), големият капацитет от 60% от вътрешното потребление (при вече налични резервирани капацитети за още 65% - по азерския договори и на LNG терминала Александруполис), както и липсата на гаранции (неустойки) за "Булгарагз".

Въпроси и отговори

Неофициално източници на "Капитал" от "Булгаргаз" казват, че въпросното споразумение по същество се води "предварително" и в момента се водят преговори по изготвянето на окончателен договор. Само че извършената вече доставка на газ според условията в него може да се тълкува като окончателно приемане на условията от българска страна и влизането им в сила, макар и без окончателен договор.

Също така с Решение №26 от 12.01.2023 г. въпросното споразумение е одобрено и от Министерския съвет на България - кабинетът на Гълъб Донев.

В края на юни, когато се появиха първите публикации за фактическите договорености в споразумението, настоящият министър на енергетиката Румен Радев беше изслушан по темата в Народното събрание, където каза, че ценообразуването по споразумението между "Булгаргаз" и турската държавна енергийна компания "Боташ" не ощетява българската държава. Но посочи, че 13-годишният срок е доста дълъг, като условията за прекратяване на споразумението са тежки.

След това депутатът Ивайло Мирчев (ДБ) отправи писмени въпроси към Радев за споразумението с "Боташ", но в отговорите няма никаква полезна информация, тъй като министърът се позовава на търговската тайна.

Междувременно бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов излезе с публична позиция по темата. В нея той твърдеше, че започналата атака към споразумението с "Боташ" цели да върне зависимостта на страната ни от тръбен газ, чийто единствен доставчик е Русия. "Без действащ договор с "Газпром" това означава отново да купуваме през посредници скъп руски газ. Без споразумението с "Боташ" няма как да получим необходимите ни LNG танкери от САЩ и Европа. В Гърция, която е единствената алтернатива на Турция, тази година "Булгаргаз" успя да спечели наддаването само за 3 слота на "Ревитуса", написа Христов.

Той също така призова, преди да се правят политически изказвания, народните представители да се възползват от правото си и да се запознаят в детайли с документите по споразумението. "Ценовият анализ е по-сложен, но икономическата полза ясно се вижда, като се анализират всички компоненти: разтоварване, регазификация, флотиране, съхранение, пренос, осигуряване на гъвкавост на доставките, техническа сигурност и др. Публичното развяване на конфиденциална информация и манипулативни внушения ще доведат до дискредитиране на страната ни като надежден партньор", твърди още бившият министър.

Какво да се прави с договора с "Боташ"

Засега не изглежда, че държавата ще се опита да прекрати това споразумение, още повече че в него ясно е записано как, в случай че правата на "Боташ" бъдат накърнени по каквато и да е причина, както и при неплащане от страна на "Булгаргаз" на задълженията за договорения капацитет, се дължи сума, равна на произведението от сумата на дневното плащане към момента на прекратяване умножено по броя дни оставащите до края на действие на споразумението - 31 декември 2035 г. Към момента това се изразява в 3.8 млрд. лева.

За да се оправдаят тези разходи, е необходимо бързо увеличаване на търговските способности на "Булгаргаз", така че да може да се договорят и доставят в Турция танкери за целия платен капацитет - 1.85 млрд. куб.м на година. След това трябва да се намери и пазар за този природен газ. Това може да са вътрешни консуматори, но може и да се продава в друг страни от Централна и Източна Европа, включително Украйна.

Подобен подход е повече от наложителен, тъй като "Булгаргаз" ефективно е резервирал и заплаща капацитет в размер на 1 млрд. куб.м по газовата връзка с Гърция заради азерския договор, както и още 1 млрд. куб.м на терминала в Александруполис. Така общият резервиран дългосрочно капацитет става почти 3.9 млрд. куб.м, при потребление в България под 3 млрд. куб.м годишно, което освен от "Булгаргаз" се осигурява от още над 60 търговеца на газ.