К100: Най-големите компании в България

Най-големите сто компании: Рекорд в приходи и печалби за 2022 г. (нова таблица)

Факторът Украйна изстреля приходите на стоте най-големи компании до 148 млрд. лв. или 62% нагоре

Shutterstock    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Лидер за трета година е "Аурубис България", а изненада е вицешампионът - русенската "Астра биоплант".
  • Невиждано високи са приходите и печалбите на дружества за електричество, газ, дизел, оръжие, олио, торове.
  • Добра година имат и производителите на машини и авточасти, велосипеди и технологични компании.

Класацията е допълнена с нови дружества на 10 октомври, след подаването на отчетите в Търговския регистър. Текстът, който първоначално е публикуван на 27 юли, също е актуализиран.

Първо избухна войната в Украйна, заради нея цените на енергия, метали и земеделски стоки буквално експлодираха. Сега се вижда, че събитието е довело и до неповторими резултати на много от компаниите в България.

През 2022 г. корпоративният клуб на големите е неповторим: рекордни приходи и печалби на дружества, особено на тези за електричество, газ, дизел, оръжие, олио, торове. Добра година в периода на постковид съживяването имат и производителите на машини и авточасти, велосипеди и технологични компании.

Две думи доминират обяснението зад почти всички числа в класацията "Капитал 100" тази година - Украйна и инфлация. Под техен диктат започна и 2023 г., но поне инфлацията обръща посока.

Изброените по-долу рекорди в класацията на стоте най-големи компании идват на фона на доста по-умерени икономически показатели за 2022: реален ръст на БВП 3.4%, на износа на стоки и услуги 30%, и безработица едва 5.4%, но при невиждана от присъединяването към ЕС средногодишна инфлация - 15.3%.

Ето и накратко най-важното от новата класация "Капитал 100":

Исторически рекорди в числа и имена

  • 62% ръст на приходите имат стоте най-големи дружества в България. Подобен ръст не е имало от началото на века. В "Капитал 100" до тази година най-силният скок е бил предишната година - 38%, а следващият топ резултат (26%) е отчетен през 2005 г. покрай очаквано влизане на страната в евросъюза.
  • 34% е увеличението в приходите на всички работещи в страната дружества, показват данни на НАП. Следователно гигантите са отчитали много по-силен растеж от малките и средните фирми.

  • 148 млрд. лв. са приходите на компаниите в "Капитал 100". Бизнесът на тази група фирми се е удвоил за две години.
  • 611 млрд. лв. са отчели всички 375 хиляди активни дружества в страната в данъчните си декларации. Така над 24% от бизнеса в страната е генериран от тези едва сто компании в "Капитал 100"
  • 9 млрд. лв. е чистата печалба на стоте най-големи дружества, което е рекорд в класацията. Само седем дружества от стотицата са на загуба, като минусът е общо 1 млрд. лв. Цели 26 компании са с печалба от над 100 млн. лв.
  • С най-голяма печалба - близо 1.2 млрд. лв., е държавната централа ТЕЦ "Марица-изток 2". Но реално рекордът е на АЕЦ "Козлодуй", където приходите надвишават разходите с над 4 млрд. лв., но заради плащания към фонда за компенсиране на високите цени на тока за бизнеса финалното число е смалено до 730 млн. лв. И така централата е трета по печалба в държавата, а вицешампион е държавната НЕК.
  • 45 от стоте гиганта имат приходи над 1 млрд. лв. С това пада миналогодишният рекорд, когато "милиардерите" бяха 20, но естествено съществен фактор е инфлацията, като стойността на парите не е същата.
  • 23 от компаниите в топ 100 са от енергийния сектор, като те отчитат общо 53 млрд. лв. приходи.
  • 54 от дружествата от "Капитал 100" са базирани в София, следва Пловдив с осем.

  • Най-растящ е сектор енергетика - приходите на топ 50 дружества скачат със 115%, следват компаниите за горива - с 82%. Единственият бранш, който е замръзнал и е с микроскопичен ръст, е строителството - там в топ 40 средното увеличение на приходите е под 4%, като минусите са при пътните компании заради липсата на нови големи държавни поръчки.
  • Вторият най-силно представен сектор с 14 дружества е на компаниите за горива, които заедно са отчели почти 30 млрд. лв. приходи. Част от оборотите идват и от износ към Украйна.
  • Следват седем вериги на дребно с продажби за 8.5 млрд. лв. и седем дружества за производство на машини и оборудване, които са отчели 4.6 млрд. лв. оборот.
  • Ключовите за развитие на икономиката сектори на заводите за машини и софтуерните компании също са в разцвет: първият расте средно с 26%, вторият - с почти 20%.
  • В топ 100 преобладава българската собственост - 57 от стоте гиганта. Останалите са чуждестранни инвестиции, като групата им се свива с пет представителя спрямо предходната година.
  • По-умерен, но отново изключително висок е ръстът на приходите на 300-те най-големи компании - цели 51%, или общо 203 млрд. лв. Това е повече от целия БВП на България за 2022 г.

Върхът на класацията: двете А-та

За трета поредна година най-голямата компания в България е медодобивният комбинат в Пирдоп "Аурубис България". Този път българското дружество на германския концерн е с исторически рекордни приходи - 8.2 млрд. лв. Високият резултат идва, защото заводът е работил без прекъсване, а и цените глобално са били добри. За тази година очакванията са по-скромни заради дълъг планиран ремонт, но хоризонтът е розов - предстои разширение на производството и медната продукция е хит заради бума във ВЕИ и електромобилите. С нетната си печалба - почти 500 млн. лв., компанията чупи собствения си рекорд и отбелязва най-силен резултат за годината извън държавната енергетика.

Вицешампионът обаче е нов - русенската "Астра биоплант". Производителят на биодизел и масла се изкачи бурно до трета позиция в миналогодишната класация, а в новото издание със също върховия си резултат от 7.7 млрд. лв. приходи се издига до втора позиция. Създадената от Станко Станков през 2005 г. компания има приходи близо 7.7 млрд. лв. за 2022 г., като е лидер в класацията на сектор "Горива" на крачка пред "Лукойл България". Заедно с другата основна компания на групата - търговецът на пропан-бутан "Булмаркет ДМ", която има приходи 1.1 млрд. лв., представителите от Русе общо са били по-големи и от "Аурубис".

Другите в десетката

Заради високите цени на горивата и силния износ на дизел от български търговци в класацията с една позиция нагоре се изкачва "Лукойл България". Компанията на руския гигант постига личен рекорд - приходи 7.4 млрд. лв., или двойно повече от досегашните си върхове. След дълъг период на загуби или скромни печалби доминантът на българския пазар на горива е отчел цели 150 млн. лв. положителен финансов резултат.

За първи, а вероятно и за последен път следващите шест позиции в топ 10 са заети от енергийни дружества. Пет от тях са познатите държавни компании: АЕЦ "Козлодуй", НЕК, "Булгаргаз" и ТЕЦ "Марица-изток 2".

По-любопитни са двата чуждестранни търговеца, които за първи път влизат в десетката - "Акспо България" и "Мет енерджи трейдинг". Първата е дъщерно дружество на швейцарската "Акспо груп" (Axpo Group) и се занимава с търговия на природен газ и електроенергия. Реално "Акспо България" оперира като търговски хъб на 15 европейски пазара и в гигантските приходи българските сделки са само част. И при другия дебютант в топ 10 - "Мет енерджи трейдинг", бизнесът е с ток и газ, а резултатите са консолидирани за българския и гръцкия пазар, на които дружеството оперира. Дъщерната фирма на базираната в Швейцария MET Grоup влезе в публичното пространство, когато след спирането на газовите доставки от "Газпром" осигури първите количества алтернативен газ за България през гръцките LNG терминали.

Десетката се затваря от португалския производител на стъклени бутилки и буркани "БиЕй глас България", който е собственик на бившите "Дружба стъкларски заводи" в Пловдив и София. Инфлацията играе роля, но основната причина за ръста от близо 42% е, че през миналата година беше пусната в действие нова пещ на площадката в столицата. Португалската BA Glass преди години избра България за търговски център, през който минават продажбите на всичките 12 завода на групата в Европа, така че оборотът не се дължи само на двете български предприятия. Така в десетката на най-големите дружества в страната има поне три, които заради ниските данъци са предпочели да облагат и други сделки тук.

Инвестиционно затишие

Като инвестиционна и бизнес активност 2022 г. не беше толкова феноменална. Сливанията и придобиванията продължиха да растат като брой, но сделките бяха за малки или средни компании. Интерес от чуждестранни купувачи от години има почти изключително към технологичния сектор.

Най-голямата сделка на годината беше за ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" - американската група ContourGlobal продаде бизнеса си (от който основна част е българската въглищна централа) на фонда Kohlberg Kravis Roberts (KKR) за малко над 2 млрд. евро.

Сред знаковите изтегляния на чуждестранен инвеститор беше и това на френския автомобилен концерн Renault Group. Вместо това вносът и дистрибуцията на марките Renault и Dacia минаха към швейцарската Emil Frey Group, а тези на Nissan - към израелската Taavura Holdings.

Други две сделки за компании от топ 300 станаха през годината - за мажоритарния дял от производителя на велосипеди "Лидер-96" и за миноритарно участие в концесионера на пристанище Бургас - "БМФ - Порт Бургас". По изчисления на "Капитал" и представители от пазара и двете са при оценки на придобиваните компании от порядъка на 100 млн. евро. В пловдивската фабрика на мястото на финландския фонд KJK Sport влезе друг фонд - TRG EEF, част от американската The Rohatyn Group. А братята Георги и Кирил Домусчиеви намериха партньор за стопанисването на порта в Бургас в лицето на инвестиционния фонд към инициативата "Три морета" - 3SIIF.

Миналата година софтуерната "Хаос" се обедини с германската Enscape, като контролът в новото дружество с бранда Chaos бе поет от американския фонд TA Associates и германския LEA Partners. И тук оценката на българската фирма вероятно надхвърля 100 млн. долара. Промяна в собствеността очаква и лидерът в софтуерната класация и част от голямата стотица - "ВиЕмУеър България". Там в сделка за 61 млрд. долара американският производител на полупроводници Broadcom ще придобие цялата софтуерната група VMWare.

Скромен е и списъкът с обявени през 2022 г. нови индустриални инвестиции. Най-големите са на вече присъстващи чуждестранни компании, всяка от малко над 100 млн. лв.: в "Солвей Соди" - Девня, "Шнайдер електрик" - Пловдив, "Етем Гестамп" - София. Единствената по-голяма изцяло нова инвестиция е тази на американската Intuitive Surgical за 80 млн. лв. Базата в Първомай, където ще се произвеждат 3D ендоскопи (мобилни камери), се очаква да заработи през 2025 г.

За хората и фирмите

С почти 17% пораснаха брутните заплати към края на миналата година. Причината - дефицит за хора и компенсиране заради инфлацията. В страната от години има недостиг на кадри в най-различни индустрии - от строителни работници до IT специалисти. А при силна година като миналата явно много бизнеси са можели да си позволят тези увеличения.

В класацията "Капитал 100" няма данни за движението на разходите за заплати. Но ясно се вижда, че броят служители остава средно почти без промяна (ръст от 0.11%). Изключенията са разрастващите се вериги, заводи за машини и оръжие и технологични компании. А поведението на големите е ключово - и тази година в топ 100 на най-големите работодатели сред дружествата с над 50 млн. лв. оборот работят над 230 хил. души, или един от всеки десети на трудов договор в страната.

Какво ще се случи

2023 г. е трудно предсказуема. Глобалните очаквания бяха за забавяне на икономиките заради повишението на лихвите, предприето като оръжие срещу инфлацията. В България до средата на годината БВП и износ растяха, а лихвите почти не бяха помръднали. Все пак ефектът от Европа идва през спад в поръчки и потребление, което се усеща в някои сектори, като например производството на велосипеди и метали. За успокоение на много бизнеси към средата на годината изглежда, че поредицата избори е прекъсната и поне временно политическата нестабилност е преодоляна.

В тазгодишната анкета при събирането на данни за класацията "Капитал" получи прогнози за 2023 г. от 58 компании. От тях очаквания за приходите са предоставили 56, като 45 планират ръст, а десетката с нагласа за спад е основно с представители на енергетика и горива, които обективно правят бизнес при по-ниски цени тази година. При печалбите картината е смесена, докато при броя на служителите нагласите са позитивни - средно със 7% нагоре.

И за финал - Големият взрив от 2022 г. трудно скоро ще се повтори. Към момента няма изгледи да последва Голям срив, но охлаждането изглежда неизбежно. То ще обхване поне енергийния сектор, но ще свие резултатите и при горива и земеделие, а ако светът влезе в рецесия - и почти всички останали.

Методология

Данните в "Капитал 100" са събрани от подадена от компаниите информация, от публични източници на информация, регулаторни органи, бази данни. Част от отчетите са взети и от Търговския регистър. Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други платформи за отчети.

Класацията обхваща нефинансови дружества, регистрирани в България, и не включва банки, застрахователи, лизингови компании, инвестиционни посредници и дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). Не обхваща и учебни заведения и болници.

Основен критерий в "Капитал 100" е общият размер на приходите за 2022 г. В таблиците е включен и втори показател за дейността на фирмата през годината - нетен финансов резултат (т.е. след данъчно облагане). На базата на тази информация е изработена класацията на най-печелившите компании.

Някои от отчетите на дружествата са неодитирани заради по-късния законов срок за заверка. По същата причина основните класации на "Капитал 100" са по неконсолидирани данни. За пета година във водещата класация са включени и няколко групи с консолидирани данни. Това са холдингите с еднакъв предмет на дейност. В отделна класация са холдинги с разнородна дейност с консолидирани данни.

Финансовите данни на дружествата, които са липсвали, са допълнени в класацията, след публикуването им в Търговския регистър.
Все още няма коментари
Нов коментар