Европа изненадващо потребява по-малко ток през 2023 г. България също, но по друга причина
С 6% спада консумацията на електроенергия през първата половина на годината спрямо средното за същия период между 2018 и 2022 г.
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Световната енергетиката се намира в много странен, дори объркващ за страничния зрител момент. Икономиките се развиват, електромобилите стават все по-популярни, бизнесът се електрифицира заради несигурността при газа, но като цяло потреблението на ток намалява.
Това създава проблем за планирането, тъй като за да си направи една държава план какви мощности и трябват - соларни, ядрени, фосилни - тя трябва да има относителна идея с какъв товар трябва да се справя системата. Но всъщност никой не може да прогнозира колко електроенергия ще бъде нужна след 10-20 или 30 години.
Преди няколко месеца служебният кабинет на президента Румен Радев излезе с мащабна енергийна визия, която въпреки слабото припознаване от страна на сектора представляваше план за следващите 30 години за енергетиката на страната. В нея едно от най-емблематичните допускания бе, че консумацията на електроенергия в България ще се увеличи с 60% спрямо сегашните нива до 2053 г.
Данните от тази година обаче показват съвсем друга тенденция, която има достатъчно причини да се запази и занапред. Търсенето на електроенергия в България е намаляло с 2%, а това в Европа като цяло с 6% спрямо средното за изминалите 5 години от 2018 до 2022-а. Причините обаче са различни - докато тук движещ фактор са температурите, на европейската сцена това не е така.
Според икономиста Стефан Константинов от ICIS, който подготвя анализа на потреблението в Европа, това е обяснимо, тъй като "в сравнение с други държави в Европа домакинствата в България бяха защитени от голям скок в цените на тока за битово потребление и не са имали голям стимул да понижат консумацията на ток. Затова понижението на потреблението идва най-вече от по-топлото време и в много по-малка степен като реакция спрямо високи цени".
Тук може да прочетете целия доклад:
Какво показват данните
Анализът на ICIS за потреблението на електроенергия в Европа обръща внимание, че 70-те тераватчаса по-малко търсене от страна на европейските държави на практика доближава общото потребление към нивата от 2020 г., когато обаче имаше локдауни и икономиките почти не работеха, а туризмът буквално беше спрял.
Най-впечатляващо е, че причината за спада в консумацията на ток в повечето страни не е топлата зима, а по-ниското потребление на домакинства и индустрия като цяло в Европа. Този тренд е най-значим в държавите в Западна Европа. Факторът "време" е допринесъл само с 13% от цялостното намаление в потреблението в Европа.
Според данните всички държави отчитат спад в потреблението си без Португалия.
"Юни месец беше доста по-хладен и не е имало високо потребление от страна на домакинствата в Европа. Нивото на потреблението няма да се върне никога на предишните нива заради една проста причина - инвестициите в енергийна ефективност на най-големите консуматори на ток", заявява Константинов пред "Капитал".
По-голямата част от намаляването на потреблението се дължи на всички икономически сектори, които през миналата година преживяха електроенергиен апокалипсис с високите цени на борсата и бяха принудени да вземат всякакви мерки за намаление на потреблението или собствено производство - например със солари. Твърде вероятно е заради кризата с енергийните цени, която, изглежда, вече отминава, потреблението да не се върне на предишните нива.
Има я обаче и обратната теза, според която електрификацията на всички икономически сектори поради стремежа към въглеродно неутрална икономика на ЕС ще повишава потреблението на ток. Сектори като транспорт, които по план ще се електрифицират, би трябвало да вдигат консумацията.
Българският Ел Ниньо
В България спадът в потреблението на електроенергия на годишна база към момента е 5.3%, но спрямо медианата за последните пет години е само 2%, тъй като се включва изключително слабата в това отношение 2020 г. Спадът е по-малък от средния за Европа, тъй като през февруари търсенето е било с 6% по-високо - вероятно заради студения период от няколко седмици тогава. Зависимостта време - потребление, изглежда, се увеличава с всяка година заради все по-голямата роля на ВЕИ инсталациите, чийто метеорологичен фактор е голям за сметка на конвенционалните мощности като въглища, за които няма значение какво е времето навън.
Въпреки това в България трендът е много по-конкретен от общоевропейския и е свързан с времето на 80%. "През юни тази година е имало два пъти по-малко градусо-дни за охлаждане (cooling degree days) в сравнение със средното за периода 2016 - 2022. А за периода 1 - 19 юли поради текущата горещата вълна градусо-дните са 45 - над два пъти повече от средното за периода (20)."
Градусо-дните е мерна единица, която се използва за анализ на потреблението на ток. Колкото са по-високи температурите, толкова повече потребление има. За 19-те дена през юли средната денонощна температура е била с 2.4 градуса над нормата - така се стига до числото 45. Според системата при 23 градуса средна температура има нужда от климатик и съответно потреблението расте колкото повече такива дни има.
Въпреки че в България горещото време намалява потреблението през зимата, може данните след няколко месеца да покажат точно обратното - по-високо потребление заради дългата гореща вълна.
"Дали може да очакваме да е устойчив тренд в бъдеще? По-скоро не, тъй като тази година има явлението Ел Ниньо. Нямаме гаранция, че следващото лято ще бъде толкова горещо", казва още Константинов.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.