Соларен парк на братя Домусчиеви със собствено ЕРП в Ловеч

Индустриалната зона на някогашния автомобилен завод вече работи и ще използва електроенергия вътрешно. Но засега заводите отсъстват, включително обявеният за е-коли

Паркът на територията на завод "Балкан" вече работи
Паркът на територията на завод "Балкан" вече работи
Паркът на територията на завод "Балкан" вече работи    ©  Tsvetelina Belutova
Паркът на територията на завод "Балкан" вече работи    ©  Tsvetelina Belutova
Темата накратко
  • Индустриален парк "Балкан" на братя Домусчиеви е първият, отделил се от ЕРП в затворена електроразпределителна мрежа.
  • В него ще работи нова соларна централа с мощност 106.2 мВт, в която са вложени 102 млн. лева.
  • За момента обаче не е ясно кои предприятия ще се захранват от този проект.

Ловешкият индустриален парк "Балкан", който е разположен на площадката на някогашния автомобилен завод в града, е получил на 7 юли лиценз от КЕВР за опериране на затворена електроразпределителна мрежа и реално ще бъде изваден от обхвата на "Електроразпределителни мрежи Запад" (преди "ЧЕЗ Разпределение").

Това е първият подобен случай в България, след като идеята за "затворена електроразпределителна мрежа" беше лансирана през 2020 г. в тогавашния проектозакон за индустриалните паркове, приет след това през 2021 г. Главните му противници тогава бяха електроразпределителните предприятия (ЕРП), като основното им възражение беше, че приемането на закона ще лиши бизнеса от възможността за избор на доставчик на ток. Но доста по-реалистична причина беше притеснението им, че повечето от най-големите им консуматори може да ги напуснат, като си обособят собствени мрежи.

В случая поне засега не става въпрос за големи консуматори, а преди всичко за производство на електроенергия от новоизграден голям соларен парк на територията на индустриалната зона, който също е одобрен от Комисията за енергийно и водно регулиране. Инвестицията в него е малко над 102 млн. лв., вложени в две документално отделени централи в непосредствена близост една до друга и обща мощност 106.2 мВт. Соларите заемат 716 дка, което е повече от половината територия на индустриалния парк (1315 дка).

Реалните собственици на индустриалния парк са братята Кирил и Георги Домусчиеви чрез "Напредък холдинг", който придоби "Балкан" при масовата приватизация през 90-те. Инвеститор в соларния проект пък е "Бул инвест груп 2009", която се управлява от Иван Бучков, Даниела Славчева и Даниела Минкова и до 2018 г. беше пряк акционер в ПФК "Лудогорец".

Финансирането е осигурено чрез сключен договор за заем с "Адванс пропъртис" на Домусчиеви в размер на почти 168 млн. лв., които "Бул инвест груп 2009" използва за капитализацията на "Фотоволтаична централа - Ловеч" - учреденото през февруари дружество за изграждане и управление на соларните централи. Управител на последното е Костадин Алексиев, който има участие като упълномощено лице за "Биовет" при заседанието на КЕВР за издаване на лицензия на компанията за дейността "производство на електрическа енергия" през октомври 2022 г.

Очакванията според първоначалните документи е заемът към "Адванс пропъртис" да може да се погаси чрез изплащане на дивиденти от парка в Ловеч до 29 юли 2025 г., след което да е на печалба. Но спрямо сегашните цени на електричеството това едва ли ще е възможно.

Парк без заводи

Проектът за фотоволтаичната централа започна в началото на миналата година. Според подадените в КЕВР документи тя е предвидена за захранване на дружеството "Балкан", както и на самото "Фотоволтаична централа - Ловеч", а впоследствие и производството на електромобили на германската Next.e.Go, както и потенциални бъдещи инвеститори.

Голямото "но" в случая обаче е, че на площадката в момента почти няма производство. "Балкан" отчита оборот по 2-3 млн. лв. годишно от карни възли и велосипеди, а големият скок до 17.6 млн. лв. приходи през миналата година се дължи основно на графата "Други" и е резултат от продажбата на 174 дка земя на Next.e.Go и 716 дка на свързана "Бул инвест груп 2009".

От своя страна германската компания трябваше да инвестира 140 млн. евро в изграждането на своята база в града, като за целта регистрира местно дружество - "Некст.е.Го България", в което малко под 50% държи "Адванс пропъртис". Макар няколко пъти да беше съобщавано за предстояща първа копка на автомобилния завод, до изграждането му в Ловеч още не се е стигнало.

Същевременно миналата година от Next.e.Go обявиха своя инвестиция в производствена база в Тетово, Северна Македония, което е сигнал, че българският проект не е на дневен ред. Според Любомир Станиславов, който е изпълнителен директор на "Аутомотив клъстер България" и участва в управлението на "Некст.е.Го България", проектът за електромобилите все още жив и се очаква неговото осъществяване. "Капитал" изпрати запитване и до Next.e.Go за плановете им за Ловеч, но до публикуването на този текст отговор не бе получен.

Слънце под Балкана

И докато идеята Ловеч да произвежда автомобили все още е само мечта, един от най-големите соларни паркове в страната вече е факт именно там.

Първата стъпка по изграждането на промишлената зона в северната част на Ловеч идва с гласуването на 22 март 2022 г. от съвета на директорите на "Балкан" за създаването на индустриален парк с обща площ 1 305 475 кв.м. Три седмици по-късно - на 12 април, "Бул инвест груп 2009" купува 716 дка от "Балкан" срещу 7 млн. лв. без ДДС, се вижда от документи в Търговския регистър.

Върху купената земя започва работа по двата отделни парка, които се управляват от дружеството "Фотоволтаична централа - Ловеч". По-големият от тях е с мощност 70.45 мВт и покрива площ 472 дка. Другият се разполага върху 243 дка и е с мощност 35.76 мВт.

Енергията в двете централи ще се генерира от около 195 хил. монокристални силициеви модула, които ще бъдат статично разположени в една посока. Очакваната продукция на електричество от юли до края на годината е около 59 хил. мВтч, което би означавало и целогодишно производство на около 110 - 120 хил. мВтч, според заявката в КЕВР. Важно уточнение е, че връзката на централата с преносната мрежа на ЕСО е само за 86.2 мВт, което означава, че ако иска да продава енергия извън собствената си мрежа, "Балкан" може да използва максимум тази мощност.

Първоначалните сметки са за очаквана цена за тази година 365.5 лв. на мВтч, което би означавало около 40 млн. лв. приходи годишно. Но в настоящата ситуация в страната енергията се търгува на нива около 200 лв./мВтч, което значи около 25 млн. лв. годишен приход.

В същото време предстоят включвания към мрежата и на множество нови големи ВЕИ проекти като планираните централи на Enery около Хасково с мощност около 400 мВт и тази около Русе със 113 мВт, както и наскоро заработилия най-голям парк в страната с мощност 123 мВт, където инвеститор в проекта е дружеството "Белозем солар парк 3", чиито акционери са представители на "Енергохолд". Това създава допълнителен натиск върху цените точно в часовете на производство на соларните ВЕИ.

Не е ясно дали на този етап "Фотоволтаична централа - Ловеч" е сключила договори от типа PPA, които в момента изглеждат като най-добрата опция за новопостроени ВЕИ централи, тъй като те дават дългосрочна предвидимост на разходите за електрическа енергия на купувачите, а на производителите - предвидимост в паричния поток, от който зависи рентабилността на проекта.

"Капитал" потърси за коментар "Бул инвест груп 2009" и Кирил Домусчиев, но до публикуването на текста отговор не беше получен.

Затворен кръг

От 2004 г. енергопреносната система в индустриалната зона на Ловеч, както и в цяла Западна България, се стопанисва от "Електроразпределителни мрежи Запад" (преди "ЧЕЗ Разпределение"). С решението на КЕВР от 7 юли да издаде лиценз на индустриален парк "Балкан" за осъществяване на дейността "разпределение на електрическа енергия в затворена разпределителна мрежа" с включени права и задължения на "координатор на балансираща група" на територията на Северната индустриална зона в Ловеч обаче това се променя. Реално зоната е изключена от голямото ЕРП и е обособена като затворено малко ЕРП.

За да може да получи такъв лиценз, съответното дружество или индустриален парк по закон трябва да консумира над 30% от общото количество разпределена електрическа енергия в мрежата. Факт, оспорван от "Електроразпределителни мрежи Запад" в заседанието на КЕВР, но отхвърлен от регулатора с цитираните доказателства от страна на "Балкан", че главен консуматор на енергията ще са те, както и самото дружество "Фотоволтаична централа - Ловеч".

Така "Балкан" се превръща в първия индустриален парк, който ще заработи със затворена електроразпределителна мрежа и първия, отделил се от ЕРП. По този начин на компаниите в парка (които и да бъдат те) може да се осигури по-бърз и лесен достъп до електроенергия, но също така да се ограничи изборът им на доставчик.

Собствената разпределителна мрежа обаче би позволила по-бързото включването на собствени мощности за производство на ток и разпределянето помежду им, без да има нужда да се чака одобрение от държавата или ЕРП. Тази опция на теория би трябвало да привлече и повече инвеститори в даден регион.

От документите в КЕВР става ясно още: "С оглед запазване на интегрираността на дейностите "Балкан" е посочило, че възнамерява да предлага на всички клиенти на затворената електроразпределителна мрежа да придобиват собственост под формата на дружествени дялове/акции от тях."

От "Балкан" вече са сключили договор на 20 юни за включване на двете фотоволтаични централи към затворената разпределителна електрическа мрежа на индустриалния парк, както и за присъединяването му към мрежата на ЕСО. Предстои и изграждане на системи за съхранение на енергията и прилежащите съоръжения към тях, за което е постъпил инвестиционен проект от "Балкан". Конкретни параметри за това обаче още не са обявени.

И още от "Биовет"

Наред с този проект Домусчиеви имат поне още два за фотоволтаични централи - ФЕЦ "Биовет - Разград" и ФЕЦ "Биовет - Пещера".

Първият от тях, "Биовет - Разград" е с мощност от 40 мВт върху площ около 450 дка до Разград. Няма официални данни за инвестираната сума в проекта, но по пазарни данни и други скорошни инвестиции това би следвало да е около 50 млн. лв.

Вторият, ФЕЦ "Биовет - Пещера", е върху пет отделни имота на територията на Пещера около складовата и производствените бази на "Биовет" в града. Петте парка са с обща площ 285 дка и мощност 14 мВт. Инвестицията тук също не е ясна, но се оценява на 25 млн. лв.
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik
    • - 1
    • + 6

    Балкан вело с оборот 2,1 млн. лв. - няма как няколко преси и няколко електрожена да консумират 15% от тока на 105 МВт централа. Ако го правят, съгласно данните за очакваните приходи, разходите само за ток на този завод ще бъдат 5 милиона лева годишно. Нито 15 % загуби при производството да се броят за вътрешна консумация ;-) Решението на ДКЕВР е абсолютна пунта мара и измама

    Нередност?
  • 2
    brj08646871 avatar :-|
    brj08646871
    • - 1
    • + 6

    "Next.e.Go обявиха своя инвестиция в производствена база в Тетово, Северна Македония, което е сигнал, че българският проект не е на дневен ред"

    Пък Кирчо Лъжльото обясняваше разпалено, как "инвеститорите" не били албанци. А те взели, че обявили инвестиция в населения с албанци Тетово ... И ел.мобил от Ловеч ще си купим колкото и самолетен билет София-Скопие ...

    Нередност?
  • 3
    nfx431062748 avatar :-|
    nfx431062748
    • + 2

    До коментар [#2] от "brj08646871":

    Само сополив жълтопаветник може да вярва на приказките на лице като Кирчо ... Неговото е Го е типичен пример на "... е Гол" .

    Нередност?
  • 4
    oat25583454 avatar :-|
    oat25583454
    • + 1

    А машала, Браво!
    Кучетата си лаят , а кервана си върви.
    Има ли милиони и милиарди ще има и филия , за тез които ще ги обслужват .
    Така ЧЕЗ ще го духат под вода, че да не се вдига прах.

    Нередност?
  • 5
    datahustler avatar :-P
    Соколов

    Как така се отделят от мрежата? Това не може да е вярно, защото ако се извие бурия примерно, няма с какво да захранят всички надолу по веригата ако я няма мрежата. Някой не е разбрал нещо пак.

    За цената на централата със сигурност няма съхраняващи мощности.

    Нередност?
Нов коментар