ЦИД: Краят на въглищата няма да доведе до голямо поскъпване на тока

Експертите разглеждат два сценария - за ранно и късно спиране на въглищните централи, и как това ще се отрази на пазара

Главната причина за по-бързото спиране на въглищните мощности е високият разход на CO2, отчитат от ЦИД в своя доклад, посветен на декарбонизацията в България.

Румяна Гочева

Главната причина за по-бързото спиране на въглищните мощности е високият разход на CO2, отчитат от ЦИД в своя доклад, посветен на декарбонизацията в България. © Цветелина Белутова

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Net Zero Economy Forum 2023

Повече по тази и други, свързани със зеления преход и трансформацията на бизнеса теми, може да научите на конференцията на "Капитал" Net Zero Economy Forum.

Събитието ще се проведе на 22. и 23. ноември в "Грандхотел Милениум София" и ще срещне изпълнителни директори на водещи компании от българския пазар, представители на европейските институции, правителството, регулаторите и общините.

Големите теми в третото издание на годишния форум са: Политическа рамка на зеления преход, Недостигът на вода в контекста на климатичните промени, Критични и стратегически суровини за прехода, Декарбонизация на индустрията, Бизнес партньорства за устойчиво развитие, Климатична неутралност на градовете, Ускоряване на кръговата икономика, ESG регулации, Иновации и решения за устойчиво земеделие, Cleantech и нови бизнес модели.

Информация за събитието и билетите вижте тук

Темата накратко

Базовите цени на електроенергията ще бъдат около 122 евро/MWh до 2025 г., прогнозират експертите.
При нарастващите цени на CO2 нито една въглищна централа няма да оцелее без дотации от държавата.
България трябва да развие своя офшорен потенциал и да организира търгове за привличането на инвеститори.

На фона на опитите за запазване живота на въглищните централи у нас експертите от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) смятат, че постепенната раздяла с фосилните горива няма да е толкова драматична, а разгръщането на ВЕИ потенциала предстои. Нещо повече - в свой доклад, посветен на декарбонизацията в България, от ЦИД изтъкват, че българската икономика е напълно способна да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. без значително увеличение на цените на електроенергията.

Въпреки нестабилността на тарифите през последните две години експертите очакват базовите цени на електроенергията да бъдат около 122 евро/MWh до 2025 г., преди да паднат до 80 - 90 евро/MWh през 2030 година (в сценарий за ранен край на въглищата и в резултат на по-слабото им използване и по-голямото навлизане на ВЕИ). Въпреки това вече няколко правителства не успяват да определят ясен график за спирането на въглищата, рискувайки изоставане на България и региона спрямо останалите държави в ЕС, което може да доведе до блокиране средства и забавено развитие на технологиите, отбелязват авторите на доклада.

Два сценария

Експертите на ЦИД разглеждат два сценария - късно спиране на въглищните централи - до 2038 г., и ранно спиране до 2030 г. Резултатите показват, че и в двата сценария въглищните централи ще играят важна роля в електроенергийния микс до 2025 г. Въпреки това според предвижданията до 2030 г. те ще бъдат само маргинални играчи на продуктовия пазар. Главната причина за по-бързото спиране на въглищните мощности е високият разход на CO2, който достига до 100 евро/т през 2025 г., преди да се покачи до 116 евро/т през 2030 г. и 250 евро/т през 2050 г., показват още моделите.

Резултатът е ясен - нито една централа няма да бъде икономически жизнеспособна, ако няма механизъм за държавна подкрепа. А това няма как да се случи, тъй като тези механизми трябва да бъдат премахнати до 1 януари 2025 г. съгласно директивата за промишлените емисии на ЕС, става ясно от доклада на ЦИД. Именно завоалираната държавна подкрепа например позволява на ТЕЦ "Марица-изток" да остане на пазара. През тази година (както и през миналата) централата бе включена в микса за бита, въпреки че принципно не би трябвало да работи за регулирания пазар.

Законът за енергетиката обаче допуска подобен развой с извънредна заповед на енергийния министър, който може да насочи определени количества "въглищен" ток към битовия пазар, въпреки че той на практика е прекалено скъп и на практика непродаваем.

Във всички случаи - бум на ВЕИ

И в двата сценария предвиждат огромно увеличение на ВЕИ мощностите в електроенергийната система. Очакванията са за сериозен ръст на вятърните централи, както и до значително нарастване на фотоволтаичния капацитет, който да достигне 6.5 GW през 2030 г. (преди да достигне 11 GW до средата на века).

Експертите препоръчват да се насърчи потенциала на България за офшорната вятърна енергия, като за целта е нужно да се създаде благоприятна регулаторна рамка и морски пространствени планове за проучване на дейностите и развитие на самите офшорни паркове. Нужно е и стартирането на конкурентни търгове с цел привличането на големи международни инвеститори.

В същото време от ЦИД отчитат, че въпреки политическите ангажименти за изграждане на нов ядрен реактор в АЕЦ "Козлодуй" до 2035 г. двата моделирани сценария не показват необходимост за такъв нов мащабен базов капацитет в електроенергийната система. В обобщение експертите отправят редица предложения, част от които свързани с ускоряване на спирането на въглищата до 2030 г. и гарантиране, че те няма да се ползват от държавна подкрепа или субсидии след 1 януари 2024 г. Нужен е и ясен график за трансформацията на регионите, зависими от въглищата чрез ефективно използване на наличните програми за техническа помощ, както и цялостни мерки за енергийна ефективност и превръщането на спестяванията в един от основните приоритети на енергийната стратегия на страната.

България и Зеленият преход: Предизвикателства и визия на правителството ще бъде една от темите на предстоящата среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал".