Мисия: "Енергиен преход" - какво да правим с въглищата

Какво да правим с въглищата?

Ситуацията с трите въглищни региона - Стара Загора, Перник и Кюстендил, от години не е никак розова, а страховете на хората често пъти се използват в интерес на определени политически интереси. Едно от големите предизвикателства пред трансформирането на регионите е липсата на план по години за това как точно ще се намали изгарянето на въглища до 2038 г., смятат експертите. Няма и национална пътна карта с конкретни мерки и срокове за икономическата трансформация на трите въглищни региона, което допълнително усложнява процеса, а отсъствието на стратегия за привличане на частни инвестиции още повече засилва опасенията от ръст на безработицата. Проблем е и липсата на целенасочена комуникация от страна на изпълнителната власт към широката публика и целевите заинтересовани страни като профсъюзите и природозащитните организации, чрез която да им бъде разяснено какво представляват териториалните планове, защо са важни и какви ползи за развитието на въглищните региони носят, смятат от коалиция "Зелен рестарт".

Едно от решенията е създаването на комуникационна стратегия, като да сложи край на дезинформацията за въглищните региони, тъй като темата често пъти влиза предизборната игра на партиите. Затова и експертите настояват те да не използват темата популистки, макар отсега това да изглежда почти невъзможно.

От коалиция "Зелен рестарт" предлагат и изготвяне на анализ съвместно с ЕК за плюсовете и минусите на евентуално отделяне на Перник и Кюстендил от Стара Загора, за да се минимизира рискът от загуба на средства. Нужно е и създаването на национален план с индикативни цели по години за постепенно намаляване на изгаряне на въглищата до 2038 г. с ясно разписани ангажименти и мерки за подпомагане на трите региона. Трябва и стратегия, чрез която в най-кратки срокове да бъдат привлечени частни инвеститори във въглищните региони, отбелязват експертите.

Ами енергийната бедност?

По данни на Евростат България продължава да бъде страната с най-голям процент енергийно бедни домакинства в Европа - 27.5%, което е над три пъти повече от средното за ЕС ниво от 8%, се посочва в доклада. Така докато в редица европейски държави този проблем се адресира от дълги години и има изградени механизми за справяне, които в условията на енергийна криза се нуждаят само от оптимизиране, у нас той продължава да се задълбочава, пишат авторите на "Мисия Енергиен преход". Те цитират последните изчисления на Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност към Министерския съвет, които показват, че през 2021 г. потенциално енергийно бедните хора в България са 2.83 млн. души, защото те попадат по линията на бедност (доход под 722 лв. на месец).

Енергийните общности не са новост за Европа, но в България създаването на подобни обединения все още изглежда невъзможно. Източник: Shutterstock

От друга страна, повишаващите се цени на енергийните услуги и суровини, още преди войната в Украйна, както и двуцифрената инфлация през последната година поставят нови измерения на енергийната бедност към традиционно високия процент засегнати домакинства. Двойното повишение на цените на дървата за огрев оставя домакинствата в енергийна бедност без алтернатива, пишат още експертите. На този фон в България предстои приемането на дефиниция за енергийна бедност. Експертите предлагат серия от решения, част от които включват и разработването на планове за реновиране на сградния фонд по общини, които да бъдат синхронизирани на ниво местна власт. Нужно е и привличането на банковия сектор към мерките за енергийна ефективност - да бъдат осигурени финансови инструменти на преференциални условия за домакинства, които изпитват затруднения с покриване на цялата сума за съфинасиране. Преди всичко обаче трябва да бъде разработена карта на енергийната бедност по общини, за да е ясен броят на хората в нужда.

Произведи, сподели, продай

Преходът към чиста енергия е свързан и със създаването на енергийни общности, каквито в България все още липсват. Те трябваше да "влязат" в регулаторната рамка още в края на м.г., но това така и не се случи. Макар и витиевато, енергийните общности бяха включени в промените на Закона за ВЕИ, където бе записано, че развитието им ще се насърчава чрез премахване на необоснованите регулаторни и административни пречки, без обаче да се споменава точно кои са те. Промените, свързани общностите, така и не минаха през парламента и с това идеята група домакинства да се обединят и да произвеждат ток за собствените си нужди, а излишъка да продават на пазара, остава все още далечна и чужда.

• Инвестициите в покривни соларни системи могат да се отпушат
• Кога и в България ще има енергийни общности

За справка - Европа има около 3500 подобни общности или кооперативи, като само в съседна Гърция те са 159. Според експертите на коалиция "Зелен рестарт" един от проблемите е свързан с невъзможността да се осъзнаят ползите - регулираният пазар на електричество за бита не позволява на хората да видят реалния потенциал на енергийните общности и участието им на пазара като производители на енергия. Има обаче и други пречки - липсата на гъвкавост в Закона за управление на етажната собственост, включително липса на специфични текстове, които да регламентират обществените отношения, свързани със създаване и функциониране на енергийни общности, допълнително спъва процеса по създаването на такива сдружения. Решението? Решението до голяма степен е свързано с промяна на регулаторната база, която да позволи бързото и лесно създаване на такива сдружения. Всичко това обаче зависи от управляващите, които в настоящата политическа ситуация едва ли бързо ще предложат конкретни решения.