Интервю | Павлос Трихакис, Baringa: ЕС чупи рекорди по внос от Китай и държавни помощи
Павлос Трихакис коментира пред "Капитал" таксата за руския газ, плановете на България за нови ядрени мощности и пречките пред развитието на ВЕИ
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Baringa е глобална консултантска фирма за управление с около 1600 консултанти в световен мащаб, включително близо 120 консултанти в България. София е центърът на Baringa за Югоизточна Европа, с особен фокус върху консултациите на енергийния пазар, както и предоставянето на системи за търговия с енергия и управление на риск в региона. Павлос беше гост на събитието Green Business is Great, организирано от Българско-британската бизнес асоциация.
Няма как да не започнем с нашумялата българска такса за руски газ. Какво може да се случи на пазара с въвеждането на 20-те лв./мВтч за транзитиране през България? Има ли потенциал тази приходна мярка да повлияе на целия европейски пазар?
Това е много труден въпрос. Без никакво съмнение, ако тя бъде приложена, ще има влияние върху целия регион. Главно в Гърция, Унгария и Сърбия. В Гърция негодуването срещу тарифата идва главно от частния сектор, не от самото правителството. Например, доста ясна позиция срещу има от страна на Mytilineos (те оперират главно с руски газ - бел. ред).
Наистина зависи и колко време ще отнеме на България да приложи мярката. Ако времето е студено и трябва да бъдат натоварени газовите централи, тогава таксата може да е фактор.
Как си обяснявате, че след лудата 2022 г. печалбите на въглищните централи се понижиха, но не изчезнаха. За пример, българската ТЕЦ "Марица-изток 2" е със 70 млн. печалба към третото тримесечие. Числата показват ли, че възобновяемите енергийни източници имат нужда от въглища за баланс?
Не ни се иска да виждаме това - смятаме, че има по-добри алтернативи от въглищата. Възобновяемите източници с батерии за съхранение на електроенергия са по-добра опция. Въглищата са стара и не особено ефективна технология.
Причината, поради която все още се използват въглища за производство, е, че газът все още е скъп. 50 евро на мВтч пак е двойно повече от стандартните цени, които трябва да виждаме на пазара. Въглищните централи няма да бъдат печеливши завинаги.
Какво е пазарното и геополитическото значение на бъдещите 7-и и 8-и блок на "Козлодуй"? Твърде скъпи ли са новите блокове, за да бъдат печеливши? В публичното пространство не се споменават точни числа, но от правителството се говори за 5 млрд. евро на блок поне.
Относно разходите - абсолютен факт е, че се нуждаем от евтина нисковъглеродна енергия. Ако се построи един блок в Козлодуй - значението ще е положително, но не и фундаментално важно от гледна точка на региона и растящото търсене на електроенергия. Ако самата мощност на блока е по-голяма и се построят два блока, може да повлияе на потоците в различни страни и на износа. Важно е да се види какъв ще бъде планът на България в бъдеще - ще бъде ли огромен нетен износител или не.
Във Великобритания (става въпрос за новата централа Хинкли, която се строи - бел. ред. ) разходите са двойно повече от 5 милиарда евро. Най-големият проблем е колко време ще отнеме и българското правителство да има ясен лост за влияние върху строителя за закъсненията. Построяването на английската централа отнема много повече години, отколкото е заявено в началото.
Има ли политически проблем в Европа, че зеленият преход зависи от Китай? Виждаме какво се случва с базирания в Европа турбинен сектор, който има нужда от държавни инжекции и постоянно има технически проблеми и проблеми с доставките?
Много е важно, че ЕС обяви индустриален план за зелена сделка и промишлен план за нетни нулеви емисии (Green Deal industrial plan; Net Zero industrial plan) - има истинско признание в Европа, че трилемата върви успоредно с нарастващите мерки на индустриалната политика (където имаме такава). Под "трилема" имам предвид трите стълба - конкурентни изисквания за икономически растеж, финансова и фискална стабилност и установяване на нации лидери. ЕС също така въвежда Закона за критичните минерали. Всички тези неща са прекрасни, но ако погледнете числата от гледна точка на соларната индустрия, чупим рекорди за внос от Китай.
По-голямата част от вятърната индустрия е европейска, но губи конкурентоспособност поради разходите. Особено за офшорна вятърна енергия. Имаме нужда от дългосрочен план - нуждаем се от автономност, ако искаме да постигнем целите за 2050 г.
Какво мислите за скорошното решение на ЕК да даде зелена светлина за продължаване на държавните субсидии за сметките за електроенергия и таваните на печалбите на производителите? Убиват ли се инвестициите във възобновяеми енергийни източници?
Мисля, че ги забавя. Субсидиите действат като бариера пред сключването на дългосрочни договори за покупко-продажба на електроенергия (PPA). Истината обаче е, че имаме високи цени на енергията и не сме конкурентни. Субсидиите в никакъв случай не са дългосрочно решение.
ЕС наскоро публикува разходи за държавна помощ - те буквално експлодират. През 2022 г. числата са: 190 млрд. евро за държавна помощ, свързана с ковид, и 145 млрд. евро за енергетика и околна среда.
Как се справя Европа с интегрирането на соларните инсталации в мрежата и това пречи ли на зеления преход?
За да постигнем нетно нула и да декарбонизираме, трябва да инвестираме в мрежи. Страните, които се придвижиха най-бързо в интегрирането на ВЕИ - Испания, Германия, Гърция, имат само един проблем - мрежата е най-голямото ограничение. Всичко трябва да се направи по координиран начин, енергийните вектори ще стават все по-свързани, включително, когато водородът започне да навлиза на пазара. Това означава, че местоположението на бъдещите инвестиции ще зависи от капацитета на мрежата. А тя ще изисква много инвестиции. Наличието на интелигентни измервателни уреди (smartmeters) също ще помогне.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.