Европейското производство на пластмаса спада заради скъпата енергия

Компаниите внасят суровини от чужбина

Макар производството да намалява, потреблението се запазва, което се дължи на вноса от трети страни
Макар производството да намалява, потреблението се запазва, което се дължи на вноса от трети страни
Макар производството да намалява, потреблението се запазва, което се дължи на вноса от трети страни    ©  Reuters
Макар производството да намалява, потреблението се запазва, което се дължи на вноса от трети страни    ©  Reuters
Темата накратко
  • Европа вече внася по-голямата част от нужната пластмаса.
  • Производството е изместено в Азия и САЩ.
  • Нужни са ясни действия от европейските политици за спасяване на сектора.

Европейската нефтохимична индустрия произвежда пластмаса на нивото, което се наблюдаваше през 70-те години на миналия век. Макар това на пръв поглед да изглежда обещаващо за постигането на екологичните цели, които са поставени от Европейския съюз (ЕС), положението всъщност не е розово.

Европа продължава да консумира ненаситни количества пяна, бои, смоли и всякакъв друг продукт, произвеждан от нефтохимическите заводи. Но това е просто замяна на местното производство с продукти и стоки, които се внасят.

Нефтохимикалите по своята същност са енергоемки. В Европа природният газ е около пет пъти по-скъп от този в САЩ. В момента е по-евтино да купите етилен, градивен елемент за пластмаси, в Тексас и да го изпратите през Атлантическия океан за по-нататъшна обработка в Европа, отколкото да го произвеждате у дома, пише в анализ Bloomberg.

Нетният резултат е загуба на икономическа активност в Европа, ерозия на търговския баланс на блока при химически продукти и в крайна сметка загуба на работни места и енергийна сигурност.

Средно един европеец използва около 150 кг пластмаса годишно, повече от два пъти повече от средното за света ниво от 60 кг, сочат данните на Европейската агенция по околна среда. Пластмасата е навсякъде - от опаковки за храни до строителни материали, от мобилни телефони до дрехи.

Нефтохимическата промишленост работи предимно с две суровини: природен газ и нафта, като последната е страничен продукт от рафинирането на петрол, подобен в някои отношения на бензина. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) потреблението на нафта в Европа ще спадне тази година до 48-годишно дъно от 34.2 млн. метрични тона. Използването е намаляло с 18.5% спрямо нивата преди COVID-19 и почти 40% под най-високото ниво за всички времена, поставено преди две десетилетия.

При толкова ниска преработка парните крекери, където нафтата и газът се трансформират в химически градивни елементи, работят с неикономични темпове. Поради огромните си фиксирани разходи компаниите обикновено натоварват своите парни крекери възможно най-близо до пълния капацитет през цялата година. Всичко под 90% е източник на безпокойство; 85% е лошо, а 80% се смятат за катастрофа. През последните тримесечия обаче те са работили с 65-75% от капацитета си.

Ръководителите на индустрията казват пред Bloomberg, че не могат да губят пари толкова дълго време - така че затварянето изглежда сигурно през 2024 г. Използвайки по-дипломатичен език, МАЕ обяви през миналия месец, че "е все по-трудно да се види как нефтохимическата индустрия на континента може да възстанови предишното си силно състояние."

Европейските компании се адаптират съответно. Когато BASF, германската компания синоним на нефтохимикали в Европа, се срещна с инвеститори преди няколко седмици, нейните ръководители искаха да говорят за всичко друго, но не и за своята база.

В европейските химически компании делът на разходите за нови проекти в Азия е скочил с около 50% през последното десетилетие и половина според оценки на Jefferies Financial Group. Как това се отразява на икономиката? Преди пандемията химическият търговски баланс на Европа с останалия свят обикновено беше в плюс в размер на 40 млрд. долара. Миналата година излишъкът се сви до едва 2.5 млрд. долара. Въпреки че има вероятност да се възстанови донякъде през 2023 г., перспективите за 2024 г. са мрачни.

Политиците нехаят

Противно на тенденцията обаче, притеснение у европейските политици не се забелязва. Няма признаци на тревога в Брюксел, Берлин, Мадрид или Лондон. В момента много европейски страни са заети да се опитват да спасят офшорната вятърна индустрия - но какво да кажем за нефтохимическите компании, произвеждащи смоли и пластмаси, използвани за производството на лопатките?

Европа се лиши от други индустрии, които поеха към Азия - стоманата, текстилът и корабостроенето се преместват на изток. Този път конкуренцията не е само Китай, но и САЩ благодарение на изобилието от въглеводороди там. Вътрешното производство на въглеводороди при президента Джо Байдън процъфтява.

Индустриалните и енергийните политики имат значение. Ако Европа иска да запази част от старата си индустриална мощ, политиците трябва публично да подкрепят нефтохимическата промишленост - дори ако тя не е популярна сред избирателите, загрижени за климата. Самата индустрия също има какво да предприеме, като според експертите е необходима спешна консолидация. В момента има твърде много компании - и главни изпълнителни директори - на тон произведена пластмаса.

Ще има ли споразумение за пластмасовото замърсяване

Длъжностни лица и групи на гражданското общество от 175 държави се срещнаха в централата на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) в кенийската столица Найроби за третия от петте кръга на преговори. Целта на разговорите е да се постигне съгласие за намаляване на пластмасовото замърсяване.

Преговарящите използват документ "нулева чернова", който беше договорен по време на последния кръг от преговорите в Париж през юни. Те трябва да решат дали да ограничат количеството произведена пластмаса, или просто да се съсредоточат върху проблема с управлението на отпадъците.

Докато преговорите напредват, екологични групи предупреждават правителствата да не поставят интересите на нефтохимическите компании пред здравето на планетата. Държавите с големи нефтохимически индустрии предпочитат фокусирането върху рециклирането и безопасното изхвърляне на отпадъци, като за тях поставянето на ограничения върху производството не е вариант.

"Амбициозните цели трябва да бъдат балансирани с реалността на предизвикателствата при изпълнението", се казва в изявление на Global EPS Sustainability Alliance, наблюдател на разговорите. "Науката за опаковане и науката за околната среда играят важна роля, за да гарантират, че няма да се появят отрицателни въздействия върху околната среда", се добавя в изявлението.

Зелени групи предупредиха, че ако не се предприемат драстични действия, пластмасите ще генерират годишни емисии, еквивалентни на 615 въглищни централи до 2050 г. От откриването на "седмия континент" в света през 1997 г. - огромна маса пластмасови отпадъци в средата на Тихия океан - замърсяването с пластмаса само се влошава. Президентът на Кения Уилям Руто описа договора като "първото домино" в промяната, която хората трябва да направят в начина, по който пластмасите се произвеждат, консумират и изхвърлят.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    b.davidkov avatar :-|
    masay
    • + 2

    Всякакви европейски производства се свиват заради скъпата енергия.
    Германия спира производството на прочутите си Манесман/Круп и Тисен безшевни тръби;
    Мишлен затваря заводи да гуми.
    Фолксваген мести производства в САЩ, а затваря СЕАТ в Испания;
    БАСФ затваря торови производства.
    Прекъсват работа керамични, циментови, металургични предприятия.
    ЕС не е това, за което беше замислен.

    Нередност?
Нов коментар