Мръсната тайна на София стана чиста

През 2022 г. постъпването на отпадъците на "Долни Богров" спира, но огромните количества боклук не изчезват. Т.нар. им оползотворяване просто се е преместило на друго място - на новото депо на града, "Садината", построено с европейски средства.

Така изглежда боклучената система на София седем пълни години след изграждането й. Неработещият според първоначалните разчети завод е буквално изпран и на хартия вече всичко е точно. Не така обаче изглеждат нещата в по-едрия контекст на прехода на ЕС към кръгова икономика, който си поставя за цел до 2035 г. да се ограничи делът на депонирани битови отпадъци до само 10% от общото количество, за да се използват адекватно всички ресурси и да се забави бързото запълване на сметищата. За българската столица очевидно най-сложното предстои.

Устройство на боклучената система

Инсталацията за механично-биологично третиране (МБТ) на отпадъци с производство на RDF гориво, или както е известна, "заводът за отпадъци", работи от 12 септември 2015 г. Капацитетът е 410 хил. тона смесени битови отпадъци, т.е. това, което се изхвърля в контейнерите на града. Към нея има депо за отпадъци "Садината" с общ капацитет 3.2 млн. тона и живот 21 години и 4 клетки (от които изградени са 1, 2 и 3).

Според изначалния план заводът трябва да произвежда 178 хил. тона RDF, които да се изгарят за производство на енергия, като това се случва в циментовите заводи до изграждането на инсинератор към "Топлофикация София". От него излизат също определено количество суровини, като пластмаса, хартия, стъкло, метали и т.н. (общо около 34 тона за 2022 г.). Генерира и до 75.6 хил. тона смеси (отпадък с код 19 12 12), като на всеки тон отпадък би следвало да се получават до 184.5 кг смеси, които да отиват на депо.

Нещата обаче не се развиват по план според докладите по околна среда, които подава предприятието през годините. От заложените 178 хил. тона RDF производството не надвишава 80 хил. тона. годишно (виж графиката). Или 100 хил. тона под целта.

Това обърква всички компоненти по веригата. Количествата на смесите за депо (отпадъци с код 19 12 12) вместо по максимум 75.6 хил. тона са по над 140 хил. тона, т.е. двойно над допустимото. Или заводът произвежда по-скоро отпадъци, отколкото RDF.

По-голямата част от произведените отпадъци - по над 100 хил. тона на година, започнаха да се карат на депо "Долни Богров", което е в безкрайна рекултивация. Постъпването на тези отпадъци там беше обяснено с нуждата този отпадък да се "оползотвори" с цел рекултивацията на депото. По тази линия там досега са постъпили 675 хил. тона, като пикът е през 2021 г. Общината дори тръгна да вдига "кота било" на депото. Т.е. да строи все по-голяма планина от боклуци, докато твърди, че рекултивира старото сметище.

Но всичко е точно

Това се случва през 2020 г. на база инвестиционно предложение за модернизация и оптимизация на част от инсталациите. Наред с проектите за автомивка, авторемонтна работилница, битови помещения, столова, зона за почивка, зона за пушене и кафене и т.н. инвестиционното предложение предлага годишното количество на отпадъка да се повиши и към разрешените 75.6 хил. тона да се добавят още 70.6 хил. тона - пак за оползотворяване. Или дейност по "обработване на земната повърхност, водещо до подобрения за земеделието или околната среда, чрез подравняване на терени, запръстяване на работните участъци и при рекултивацията на запълнените клетки". Ако беше така обаче, всяко сметище щеше да се рекултивира от само себе си и да става плодородна зона при изсипването на отпадъци там.

"Установените с вътрешнолабораторни анализи значителни разлики в количествените и качествените параметри (например влага) на основните компоненти във входящия поток отпадъци обуславят периоди на по-неефективно отделяне на рециклируеми материали в резултат от нарушените им механични свойства. По-високата влажност на входящия поток битови отпадъци в сравнение с проектно заложените стойности, допълнително повлиява количеството на генерираните в резултат на технологичните процеси отпадъци", пише в инвестиционното намерение. Със завишаването на количествата на отпадъка заводът на София официално увеличава и нормата си на ефективност да генерира боклуци от 0.1845 на 0.357. Малкото положителни неща са повишаването на количеството пластмаси и черни метали, т.е. прави се опит да се извличат повече елементи, които да се пласират за рециклиране.

Фотограф : Надежда Чипева

Като игра на думи

За изминалата година образуваните отпадъци са 141 хил. тона. От тях по данни на Изпълнителната агенция по околна среда са депонирани 32.2 хил. тона. Останалите 108 хил. тона са с неясна съдба.

"Разликата в количествата между образуван и депониран отпадък с код 19 12 12 е оползотворена на територията на депото чрез запръстяване, подравняване на работни участъци и терени", дават яснота от регионалната екоинспекция на "Капитал". Или подобрява се земеделието или околната среда с три пъти повече количества отпадъци към официално депонираните. Как точно се различава депонираният от оползотворения отпадък освен документално не е ясно.

С промяната на вида дейност (депониране/оползотворяване) би следвало да се спестяват и пари. По Закона за управление на отпадъците са предвидени две такси при депониране (по сметки на РИОСВ). Едната е по 4.04 лв. на тон с цел бъдеща рекултивация на депата. Втората е по-висока и расте по години, като през 2022 г. вече е 95 лв. на тон. Тя има за цел да действа възпиращо на общините и да ги провокира да управляват отпадъците по-добре, като намаляват количествата за депо.

За 2022 г. таблиците на РИОСВ показват, че на депо "Садината" са отишли 69.9 хил. тона (половината от които пясък и др. според доклада на предприятието), като отчисленията за тях са около 7 млн. лв. Ако и другите 108 хил. тона влязат там като депонирани по 95 лв. на тон, това са 10 млн. лв., които общината не е платила, защото формално не изхвърля отпадъци на сметището, а го рекултивира с тях. За тази година до края на септември депонираните отпадъци с този код на "Садината" са само 15.8 хил. тона.

Ние правим RDF, те ни го връщат

Това отчасти съвпада с обяснението, дадено неофициално от някои от циментовите заводи за малките количества - че качеството на софийския RDF не е добро, тъй като има малка калоричност, по-висока влажност, както и тежки негорими примеси като метал, стъкло и т.н., които могат и да повредят съоръженията за обработка на RDF. От последното следва въпросът какво като качество ще се гори в центъра на София, ако се задвижи спорният проект за инсинератора.

През септември 2023 г. Административен съд - София-град, отмени екооценката на инсинератора и постанови, че проектът носи сериозни рискове за здравето на софиянци. Но малко преди първия тур на изборите стана ясно, че общинската "Топлофикация София" иска възобновяване на проекта за инсталацията за горене близо до Централна гара.

Цялата система в контекста на прехода на ЕС към кръгова икономика обаче изглежда по-скоро архаична. Огромна част от видовете отпадъци не са обхванати от системите за разделно събиране, а това би променило в голяма степен картината на влизащия в завода отпадък. Защо инсталацията не може години наред да подобри параметрите си технологично също остава неясно. А основният въпрос е, след като заводът не се разви по план, каква е гаранцията, че един инсинератор ще се развие, като там залогът е много по-висок и това е здравето на всички в столицата.