Energy Summit 2024 | Милена Виденова: Пазарът на природен газ в нашия регион се готви за значително развитие
Съдържание от "Axpo България"
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
През студените януарски дни видяхме, че природният газ беше този, който захранваше енергийната система в региона. Може ли да се каже, че газът се завръща след енергийната криза от 2022 г.?
Макар да е вярно, че газът изигра роля в осигуряване на електроенергия на региона по време на януарските студове, не бихме обявили пълномащабното му завръщане. Търсенето на газ естествено се увеличава, когато е студено, което показва, че той продължава да има значение. След ценовия шок от 2022 г. някои индустрии възобновиха използването на газ, но много от тях не се върнаха към него. С други думи, газът не се завърна изцяло във всички сектори. Въпреки че тази зима беше една от най-меките през последните години, потреблението на газ от домакинствата - когато направим изчисления спрямо температурата - остава слабо. Вероятно за това допринасят практиките за пестене на енергия и в по-малка степен въвеждането на технологии за отопление, които не са на газ, като например термопомпите.
Въпреки това се наблюдава увеличаване на обема на търговията с газ, което би могло да подскаже известно възстановяване на пазара, но общото търсене в ЕС е с около 25% по-ниско от средното за периода преди войната. Дългосрочните последици от енергийната криза все още се проявяват. Можем да кажем, че съществуват две паралелни линии на развитие - в някои области продължава да се разчита на газ, а в други има трайно оттегляне от него.
Доколко надеждни са доставките на газ за Европа в дългосрочен план?
Надеждността на доставките на газ за Европа в дългосрочен план е сложен въпрос, като трябва да се отчитат няколко важни фактора. Европа успя да замени по-голямата част от изгубения руски газ чрез увеличен внос на втечнен природен газ (LNG), предимно от САЩ и Катар, и в по-малка степен чрез увеличен внос тръбен газ от Норвегия. Да разчитаме на доставки на втечнен газ обаче включва и известен компромис. За разлика от дългосрочните договори с Русия с фиксирани цени втечненият природен газ се търгува предимно на спот пазара, което го прави уязвим към ценовите колебания и конкуренция от страна на други големи купувачи като Азия. Това поражда опасения дали той ще е наличен в дългосрочен план и колко сигурни ще са доставките. Има и други причини за несигурност, свързани с развитието на инфраструктурата и геополитическите ситуации, каквито наблюдаваме в момента в Близкия изток.
В перспектива очакваното увеличение на световните доставки на втечнен природен газ от САЩ и Катар до 2026 г. може да облекчи конкуренцията и потенциално да понижи цените, ако допълнителните доставки компенсират ръста на търсенето в Азия. Налице е и ангажиментът на Европа за декарбонизация, който предполага постепенно намаляване на търсенето на газ в дългосрочен план. Ето защо, въпреки че Европа успя да се адаптира към загубата на руски газ в краткосрочен план, са необходими непрекъснати усилия за намаляване на дългосрочните рискове и осигуряване на надеждни доставки на газ.
Как очаквате да се развие пазарът в нашия регион през тази година? Предстои пускането в експлоатация на терминала за втечнен природен газ в Александруполис, както и на газовата връзка със Сърбия, а междусистемната връзка с Турция вече е факт.
Пазарът на природен газ в нашия регион се готви за значително развитие през тази година, като няколко фактора предполагат потенциални промени и възможности - увеличен капацитет за внос, някои геополитически промени и възможни пазарни развития. Очакваното пускане в експлоатация на терминала за втечнен природен газ в Александруполис ще увеличи значително капацитета за внос на втечнен природен газ в Гърция, като ще диверсифицира източниците на газ и потенциално ще повлияе на регионалните цени. Газовата връзка Гърция - Сърбия ще повиши регионалната енергийна сигурност и ще даде възможност да се открият нови търговски маршрути за доставки на газ. Интерконекторът България - Турция позволява на повече газ (турски, ирански и туркменски) да достига до Централна и Източна Европа, като диверсифицира източниците за тези региони.
През януари 2025 г. договорът за транзит на руски газ през Украйна изтича, освен ако не бъде сключено споразумение през тази година, но това се усложнява от войната. Европейските и регионалните играчи вероятно ще затвърдят алтернативните маршрути за доставка, което ще окаже допълнително въздействие върху пазара.
Така с повече възможности за внос и потенциално по-големи обеми втечнен природен газ ще се засили конкуренцията между доставчиците, което може да доведе до намаляване на цените, от което пък ще се възползват потребителите. Гърция с увеличения си капацитет за регазификация на втечнен природен газ има амбицията да се превърне в регионален газов хъб, улесняващ търговията и определянето на цените. Поради това инвестициите в съоръжения за съхранение на газ и тръбопроводна инфраструктура ще бъдат от решаващо значение за постигане на максимална гъвкавост и сигурност на доставките.
Това е положителната перспектива. От друга страна, ще продължат да съществуват някои предизвикващи несигурност обстоятелства като динамиката на световния пазар на втечнен природен газ, геополитическото напрежение и политическите решения на ЕС за намаляване на емисиите и енергийния преход, които могат да повлияят на търсенето на газ в дългосрочен план.
Как преходът към възобновяеми енергийни източници ще се отрази на дългосрочните перспективи на пазара на газ?
Преходът към възобновяеми енергийни източници ще окаже значително и комплексно въздействие върху дългосрочните перспективи на пазара на газ, като от това ще се породят както предизвикателства, така и възможности. Тъй като енергията от възобновяеми източници става все по-евтина и достъпна, търсенето на газ се очаква да намалее, особено в сектора на електропроизводството. Това може да доведе до по-ниски цени на газа и до "блокирани" активи на съществуващата газова инфраструктура. Правителствата, които прилагат по-строги политики за климата и цели за намаляване на въглеродните емисии, биха могли допълнително да ограничат използването на газ, което ще се отрази на дейностите по проучване, производство и транспортиране. Пробивите в областта на съхранението на батерии, производството на водород и улавянето и съхранението на въглероден двуокис (CCS) биха могли да ускорят отказа от газ, като допълнително намалят дългосрочната му роля.
Въпреки това пазарът на газ разполага с редица възможности. Вярваме, че газът ще играе решаваща роля за балансиране на непостоянните възобновяеми енергийни източници като слънчевата и вятърната енергия, осигурявайки гъвкавост и стабилност на мрежата през периодите на пиково търсене. Той все още е най-добрият вариант за балансиране. Газът може да се използва като суровина за производство на чист водород, който би могъл да се използва за производство на електроенергия, отопление и транспорт, което създава нови пазарни възможности. Интегрирането на газ с възобновяеми енергийни източници в хибридни системи би могло да оптимизира производството на енергия и да подобри надеждността на мрежата. Подкрепящите политики могат да насърчат употребата на газ с различно предназначение и да стимулират инвестициите в по-чисти технологии като CCS.
Ето защо бъдещето на газовия пазар не е свързано непременно с намаляване на обемите, а по-скоро с адаптиране и трансформация. Индустрията ще трябва да приеме иновациите, да си сътрудничи с участниците в сектора на възобновяемата енергия и да инвестира в нисковъглеродни технологии, за да остане актуална и да процъфтява в новия енергиен пейзаж.
