Жан-Клод Трише: Еврото донесе по-ниска инфлация в еврозоната

Еврото се оказа предимство за страните, които го приеха. Въпреки това сега не е момент за самодоволство. Настоящите предизвикателства ни притискат, а ще има и нови шокове. Успехът на Икономическия и паричен съюз и предимствата на еврото трябва да се подобрят и консолидират. Гражданите на еврозоната могат да разчитат на ЕЦБ и 16-те национални централни банки на еврозоната да направят каквото е нужно, за да гарантират финансова стабилност.

Често се казва, че еврото предизвика скок на цените. Това твърдение оправдано е? Какъв е ефектът на еврото върху покупателната способност на гражданите?

Първото десетилетие на еврото донесе като цяло по-ниска инфлация в еврозоната в сравнение с предишните нива на отделните страни членки. През последните десет години успяхме да задържим стабилна инфлация със средна годишна стойност около 2%. Това е добър резултат, като се има предвид резкият скок на цените на горивата и енергията в този период.

Вярно е, че някои сектори в няколко европейски държави се опитаха да извлекат полза от преминаването към еврото на 1 януари 2002 г. и увеличиха цените. Според Евростат преминаването към еврото може да е довело до средно покачване между 0.1 и 0.3% в Хармонизирания индекс на потребителските цени за периода между декември 2001 и януари 2002 г. Това е еднократно явление, което изглежда пренебрежимо на фона на десет години съществуване на еврото.

Гледайки назад, е ясно, че управителния съвет на ЕЦБ (в който са членовете на изпълнителния борд на банката и гуверньорите на националните централни банки на еврозоната) взе правилните решения, за да гарантира стабилност на цените. Инфлацията ще е много ниска и през някои месеци на 2009 г. заради спада в цените на петрола. Това ще има положителен ефект върху покупателната способност на гражданите в еврозоната.

Накрая искам да подчертая, че еврото не е пречка за отварянето на нови работни места, както чуваме понякога. Точно обратното - през последните десет години броят на заетите се увеличи с около 16 милиона, значително повече от САЩ за същия период. Много повече работни места бяха открити в еврозоната в последните десет години, отколкото в десетилетията преди еврото.

Светът преживява дълбока криза, а според Европейската комисия БВП в еврозоната ще падне с 1,9% през 2009 г., а възстановяването през 2010 г. ще е слабо въпреки предприетите мерки. Според вас какви са основните начини за възстановяване на европейската икономика?

Продължаваме да прогнозираме трайна слабост в икономическата активност в еврозоната в следващите години. Според макроикономическите прогнози на ЕЦБ от март 2009 г. годишният ръст на реалния БВП ще бъде между -3.2% и -2.2% през 2009 г. и между -0.7% и +0.7% през 2010 г.

Светът преживява резки промени, тъй като негативното влияние на финансовата криза върху реалната икономика се влошава допълнително от силното свиване в международната търговия. В този контекст еврозоната е изправена пред дълъг период на жестоки икономически слабости: свиването на външното търсене ще се отрази на износа и инвестициите, а влошаването на трудовия пазар и ниското доверие в икономиката ще намалят потреблението. Предвид тези елементи възстановяването през 2010 г. ще е скромно, тъй като международната среда ще се подобрява постепенно, а напрежението на финансовия пазар ще избледнява.

Искам да подчертая, че настоящата ситуация е особено сложна заради високата несигурност. Но с времето смятам, че еврозоната ще извлече полза от редица фактори. В частност, не трябва да забавяме значителния спад в цените на стоките след средата на 2008 г. - това ще продължи да е подкрепа за реалния доход на домакинствата и ще стимулира потреблението. Още повече, значителните икономически мерки, които бяха обявени в последните месеци за справяне с финансовия хаос трябва да помогнат за възстановяване на доверието във финансовата система и да намалят ограниченията върху достъпа до кредит на фирмите и домакинствата.

Подобряването на доверието е важна съставка за преодоляване на настоящата икономическа ситуация. Правителствата и централните банки в ЕС правят всичко възможно, за да запазят и засилят доверието. ЕЦБ трябва повече от всякога да бъде котва за стабилност и доверие.

Каква роля може да изиграе ЕЦБ в битката срещу рецесията? Ще прибегнете ли до нулева лихва? И какви решения предлагате за намаляване на дълга на страните членки за капитализиране на банките и за достъп до финансиране за компаниите?

От началото на финансовата нестабилност през август 2007 г. управителният съвет на ЕЦБ взе безпрецедентни и решителни мерки. Много от тях са насочени към подкрепа за стабилното функциониране на паричните пазари в еврозоната. Осигуряваме неограничена ликвидност за инструментите с падеж от седмица до половин година. Намалихме лихвения процент с 275 базисни точки от октомври 2008 г. Тези стъпки са уникални в десетгодишната история на ЕЦБ. Искам да подчертая, че безпрецедентните ни монетарни решения са част от задължението ни да поддържаме стабилност на цените, да поддържаме инфлацията под, но близо до 2%. Що се отнася до нулевата лихва, смятаме, че тази политика има много недостатъци.

Управителният съвет на ЕЦБ ще вземе всички нужни мерки, за да изпълнява задълженията си в трудната среда, в която работим. Ще направим всичко възможно, за да запазим инфлацията закотвена, да поддържаме устойчив растеж и финансова стабилност. Европейските граждани могат да са сигурни, че ЕЦБ има капацитета и волята да направи нужното за ценова стабилност и увереност на потребителите.

Как гледате на финансовата криза в Централна Европа? Какво ще направите, за да помогнете на тези страни в трудния за тях период?

Що се отнася до Централна и Източна Европа, следим ситуацията внимателно. Вече взехме някои решения, например договорки с централни банки от региона. Очаквам инициативата да бъде поета и от други международни и европейски организации, предвид затрудненията на страните в този регион. Ще продължим да следим ситуацията там и занапред.

Появиха се притеснения за стабилността на еврозоната, отслабена от задлъжнялостта на някои нейни членки. Това тревожи ли ви?

Еврозоната е изключително стабилна. Никога не коментирам хипотези и въпроси като "какво ще стане ако…". Уверен съм, че страните членки ще си поемат отговорностите по отношение на фискалната политика.

Нека припомня някои факти. В отговор на финансовата криза правителствата отделиха около 3.5% от БВП на еврозоната за капиталови инжекции и други мерки за финансовия сектор. По-малко от половината от тези мерки са използвани до този момент. Освен това обявеният таван за гаранции на банковите облигации и за заемите между финансовите институции е около 20% на БВП - и само 8% от него са използвани. През декември Европейският съвет одобри Плана за възстановяване на европейската икономика. Според него страните членки ще отделят 170 милиарда евро (1.2% от БВП) за общ европейски фискален стимул от 200 милиарда евро (1.5% от БВП), като разликата ще дойде от европейския бюджет и Европейската инвестиционна банка. Това координирано усилие цели да подкрепи икономическото възстановяване, като засили общото търсене и увеличи усилията за реализиране на структурните реформи, залегнали в Лисабонската стратегия.

Както подчертават еврокомисията и ЕЦБ, стимулите трябва да са навременни, целенасочени и краткотрайни, за да имат ефект. Някои стимули изтичат автоматично, но за прекратяването на други няма гаранции, и може да се окаже много трудно.

Има призиви за подобряване на управлението на еврозоната. Какви стъпки трябва да се направят в тази посока?

Настоящата финансова криза за пореден път показа колко е важно да има разумно икономическо управление на национално, европейско и глобално ниво. От друга страна, монетарната политика в еврозоната се определя от управителния съвет на ЕЦБ и се прилага от централните банки в контекста на тяхната независимост. Икономическите политики, от друга страна, са отговорност на страните членки. Те са внедрени в европейска рамка чрез Пакта за стабилност и растеж и Лисабонската стратегия, които взимат предвид взаимната икономическа и финансова зависимост в еврозоната и на общия пазар.

Що се отнася до икономическите политики, първото десетилетие на еврозоната показа, че общата европейска рамка задава основните принципи на разумно макроикономическо управление, но се нуждае и от политически ангажимент, особено по отношение на структурните и фискалните политики.

Според Пакта за стабилност и растеж страните членки трябва да приведат финансовите си дела в ред в "добрите времена". Тези страни, които не го направиха през последните години, сега са особено ограничени в техните фискални маневри, когато се опитват да се справят с икономическата криза. Дори в необичайни времена като кризата не трябва да се забравя нуждата от разумна и последователна фискална политика в средносрочен план. Затова е жизненоважно сега да дефинираме стратегия за връщане към стабилни практики в тази насока, за да избегнем пробойни в общественото доверие към публичните финанси.

Кризата подчертава също и нуждата от засилване на потенциала за растеж и капацитета за пренастройка на европейските икономики. Лисабонската стратегия призовава страните членки да направят необходимите им структурни реформи. ЕЦБ призовава правителствата да забързат тези реформи. Финансовата криза показва нуждата от цялостна европейска реформа.

* Това ексклузивно интервю е предоставено на "Капитал" от фондацията "Робер Шуман", водещият френски изследователски център по въпросите на ЕС.