Успокояващи или стресиращи
Обещанията за прозрачни стрес тестове на банките в Европа стават все по-мъгляви и това плаши инвеститорите
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Мечтите за прозрачност и повече яснота какво се случва в банковия сектор в Европа стават все по-илюзорни. Само преди броени седмици европейските лидери решиха до края на юли да бъдат оповестени резултатите от т.нар. стрес тестове, които регулаторите провеждат, за да проверят как ще реагират банките при различни сценарии на влошаване на икономиката и качеството на портфейлите им. Целта беше само една - да се успокоят пазарите, които се страхуват, че финансовите институции в целия съюз са изложени на сериозен риск от разпростиране на дълговата криза. Идеята обаче срещна доста сериозен отпор от банките, а и от регулаторите им, което обещава, че каквото и да се публикува, то няма да е чак толкова прозрачно и ясно.
Тестовете всъщност вече са в ход, като те се провеждат от националните регулатори и се координират от Комитетa на европейските банкови надзорни органи (Committee of European Banking Supervisors - CEBS, член на който е и БНБ), а оценките трябва да станат ясни през втората половина на месеца. До момента на изпит са подложени най-големите 25 банки на континента, но по всичко личи, че съвсем скоро групата им ще се увеличи, макар и все още да не е ясно с колко. За момента отворен остава и въпросът какви точно ще са сценариите, които ще се тестват, както и какво точно от тестовете ще се даде на инвеститорите и медиите.
Банковите регулатори обаче постепенно дадоха заден ход. Британският финансов надзор обясни, че местното законодателство им забранява да разкрият такава информация без съгласие на самите банки. Според германското издание на Financial Times пък по време на среща с шестнадесетте най-големи местни финансови институции президентът на Бундесбанк Аксел Вебер е подкрепил банките в позицията им против пълно и неконтролирано разкриване на резултатите от стрес тестовете.
Засега не е ясно доколко европейското решение въобще ще засегне българските банки. БНБ също не е много склонна да разкрива детайли около нейните проверки. От управление "Банков надзор" на централната банка не приеха поканите на "Капитал" за интервю и не отговориха на нито един от въпросите на "Капитал" по темата, които засягаха методологията на провежданите от БНБ тестове, както и доколко резултатите от тях ще бъдат публично оповестени.
Натискът за повишаване на прозрачността по отношение на реалното състояние на банките в Европа всъщност съвсем не е нещо ново. Вече няколко месеца финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър призовава европейските лидери да последват примера на Щатите и да разкрият състоянието на банковите баланси. Доскоро обаче отделни страни в ЕС се противопоставяха на идеята за разкриване на резултатите от провежданите на национално равнище проверки поради опасения, че това би могло да се окаже рисково за отделните банки.
Решаваща роля за вземането на решение на европейско равнище в крайна сметка изигра испанското председателство на съюза. Ден след като испанската централна банка обяви, че ще публикува резултатите за някои от финансовите институции в страната, европейските лидери се съгласиха инициативата да обхване 25-те най-големи банки на континента, сред които германските Deutsche Bank и Commerzbank, френските BNP Paribas и Credit Agricole и британските Royal Bank of Scotland, HSBC, Barclays и Lloyds. Впоследствие под натиска на пазарите и изразеното притеснение на инвеститорите за потенциални проблеми в някои от по-малките банки постепенно започна да набира сила и идеята за разширяване на обхвата на "изпитваните" институции. Така през изминалата седмица стана ясно, че най-вероятно броят им ще бъде увеличен, като ще достигне между 70 и 120.
По този начин на проверка ще бъдат подложени и по-голямата част от по-малките германски държавни банки (т.нар. Landesbanken), както и испанските cajas (буквално спестовни каси, въпреки че понастоящем тези финансови институции могат да предоставят и заеми). Именно резултатите за състоянието на тези две групи са сред най-очакваните от страна на пазарите. Според икономиста от Goldman Sachs Джим О'Нийл, цитиран от CNBC, всъщност стрес тестовете на европейските банки не са чак толкова важни за инвеститорите, колкото необходимостта Испания да успокои пазарите по отношение на страховете за собствените й финансови институции и за експозициите им към държавния дълг на страната. Това е и причината Европейската комисия да настоява в тестваните сценарии да бъде включен и такъв, който да провери уязвимостта на еврозоната от евентуалното шоково натрупване на държавни дългове.
Междувременно, докато резултатите от тестовете не бъдат публикувани, неясен остава и отговорът на въпроса дали и доколко те ще са в състояние да успокоят пазарите. Притесненията бяха временно туширани от намесите на ЕЦБ и от обещанията, че скоро ще се знае повече за тайните в банковите баланси. Все пак от гледна точка на инвеститорите те имат право да знаят цялата картина, защото залагат собствени или дори чужди пари. А аргументът на банковите регулатори против разкриването на нелицеприятни детайли, които може да им донесат загуби, звучат леко цинично. Някъде в уточняването на детайлите какво и как да се тества обаче обещанието за пълна прозрачност започна да става половинчато. А това заплашва да задейства обратния ефект и да стресне още по силно инвеститорите, които зад всеки скрит детайл ще виждат потенциален айсберг, способен да потопи не само отделни банки, а и цялата система.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.